Решение № 10282 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2016 г.

Решение № 10282 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. П., против решение № 330 от 06.07.2016 г. по адм. дело № 904 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено издаденото от касатора решение № 2153-14-31 от 14.10.2015 г. и потвърденото с него разпореждане № 1012-14-7-2 от 30.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката е върната на ръководителя на пенсионното осигуряване за ново произнасяне по заявеното искане на Н. С. С. за разглеждане на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдени са разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Касаторът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Н. С. С., чрез пълномощник адв. П. в писмен отговор и в съдебно заседание, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на Административен съд - П. като правилно. Претендира и присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Плевенския административен съд е решение № 2153-14-31 от 14.10.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. и потвърденото с него разпореждане № 1012-14-7-2 от 30.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Н. С. С. от гр. П. е отхвърлено искането за преразглеждане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е мотивирал решението си с представените обр. УП-3, № 105/03.09.2015 г., издадено от РУ "СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН НА БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД гр. П. и писмо изх. № 1407/18.09.2013 г. на БТК АД, като е посочил, че в издадения образец УП-3 няма посочени данни за категория труд и съгласно издаденото писмо не може да се установи дали длъжността, на която е работило лицето е обслужвало повече от 100 телефонни поста, затова е приел, че трудът е от трета категория. При осъществения административен контрол жалбата на Н. С. е отхвърлена с решение № 2153-14-31/14.10.2015 г. на Директорът на ТП на НОИ - гр. П. е и потвърдено разпореждането. Административният орган е приел е, че липсват данни за броя на постовете, обслужвани от С. на длъжност "телефонист" в Централна поща гр. П.. В издаденото УП-3 от осигурителя РУ "СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН НА БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД гр. П. такава информация не е налична. Мотивирал е решението си и с разпоредбата на чл. 70 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм/, съгласно който предприятията, фирмите и другите организации при подготовка на документите за пенсиониране срещу описания трудов стаж посочват съответната разпоредба от Правилника, по която да се зачете трудът на лицето. Позовал се е на обстоятелството, че в издаденото удостоверение осигурителят "Български пощи" ЕАД не е направил съответния запис с предложение за категоризиране за цитирания период, поради което е счел, че правилно трудът през този период е зачетен като такъв от трета категория . Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - П., с което сезиралата го жалба на Н. С. е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи в мотивите му. По делото е установено, че Н. С. е подала молба вх. № 1012-14-7/15.07.2015 г. до ТП на НОИ гр. П., в която прави искане за преизчисление на определената й пенсия за ОСВ. Молителката е посочила, че през периода от 07.11.1973 г. до 03.08.1987 г. е работила като телефонистка в централна поща гр. П.. През този период от 13 г., 8 м. и 26 дни е обслужвала повече от 100 телефонни поста, поради което следва за този период трудът й да бъде категоризиран като такъв от втора категория, а не от трета, както това е направено при определяне на пенсията й. Поискала е преразглеждане на личната й пенсия за ОСВ, като се приеме, че през горепосочения период е упражнявала втора категория труд. От заключението на приетата пред административния съд съдебно-икономическа експертиза относно спорното обстоятелство - брой на обслужваните телефонни постове, е прието, че не може да се отговори поради обективна невъзможност за това- липса на първична документация- личното трудово досие на жалбоподателката, длъжностна характеристика, заповеди за този период и други документи, от които да се установи горното обстоятелство. Същото не е установено и при направеното запитване до "Български пощи" ЕАД, което е приемник на съответните станции на съобщенията, включително и на Районна станция на съобщенията- Централна поща гр. П., като е отговорено, че информацията за броя на телефонните постове за периода 1973-1987 г. от РСС-П.- Ц. поща не е от неговата компетентност. От приложени писмени доказателства, които нямат официален удостоверителен характер, но които съдържат данни за мащабите на телефонните услуги, включително и за гр. П., се съдържа и данни за броя на телефонните постове в П.- 1382 действащи такива за периода на 1954 г. В Дирекция "Регионален държавен архив"-М., "Д. архив" П. е съхранен Доклад пред изпълкома на Окръжния народен съвет за състоянието на телефонните и телеграфните връзки в Плевенска обл. за 1957 г., копие от който е приложен по делото. Посочено е, че гр. П. е единственият в страната голям окръжен център с ръчна телефонна централа и разполага с 1450 броя телефонни постове. В следващ доклад, също наличен в "Д. архив", за 1970 г. броя на телефонните постове е 12 524, 1972 г. -17 402, 1973 г. -18 550 бр. Аналогични са и статистическите данни в доклад за състоянието и перспективното развитие на телефонните съобщения в Плевенски окръг, и конкретно в гр. П., касаещ периода от 1972 до 1990 г. В разглежданите документи, се сочат цифри за броя на телефонните постове, значително надхвърлящ минималния, предвиден в ПКТП за определяне на втора категория труд. Прието е от съда, че е без съществено значение точният брой на телефонните постове през различните години от процесния по делото период- 1973-1986 г., но при всички случаи, този брой е над 100. Правилно е приел, административния съд, че от преценката на събраните по делото гласни и писмени доказателства, отразяващи конкретните обстоятелства, може да бъде направен извод, че през периода от 07.11.1973 г. до 03.08.1987 г. жалбоподателката, при работата си като телефонист в Централна поща- гр. П. е обслужвала повече от 100 телефонни поста. Особена тежест съдът е придал на съвкупната преценка на свидетелските показания, удостоверяващи, че през периода жалбоподателката е изпълнявала една и съща работа със свидетелките, и писмените доказателства- УП- 3 за тези свидетелки, на които, за същата работа, за същия период е определена втора категория труд. Законосъобразно, съда е счел, че е недопустимо небрежността и липсата на отговорност при обработката и съхранението на документацията на многократно преобразуваното предприятие, изпълняващо пощенски услуги, при което не са съхранени данни за толкова съществен за множество хора факт, имащ отношение към определянето на категорията труд, а именно- брой на телефонните постове, да бъде прилаган във вреда на работника, който, макар и с косвени доказателства установява, че е изпълнявал трудова дейност, която действащият нормативен акт определя като втора категория. Съгласно чл. 104, ал. 10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд, и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията труд. (В този смисъл виж решение № 7822/20.07.2007 г. по адм. дело № 1368/2007 г. на ВАС, VI о.; решение № 3868/19.03.2014 г. по адм. дело № 16342/2013 г. на ВАС, VI о; решение № 6631/19.05.2014 г. по адм. дело № 2946/2014 г. на ВАС, VI о; решение № 15517/18.02.2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г. на ВАС, VI о.). Обосновани са изводите на административния съд във връзка с оценка достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели С. М., А. П., Л. Ц. и С. И.. Установените от тях факти са релевантни досежно предмета на доказване и налагат извода, че процесния осигурителен стаж следва да бъде зачетен като придобит при условията на втора категория труд. Предвид изложеното обоснован и в съответствие с материалния закон се явява крайният правен извод на Административен съд - П. за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - П. и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Като е отменил обжалваният административен акт и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявеното искане от Н. С. С. за разглеждане на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, които при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че същият е направил разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.07.2017 г., № 0002734. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв. за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение