Решение № 7165 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14905/2010 г.

Решение № 7165 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14905/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александра Петрова Стойчева, чрез пълномощника й Виолета Василева Ралева, против решението от 03.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1169/2007 г. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, III г състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-09-412 от 08.11.2005 г. на кмета на район "Надежда" на Столична община, с която е одобрено решение № 10 по протокол № 3/13.10.2005 г. на комисията за определяне на застроената част от имот пл. № 40344, к. л. 118, по помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в регулационния план на м. "Северен парк", гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него се постанови друго по същество, с което се отмени процесната заповед на кмета на район "Надежда" и се определи за свободна от застрояване цялата площ от 3002 кв. м, обозначена със зелен цвят и по букви АБВГДЕА на скицата към заключението на вещото лице Дамянова. Ответникът - кметът на район "Надежда", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е преценил събраните по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона, като са изпълнени указанията, дадени от ВАС в отменителното решение от 27.11.2007 г. Законосъобразно съдът е приел, че процесният имот е застроен по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, предвид регламентацията в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се установява единствено дали е налице свободна от застрояване площ. Без правно значение е дали осъществените мероприятия засягащи площта са изградени и реализирани при спазване на всички нормативни изисквания или не, както и дали в последствие са извършени преотреждания. Правилен е изводът на съда, че имота попада в местността "Северен парк", отредена за парк, като мероприятието е реализирано. В имота има дървета и насаждения, тревни площи, т. е. е залесен, което го охарактеризира като парк, каквото е и отреждането му по регулационния и застроителен план. Без значение е дали и как се поддържа парковото пространство. От единичната лесотехническа експертиза е видно, че има насадени различни дървесни видове, част извън насажденията е тревен масив. Растителността е декоративна и е резултат от лесотехнически мероприятия, а не от самозалесяване по семенен и издънков път. Основателно съдът е приел, че изграденият парк е комплексно мероприятие по ЗРП и е реализирано изцяло. Паркът като благоустройствено мероприятие има характер на застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и е пречка площта да се счита за свободна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС е образувано по жалба, подадена от настоящата касаторка, в качеството на наследница на Марица Гелкова, против цитираната заповед, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от кмета на район "Надежда", с която процесният имот, за който е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ - пл. № 40344, к. л. 118, сега попадащ в кв. 25, УПИ - I, с отреждане за парк по регулационния план на м. "Северен парк", с площ от 3002 кв. м е определен като изцяло застроен, поради реализиране на мероприятието по плана - парк. С решение от 06.02.2007 г., постановено по адм. дело № 75/2006 г., СГС е отхвърлил жалбата на Александра Стойчева, приемайки че е реализирано мероприятието по отреждането. С решение № 11842 от 27.11.2007 г., по адм. дело № 5642/2007 г., тричленен състав на ВАС е отменил цитираното решение на СГСД и е върнал делото за ново разглеждане, с указания да се установи чрез назначаване на съответната експертиза дали е реализирано мероприятието - парк. При новото разглеждане на делото, съдът е изпълнил указанията на ВАС, като е назначил както съдебно-техническа експертиза, така и лесотехническа - единична и след оспорване на заключението й е назначена и тройна лесотехническа експертиза. След като е обсъдил доказателствата по делото, в това число и заключенията на назначените експертизи, депозирани при първото разглеждане на делото и тези, приети след връщането му за ново разглеждане, като от лесотехническите експертизи съдът е дал вяра на единичната такава, съдът е приел, че процесният имот за първи път е включен в строителните граници на населеното място през 1963 г., като по сега действащия план попада в УПИ -I от кв. 25, отреден за "Северен парк". От огледа на място е установено, че върху имота няма реализирано строителство на сгради, но същият е залесен с групи дървесна растителност - бряст, ясен, акация и тополи, на възраст около 40 години, а извън насажденията е затревен. Тройната експертиза е установила, че освен посочените дървесни видове, в имота има и други единични дървета, същият не е подравнен, дърветата са в лошо състояние, под короните им са избуяли издънки. За местността, в това число и за имота липсва лесоустройствен план. При тези данни съдът е приел, че целият имот е застроен, тъй като мероприятието, за което е отреден е реализирано, съответно че оспорената заповед е законосъобразна. В имота има дървета и насаждения, т. е. същият е залесен, което го характеризира като "парк", каквото е и отреждането по плана. Парковете, градините и другите озеленени площи са публична общинска собственост. