Решение № 11165 от 6.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2021 г.

Производството е по чл. 251, ал. 1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. 11266 от 03.08.2022 г., подадена от ОРИОНЕ ЕООД, съдържаща искане за тълкуване на Решение 1854/28.02.2022 г., постановено по адм. дело 5979/2021 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). В искането се твърди, че постановеното решение не е достатъчно ясно, което може да затрудни прилагането на правните му последици, в това число и правилното му изпълнение. Сочи се, че в изпълнение на решението на ВАС е издаден Акт за прихващане или възстановяване СФИ19-ТД26-5114/12/22.07.2022 г. от Р. Стойков на длъжност Началник отдел на Отдел Общински приходи - Слатина на Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при Столична община, в който е извършено превратно тълкуване на постановеното решение и се приема, че задълженията на дружеството ОРИОНЕ ЕООД са в първоначално определения размер от 75 946,35 лева главница и 1 708,79 лева лихви. Иска се съдът да отговори на въпроса: Предвид частичната отмяна на постановеното Решение 2207/02.04.2021 г., постановено по адм.д. 4083/2020 г. по описа на АССГ, какъв е размерът на задълженията на ОРИОНЕ ЕООД за такси битови отпадъци за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. за недвижим имот с партиден 7221F126055, представляващ земя и сграда, с административен адрес гр. София, [улица]? Ответната по искането страна - Директорът на Дирекция Общински приходи към Столична Община, не изразява становище по молбата за тълкуване. Не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема, че подадената молба за тълкуване е неоснователна. С решението, чието тълкуване се иска, съставът на ВАС е отменил Решение 2207/02.04.2021 г., постановено по адм. дело 4083/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта на постановената отмяна на Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с СФИ19-ТД26-5114/7/21.02.2020 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение СФД20РД28102/21.04.2020 г. на Директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична Община относно установените задължения на Орионе ЕООД за ТБО за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 30 713,54 лв. главница и съответните на тази главница лихви за недвижим имот с партиден 7221F126055, представляващ земя и сграда, с административен адрес гр. София, [улица]; в частта на постановеното връщане на преписката на административния орган за определяне на задълженията в съответствие с мотивите в съдебното решение; както и в частта на присъдените разноски в полза на Орионе ЕООД за сумата над 268,02 (двеста шейсет и осем лв. и две ст.) лева; като вместо това е постановил отхвърляне на жалбата на Орионе ЕООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с СФИ19-ТД26-5114/7/21.02.2020 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение СФД20РД28102/21.04.2020 г. на Директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична Община относно установените задължения на Орионе ЕООД за ТБО за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 30 713,54 лв. главница и съответните на тази главница лихви за недвижим имот с партиден 7221F126055, представляващ земя и сграда, с административен адрес гр. София, [улица]. Решение 2207/02.04.2021 г., постановено по адм. дело 4083/2020 г. по описа на Административен съд София-град е оставено в сила в останалата му обжалвана част т.е. за постановената отмяна на установените задължения на дружеството над посочения размер от 30 713,54 лв. главница и съответните на тази главница лихви. В мотивите на своето решение, касационната инстанция също е посочила, че дължимият размер на ТБО, съобразно декларираното от предишния собственик на имота, разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от НОАМДТЦУСО и приетите решения на Столичния общински съвет за 2019 г., е посочен в т. 4 от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза и той е 30 713,54 лв. за спорния период. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт е ясно и недвусмислено изразена и следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. При тези данни не е налице основанието по чл. 251 ГПК за тълкуване на съдебното решение. Волята на касационната инстанция е ясно изразена. По принцип тълкуването може да се отнася само до изразената воля на съда, но не и до нови факти. Видно и от предприетите действия от молителя, същият ясно е разбрал постановеното от съда, но иска защита от незаконосъобразно превратно тълкуване на съдебното решение от административен орган, който е постановил административен акт в противоречие и без да се съобрази с влязло в сила съдебно решение. Последното е основание за отмяната или за обявяването за нищожен на административния акт, издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение (чл. 177, ал. 2 АПК). По изложените съображения искането за тълкуване следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Ето защо и на основание чл. 251, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,