Решение № 1961 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Александров срещу Решение 2371/06.04.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 10539/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Александров срещу Заповед 8121К-12687/01.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения оспорва изводите на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи за временното му преназначаване. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедта е мотивирана и че е налице служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки, в които се преповтарят съображенията изложени в касационната жалба и списък на разноските. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Доровски. Ответникът по касация Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от юрк. Стоев. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред състава на АССГ е била Заповед 8121К-12687/01.11.2022 г., с която на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, предложение второ, ал. 3 и ал. 5 ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г.) и докладна записка комисар А. Александров началник на 03 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), е временно преназначен, за срок от 1 (една) година, на ръководна длъжност началник (РУ-СДВР) в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР към Ръководство на МВР, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта. Първоинстанционният съд е събрал относими за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: Към 01.11.2022 г. А. Александров е заемал длъжността началник на 03 РУ СДВР. С Докладна записка рег. 8121р-22459/01.11.2022 г. главният секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) е уведомил министъра на вътрешните работи, че със Заповед 8121К-6435/13.05.2021 г. за изменение на Заповед К-7609/25.06.2010 г. е създадено Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 ЗМВР. Посочено е, че за ефективното изпълнение на една от основните дейности на МВР, свързана с провеждането на държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите, възниква служебна необходимост от включване в създаденото Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т.1 ЗМВР на служители, които имат необходимия професионален опит в областта на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочени са подходящи служители за изпълнение на подобна задача, сред които и комисар А. Александров - началник на 03 РУ СДВР, като е предложено същите да бъдат временно преназначени по служебна необходимост на ръководна длъжност началник (РУ СДВР) в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР за срок от една година. На 01.11.2022 г. е издадена процесната Заповед 8121К-12687/01.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от посоченото в заповедта временното преназначаване е мотивирано с необходимостта от ефективно изпълнение на една от основните дейности на МВР, свързана с провеждането на държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите и с оглед изложеното в докладна записка. Със Заповед 8121з-1497/01.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността началник (РУ СДВР) в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР, с която А. Александров е запознат на 02.11.2022 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 158, т. 4 ЗМВР и в предписаната от закона форма. Посочил е, че в акта са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Не е споделил становището на жалбоподателя за немотивираност на заповедта. Изложил е съображения, че министърът на вътрешните работи е изложил мотиви за необходимостта от временното преназначаване, както и конкретното фактическо основание - създаденото Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т.1 ЗМВР, чрез което да бъдат изпълнявани посочените в заповедта задачи. Посочил е, че същевременно се е позовал на изготвена в хода на административното производство докладна записка, съдържаща мотиви за предложеното преназначаване на жалбоподателя (сега касатор). Отчел е, че действително в заповедта не е посочен номер и дата на съставяне на докладната записка, но този пропуск съдът е приел, че не е съществен, доколкото част от мотивите изложени в същата, са инкорпорирани в оспорения акт. Приел е, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. В тази връзка е посочил, че създаването на Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т.1 ЗМВР с цел подпомагане на дейността на министъра на вътрешните работи, в което следва временно да изпълняват длъжност висококвалифицирани служители на МВР, правилно е възприето от ответника като служебна необходимост, доколкото е налице новосъздадена структура, т.е. налице е последната хипотеза, предвидена с § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Същевременно конкретните дейности и задължения, за изпълнението на които служителят е временно преназначен, са регламентирани с утвърдена длъжностна характеристика за длъжността началник (РУ СДВР) в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР, с която А. Александров е запознат на 02.11.2022 г. Приел е, че заповедта отговаря на целта на закона. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно бил приел, че заповедта е мотивирана. Административният акт е мотивиран, тъй като са изложени съображенията на органа за временното преназначаване. Дали изложените причини за това преназначаване може да се квалифицират като служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, е въпрос във връзка с материалната законосъобразност на акта. Неправилно съдът е приел, че Заповед 8121К-12687/01.11.2022 г. издадена от министъра на вътрешните работи съответства на материалния закон. Съгласно чл. 165, ал. 1 и 2 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Легално определение на понятието служебна необходимост е дадено в § 1, т. 23 на ДР на ЗМВР, съгласно който Служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В случая в заповедта и докладната записка не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, които да обективират и конкретизират изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 23 ДР на ЗМВР предпоставки извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Описаните в заповедта и в Докладна записка рег. 8121р-22459/01.11.2022 г. на главния секретар на МВР фактически основания не отговарят на изискването на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Изложените мотиви в акта и в докладната записка не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер, в посочения от закона смисъл, и не обосновават служебна необходимост от временното преназначаване. Съображенията изложени от органа, с който е мотивирана служебната необходимост, са свързани с необходимостта от създаването на звеното и назначаването за постоянно на служители в него и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които следва да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта и в докладната записка във връзка с която е издаден, не са изложени. Цитираната в писмените бележки на ответника съдебна практика е постановена при различна фактическа обстановка, която не съвпада с фактите по настоящия спор. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и може да бъде решено по същество. Оспорваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК и следва да се отмени. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 2080 лв., от които 2000 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, съгласно представените по делото заверени копия на договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г. и 08.11.2022 г., и 80 лв. държавни такси за първоинстанционното и касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение