Решение № 14213 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2016 г.

Решение № 14213 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Регионалната дирекция по горите - П. е подала касационна жалба против решение № 1928 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 1739/2016 г. по описа на Административния съд - П., с което е осъдена да заплати на А. Т. Р. обезщетение за имуществена вреда в размер на 950 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 692/2015 г. по описа на Районния съд - Асеновград и КАНД № 16/2016 г. по описа на Административния съд - П., направен във връзка с обжалването на наказателно постановление № 395/31.08.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите - П., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен и се присъди юрисконсултско възнаграждение. О. А. Т. Реков е оспорил касационната жалба и е поискал да бъде отхвърлена, като му се присъдят разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. Т. Р. срещу Регионалната дирекция по горите - П., с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 950 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен по повод обжалването на наказателно постановление № 395/31.08.2015 г., издадено от директора на РДГ - П., ведно със законната лихва от 19.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 395/31.08.2015 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - П., на основание чл. 80, във връзка с чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, на А. Р. била наложена имуществена санкция в размер на 250 лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години. С решение № 180/26.11.2015 г. по НАХД № 692/2015 г. по описа на Районния съд - Асеновград наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд било оставено в сила с решение № 647/31.03.2016 г. по КНАХ № 16/2016 г. по описа на Административен съд - П. В съдебните производства А. Р. бил представляван от адвокат М. Ч.. Според сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 08.09.2015 г., А. Р. заплатил в брой на адвоката възнаграждение в размер на 350 лева за процесуално представителство пред районния съд. С пълномощно от 18.12.2015 г. Реков упълномощил адвокат Чечкова да го представлява и пред касационната инстанция, за което заплатил в брой възнаграждение в размер на 600 лева. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда, общо в размер на 950 лева, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът посочил, че разходът е направен в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Тъй като ищецът ангажирал адвокатска защита за обжалването на постановлението, разходът се явявал негова закономерна последица. Ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие при обжалване пред съда на наказателно постановление било израз на нормалната грижа на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени. Поради това разходваните от него средства подлежали на възстановяване от юридическото лице, чийто орган издал незаконосъобразния административен акт. По тези съображения административният съд осъдил Регионалната дирекция по горите - П. да заплати на А. Т. Р. обезщетение за имуществена вреда в размер на 950 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 19.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон в частта за присъденото обезщетение за имуществена вреда в размер на 950 лева. При постановяване на решението си административният съд е съобразил точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Решението съответства и на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Издадените тълкувателни актове обуславят извод, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. Съгласно чл. 4 ЗОДВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна. В пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление А. Р. понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разходи в размер на 950 лева за заплащане на адвокатски възнаграждения. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в съответната част. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно и следва да се отмени в частта за присъдената върху обезщетението законна лихва за забава, считано от 19.07.2016 г. Нормативните правила, свързани с присъждането на разноски във всички съдебни производства, предвиждат възстановяване на разноските на спечелилата делото страна без лихва за забава. Вземането за разноски е акцесорно вземане с процесуалноправен, а не с материалноправен характер, поради което върху него не се начислява лихва. Ако се приеме обратното, се създава привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден, което налага те се претендират по исков ред. Вместо отменената част от обжалваното решение следва да се постанови друго, с което да се отхвърли искането за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от предявяването на иска. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд