Решение № 5644 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2014 г.

Решение № 5644 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2014 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по Глава четиринадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба, подадена от Разия Юсуф Бейтула, жив. С. Бонево, Община Тервел, Област Добрич с искане за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК на влязло в сила решение № 89 от 16.08.2011 г. постановено от Тервелския районен съд по гр. д. № 32/2011 г. С молбата за отмяна са развити доводи, че решението има обвързваща сила и по отношение на молителката, тъй като процесния имот е съпружеска имуществена общност. Тъй като тя не е била призована в производството като заинтересована страна прави искане влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указание за конституирането й като заинтересована страна. Твърди се, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 във връзка с чл. 247 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие"- Тервел - в приложени по делото писмени бележки заявява оспорване на молбата за отмяна. Ответниците - Инджигюл Вадет Исмаил и Афизе Вадет Садък - не вземат становище по делото. Настоящата инстанция намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в тримесечния срок от узнаване на решението, предвид на приложената молба от Разия Бейтула по делото от 11.02.2014 г. с искане за запознаване с наличните по него материали. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Тервелския районен съд е образувано по оспорване на отказ на ОС "Земеделие" гр. Тервел с изх. № ВС-25-1506/28.12.2010 г., за прехвърляне правото на собственост върху ползвани под наем земеделски земи, чрез оземляване със земи от ДПФ, обективиран в писмо с изх. № 25-1506/28.12.2010 г., с което на Вадет Съдък Бейтула е отказано оземляване чрез изкупуване на 15,000 дка. земеделска земя, представляваща поземлен имот, находящ се в землището на с. Бонево, общ. Тервел, съставляващ част от поземлен имот № 113005. Отказът е оспорен пред Тервелския районен съд, който с атакуваното пред настоящата инстанция решение е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че за да придобие оземленото лице правото на собственост върху ползваните от него земи - собственост на ДПФ следва да са налице законови предпоставки: доказателства за обстоятелствата по чл. 7, чл. 8, както и доказателства във връзка с изискването за постоянно местоживеене, за да се удостовери отговарят ли заявителите на условията за оземляване въобще към момента на искането по § 23 от ППЗСПЗЗ или по чл. 4, ал. 4 от Наредбата; следва да се установи притежава ли лицето, кандидат за изкупуване /първоначално за оземляване/ земеделски земи над нормативно определения размер, което е относимо и за членовете на домакинството на лицето; за срока през който има действие договора за наем спазва ли лицето добрата практика по опазване на земеделските земи; заплащало ли е редовно дължимия наем. Общинска служба Земеделие гр. Тервел - орган по оземляването, при разглеждане на молбата и преписката в цялост е установила наличието на пречки за оземляване, а именно наличие на неизплатено в срок еднократно плащане на дължимата сума по договора за наем. Тези констатации не са били оспорени и съдът е постановил решението си. Към молбата за отмяна са приложени удостоверение за наследници, от което е видно, че молителката е съпруга на починалия Вадет Бейтула. Останалите писмени доказателства не са относими в производството по чл. 246, ал. 1 от АПК, а касаят законосъобразността на атакуваното решение, която не може да е предмет на разглеждане в производството по отмяна. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Правото на третото неучаствало в производството по делото лице за отмяна на влязлото в сила решение не е неограничено и възниква при наличието на три кумулативно дадени предпоставки: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни за него и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай не е налице третата визирана предпоставка. Молителката е съпруга на жалбоподателя Вадет Бейтула и не е участвала като страна в производството пред съда. В конкретният случай адресат на административния акт (отказа на общинската служба по земеделие гр. Тервел за прехвърляне правото на собственост върху ползвани под наем земеделски земи, чрез оземляване със земи от ДПФ), обективиран в писмо с изх. № № 25-1506/28.12.2010 г. е Вадет Съдък Бейтула и съдебно-административното производство е инициирано от него, а не от неговата съпруга. Молителката не е вписана като носител на вещно право нито в решение № 5/13.09.2002 г. на ОСЗ-гр. Тервел, нито фигурира като страна в договора за оземляване № ДО-04-611/25.11.2002 г., не е адресат и на отказа, чиято законосъобразност е потвърдена от съда по жалба на Вадет Съдък Бейтула. В този смисъл Разия Юсуф Бейтула не се явява заинтересована страна в административното и съдебното производство. Административният спор няма вещноправен характер. Решеният въпрос не попада в режим на съпружеска имуществена общност. Същият касае отказ за прехвърляне собствеността върху имот от ДПФ, след изтичане на срока за наем, което е право на оземления при наличие на определени условия /в случая неизпълнени/, а не автоматично прехвърляне на собственост. Решението, с което е отхвърлена жалбата срещу отказа е установително и има сила единствено за страните по делото и техните наследници, респ. правоприемници. Молителката е могла да търси защита по реда на обжалването, а не на отмяната. Следва да се има предвид обаче, че решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 20.09.2011 г. и е връчено на Вадет Съдък Бейтула на 03.10.2011 г., но към този момент съпругата не е имала качеството на наследник. Семейството се ползва от предоставената земя, но страна по договора е само оземленото лице. Поради това, съпругата след като не е страна по договора за оземляване и не е адресат на административния акт - отказа на ОСЗ гр. Тервел, не е носителка на задължителна процесуална легитимация. Смисълът на цитираната разпоредба на чл. 246, ал. 1 от АПК, формулиращ основанието за отмяна е интересите на засегнатото лице да са останали незащитени. Само тогава ще е налице процесуално нарушение, изразяващо се в нарушени права и обуславящо основание за отмяна спрямо засегнатото лице. Административното производство по издаване, изпълнение и оспорване на индивидуални административни актове е свързано с управление на вещи, съставляващи имуществена общност на съпрузите. Според чл. 22, ал. 1, изр. 3 от Семейния кодекс такива действия може да извършва всеки един от съпрузите. Това означава, че извършените от единия съпруг действия са валидни и за другия, поради което и неговите интереси в случая на проведеното производство не са останали незащитени. Именно поради характера за процесуалните действия в административния процес, като такива по управление на имуществената общност, производството е било образувано само по молба на съпруга Вадет Садък Бейтула и по тази молба е постановен оспорения административен акт. Както в производството пред административния орган, така и в производството пред съда съпругата не е имала гарантирано право на участие. По тези съображения настоящият състав счете, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 247 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение