Решение № 14686 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 325/2020 г.

Решение № 14686 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 325/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про мрежи" АД), срещу съответните неблагоприятни за всеки жалбоподател части от решение № 6892 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6356/2019 г. по описа на Административен съд - С.-град. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Г. по кнахд № 274/2015 г. на наказателно постановление № НП-340 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисията, отменено с решение № 49 от 15.10.2015 г., постановено по нахд № 74/2015 г. по описа на Районен съд – Трявна, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360,00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв., е отхвърлен. Наред с това, с обжалваното решение КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски в размер на 136,77 лева, съобразно с уважената част на иска. Решението се обжалва от КЕВР в осъдителната за него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Съдът не е съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на производството. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт. Твърди се още, че неправилно е присъдена и сумата за платения данък ДДС. И. се отмяна на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част. КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. С касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД решението се обжалва в частта, с която предявеният от дружеството иск е отхвърлен за сумата над 360,00 лв. до пълния претендиран размер от 1356,00 лв. Твърди се, че АССГ неправилно е приел за основателни изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъденото обезщетение. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаването на иска в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба на КЕВР. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, а тази на КЕВР – неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът е приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Направил е извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Позовал се е на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД, в производството по обжалване на административния акт, което е приключило с отмяната на наказателно постановление № НП-340 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Административен съд – Г. "Електроразпределение Север" АД е заплатило сумата от 1356, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно–следствена връзка като се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. и отхвърлил възраженията в обратна насока, направени от КЕВР. За основателно обаче съдът е приел направеното от КЕВР възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, претендирано като вреда в производството по ЗОДОВ. АССГ направил извод, че заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото пред административния съд, поради което за разликата над 360, 00 лв. до предявената сума от 1356, 00 лв. отхвърлил исковата претенция. Предвид изхода на спора, на "Електроразпределение Север" АД били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на иска, в размер на 136, 77 лв. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната част на иска. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, постановено по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Доводът на КЕВР, че съдът не е съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. Направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащането по представения договор за правна защита и съдействие, който е относно оказаната правна помощ по делото пред административния съд, е осъществено по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение). Правилно е прието от първоинстанционния съд, че са налице безспорни доказателства за извършено плащане към адвокатското дружество. Основният спорен въпрос в казуса е свързан с размера на иска и възможността за редукцията му. В тази връзка основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по-нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение, претендирано като настъпила имуществена вреда, като "прекомерно". Според настоящия съдебен състав изложените в тази връзка съображения са неприемливи. Уговореният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. О. представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди. В тази част решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД следва да се присъди пълния размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на 996, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението не се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковата молба, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 от АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявения иск срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 284, 23 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева, съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12, 50 лева за внесена държавна такса или общо в размер на 408, 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение