Решение № 13336 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2011 г.

Решение № 13336 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на полицейски орган при РУ "Полиция" - Монтана - Ивайло Лазаров решение от 16.09.2011 г. по адм. дело № 394/2011 г. на Административен съд Монтана, с което е отменена негова заповед с рег. № 166 от 10.05.2011 г. за задържане на Христо Славов Петров за срок от 24 часа. По наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Петров против обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт бъде отхвърлена. Ответникът не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат за 24 часа лица, за които има данни, че са извършили престъпление. Задържането е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на мярката е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни това престъпление да е извършено от задържаното лице. В производството пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин наличие на данни за извършено престъпление от лицето, при което изводът, че не са били налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната заповед. В конкретния случай петров е спрян за проверка от полицейските органи, при рутинна проверка без да има данни за извършване на престъпление от лицето и фактът на последвалият по повод на това скандал между органите на РУП Монтана и задържаното лице, както и разменените обидни реплики не обосновават наличието на данни по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Фактическите обстоятелства правилно са преценени от съда, като изводът за липса на данни за извършено от задържаното лице престъпление е обоснован. Доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Целта на задържането по чл. 63 от ЗМВР е да се предотврати извършване на престъпление или укриване, при което изводът в обжалваното решение за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е законосъобразен. В случая, след като фактическите обстоятелства не съответстват на материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, неправилно е приложена мярката от административния орган. Заповедта е издадена в нарушение на закона, поради което съдът, при което изводът в обжалваното решение за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт е законосъобразен. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението, тъй като изводите на съда са формирани въз основа на правилно установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства и тяхното подробно обсъждане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение