Решение № 5942 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2013 г.

Решение № 5942 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен против решение № 115 от 13.12.2012 г., постановено по адм. д. № 217/2012 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 000216 от 23.04.2012 г., издаден от старши инспектор по данъчни приходи в отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, потвърден с решение № 26-00-2046 от 25.06.2012 г. на началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен в частта, в която на "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Медицински център "Св. Иван Рилски" ООД, гр. Шумен за периода 2005 г. и 2006 г. е определен дължим данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, заедно с лихвите. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че въпреки изтеклия 5-годишен давностен срок за установяване на публичните вземания на дружеството за 2005 г. и 2006 г., тези вземания са дължими и могат да бъдат прихванати, предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ДОПК и по аргумент от чл. 128, ал. 1 от ДОПК и чл. 174 от ДОПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Медицински център "Св. Иван Рилски" ООД, гр. Шумен оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Предмет на оспорване пред административния съд е Акт за установяване на задължение по декларация № 000216 от 23.04.2012 г., издаден от орган по приходите в Община Шумен, потвърден с решение № 26-00-2046 от 25.06.2012 г. на началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, с който на "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Медицински център "Св. Иван Рилски" ООД, гр. Шумен е начислен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2005 г. - 2012 г. в съответни размери, дължими за общински имот с предоставено право на ползване, находящ се в гр. Шумен, пл. "Възраждане" и представляващ сграда за здравни дейности. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, приел е подробна съдебно-счетоводна експертиза, като е кредитирал неоспореното от страните заключение. Посочил е, че за 2005 г. и 2006 г. задълженията на дружеството за такса битови отпадъци, данък недвижими имоти и определените лихви са погасени по давност, като се е позовал на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Решението в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния закон. Производството за установяване на тези публични задължения е започнало с резолюция за проверка № 218 от 9.04.2012 г. на началника на отдел "МД и ТБО" при Община Шумен. След приключването й административният орган е издал оспорения АУЗД, съгласно който за 2005 г. и за 2006 г. на задълженото дружество е определен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 10 710, 45 лв. главница и 8 285,05 лв. лихви. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за тези публични вземания. Поради това задължението на дружеството за 2005 г. се погасява с изтичането на 2010 г., за 2006 г. - с изтичането на 2011 г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Законодателят изрично е посочил действията, водещи до спиране или прекъсване на давността, в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. От доказателствата по делото е видно, че спрямо "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Медицински център "Св. Иван Рилски" ООД не е извършвана данъчна ревизия или каквото и да е действие от страна на органа по приходите по установяване на задължението. Това означава, че с оспорването от първоначалния жалбоподател на АУЗД № 000216 от 23.04.2012 г., е налице спиране на срока за погасителната давност. Към този момент обаче петгодишната погасителна давност за публичните вземания за 2005 г. и 2006 г. е изтекла. Това е станало съответно на 1.01.2011 г. и на 1.01.2012 г. Няма данни да е изпълнено някое от другите основания, посочени в закона, за спиране или прекъсване на давността. При направеното от дружеството възражение за изтекла погасителна давност е налице погасено право на органа да иска принудително осъществяване на дължимото задължение. Поради наличието на специален режим за института на давността по данъчното право, задължението за лихви като акцесорно задължение следва главното задължение, поради което също представлява публично вземане. Това е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК. Затова за погасяването му по давност важат правилата на този закон. Задължението е погасено по давност и това лишава касатора от правото да търси принудителното му изпълнение, предпоставка за което е издаването на акта за определяне на задълженията по декларация. В ДОПК не се съдържа правна регламентация на института на прихващането в данъчното право, а само е уредена процедурата по извършването му, поради което намират приложение общите разпоредби на гражданското право, като се отчитат особеностите на данъчното задължение като вид публично вземане. Според чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващане на публични вземания е възможно само когато са налице ликвидни и изискуеми насрещни вземания, т. е. безспорно установени по основания и размер, чиито падеж е настъпил. В случая не се явяват изискуеми публичните задължения за ДНИ и ТБО за 2005 г. и 2006 г., тъй като те са определени по основание и размер едва с процесния акт. Възраженията на касатора в тази насока са неоснователни, тъй като вземанията нито са установени в влязъл в сила акт по надлежния ред, нито подлежат на принудително изпълнение към момента на издаване на оспорения АУЗД. Позоваването на чл. 174 от ДОПК е несъстоятелно. Предвид изложеното, като е отменил оспорения акт за установяване на задължения по декларация в частта относно определените задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за 2005 г. и 2006 г., съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В останалата отменителна част съдебният акт не е оспорен и е влязъл в сила. Воден от горното, Върховният административен съд