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че паркът не е поддържан, не е дал вяра на заключението на тройната експертиза относно констатацията, че след като теренът не е подравнен и дърветата са хаотично разположени, съответно са самозалесени и не е налице парк, като тенденциозно. Посочил е, че не става ясно защо експертите приемат, че дърветата са самозалесени. Реализираното залесяване е приел за строителна дейност и съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като това е отреждането за имота. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Вярно е твърдението, че съдът е длъжен да установи фактическото положение в имота - реализирано ли е реално строителство по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ или не. В случая, съдът е установил именно тези релевантни факти - наличие на специфичното за отреждането по плана "застрояване" на парк. Липсва строителство в тесния смисъл на това понятие - реализиране на сгради, но в имота е осъществено изискуемото в случая специфично паркостроителство, поради което възражението за липса на такова е неоснователно. Имотът е отреден за парк още през 1963 г., и на място е реализиран такъв. Установено е залесяване и затревяване на терена, като в тази насока констатациите на единичната и тройна лесотехнически експертизи съвпадат. Установено е наличие на декоративни дървесни видове - ясен, бряст, липа и др., които са на възраст - около и над 40 години, доказваща реализиране на мероприятието по плана, именно към момента на отреждането за парк. Обстоятелството, че дърветата са групирани е по-скоро довод за целенасочено създаване на парков пейзаж, а не за самозалесяване, както се възразява в жалбата на базата на заключението на тройната експертиза, което обаче напълно мотивирано не е възприето от съда. Правилно съдът е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че теренът не е поддържан, дърветата са обрасли с издънки и липсва лесоустройствен план. Както се сочи и в жалбата в случая се изследва фактическото застрояване, а не неговата законност. Освен това не може да става дума и за незаконност на реализираното парково строителство, тъй като озеленените територии се определят със самия общ или подробен план, както е и в случая. Без значение е и състоянието на имота. Относимото и важно в случая е, че именно мероприятието по регулационния план, за което е отреден имота е реализирано. При тези данни, съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или е отстъпено право на строеж и същият към 01.03.1991 г. е започнал. В тези случаи бившите собственици се обезщетяват - чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно (неизчерпателно) изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват такова възстановяване. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ - става дума за устройствена зона - парк по смисъла на чл. 30 и сл. от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е приел, представените от жалбоподателката доказателства, установяващи действия по приемане на нов устройствен план на процесната местност - "Северен парк". Не е налице твърдяното нарушение. Правилно съдът е отказал да приеме посочените доказателства, тъй като същите са неотносими към спора. Съдът няма задължение да приема неотносими доказателства, каквито са представените, поради което не е налице нарушение. Относимия в случая факт е реализиране на мероприятието по първоначалното отреждане на имота, който е съобразен към момента на издаване на оспорената заповед, чиято законосъобразност се преценява именно към момента на издаването й. Последващите отреждания са след издаване на заповедта и са извън предмета на спора. Неоснователно е и възражението за необоснованост на съдебното решение. На първо място съдът е изпълнил указанията в отменителното решение на ВАС като събрал е относимите доказателства, които подробно е обсъдил. Не съставлява нарушение обстоятелството, че съдът не е възприел заключението на тройната експертиза, тъй като е изложил подробни мотиви защо не го възприема. Посоченото е негово право и е свързано с изграждането на вътрешното му убеждение и преценка. Съдът е обсъдил всички доказателства и напълно обосновано е приел, че е реализирано мероприятието по плана. Не са налице сочените в касационната жалба пороци. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, първа колегия