Решение № 14743 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2020 г.

Решение № 14743 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на П. Ангелова, подадена чрез процесуален представител против решение № 189 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 95/2020 по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-060-6500/2858 от 23.11.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. и жалбоподателката е осъдена да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. В жалбата се твърди, че съществен пропуск в решението е, че в него е посочено, че няма данни и твърдения за възражение срещу заповед № РД-46-21 от 24.01.2017 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен обновеният специализиран слой "площи допустими за подпомагане", като част от системата за идентификация на земеделските парцели; в съдебното решение не било отчетено и това, че на кандидата не било разяснено от административния орган, че когато са налице застъпени площи се отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им се налагат санкции, съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., както и че не можело да се вмени във вина на жалбоподателя това, че поради промени в законодателството той не можел да изпълни ангажиментите си по поетите програми. Ответната страна - зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Враца област е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., с което оспорващата е уведомена за констатирани несъответствия след извършени проверки по СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13. 1/НР1 и Подмярка 13. 2/НР2. В жалбата срещу административния акт жалбоподателката е посочила, че като кандидат не е получила уведомително писмо по смисъла на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, с което да е уведомена за наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Изложила е и твърдения, че липсва мотивиране въз основа на какъв тип проверка е установено, че почти всички парцели попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане". Навела е доводи, че в резултат на неправилно приложение на законодателството е установена наддекларирана площ по Схема за единно плащане по площ /СЕПП/ - 40. 30 ха, по мярка 13. 1 - 38. 32 ха, а санкционираните площи по СЕПП са 60. 45 ха, по мярка 13. 1 - 57. 48 ха. По изложени в съдебното решение мотиви, които настоящият състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло споделя, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо като индивидуален административен акт е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Що се отнася до наведеното първо обстоятелство в касационната жалба, че основен пропуск на съдебното решение било невярното твърдение, че няма данни и твърдения за възражение срещу заповед № РД-46-21 от 24.01.2017 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен обновеният специализиран слой "площи допустими за подпомагане" следва да се отбележи, че в съдебното решение няма такова твърдение. В мотивите на обжалваното съдебно решение е записано: "По делото няма данни, а липсват и твърдения заповед № РД 46-141/1.03.2017 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой за кампания 2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите да е обжалвана и същата е влязла в сила по отношение на оспорващата. "Подаденото възражение е срещу заповед № РД-21 от 24.01.2017 г., с която се утвърждава проекта за обновения специализиран слой, а не се одобрява окончателния обновен специализиран слой. По отношение на наведеното второ обстоятелство в касационната жалба, че на кандидата не било разяснено от административния орган, че когато са налице застъпени площи се отказва изплащане на субсидия и на всички кандидати се налагат санкции, съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. следва да се отбележи, че за констатираните при кръстосана проверка двойно заявени площи, жалбоподателката е уведомена с Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2166 от 13.09.2016 г., в което и е указано в срок от 20 работни дни от датата на получаването му, но не по-късно от 1 декември в годината на кандидатстване, да се яви в ОД - Враца и представи подробно описани документи, доказващи правното основание за ползване на заявените парцели. В указания срок нито тя, нито упълномощен от нея представител са се явили в ОД "Земеделие" за изясняване на правното основание за спорните площи. В това уведомително писмо изрично е посочено, че при неявяване в определения срок в областната дирекция на кандидата, заявил площите или негов представител, тези площи ще участват в процедурата съгласно разпоредбите на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Този член от цитираната наредба визира точно тези случаи, при които има застъпване на площи и какви са санкциите по отношение на тях. Видно е, че и това обстоятелство, наведено в касационната жалба, не отговаря на действителността. Третото обстоятелство, наведено в касационната жалба, че не можело да се вмени във вина на жалбоподателя това, че поради промени в законодателството той не можел да изпълни ангажиментите си по поетите програми също е несъстоятелно. С промяната в ЗСПЗЗ от 11.08.2015 г. е въведено изискване всички ползватели на земеделска земя с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, които не притежават животни или техният брой не отговаря на ползваните от тях площи в срок до 1.02.2016 г. да закупят животни. Няма данни по делото това да е направено от жалбоподателката. Напротив има данни, че тя не е изпълнила законовото си задължение и не е успяла да предотврати прекратяването на договорите си за наем с община Вършец. По тази причина, вследствие на своето противоправно поведение тя се е поставила в състояние да не може да изпълни ангажимента си по отношение на ДФ "Земеделие" и правомерно е понесла санкции по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Предвид изложеното касационната жалба на П. Ангелова е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението да се потвърди. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение