Решение № 15168 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2018 г.

Решение № 15168 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. Стоянов от [населено място] срещу решение № 447 от 07.03.2018 г. по адм. д. № 2479/2017 г. на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата на А. Стоянов срещу Заповед № 118 от 12.07.2017 г. на Кмета на район "Одесос" при О. В., с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Преграждане на част от стълбищна площадка на четвърти етаж пред ап. ... и ап. ... чрез изграждане на стена с монтирана врата" в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] изграден на етажната стълбищна площадка, представляваща обща част на сградата, и с което решение А. Стоянов е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неконституиране и неправилно конституиране на заинтересовани страни, неправилно определен представител на същите, както и поради неправилното приложение на закона – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на Кмета на район "Одесос" на О. В.. О. К. на район "Одесос" при О. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Ответниците А. Иванов, А. Стойчев, А. Миевска, А. Миевски, А. Петров, Б. Дакова, В. Николова, В. Инджова, В. Димитрова, Г. Димитров, Г. Атанасов, Г. Стоянова, Г. Николова, Д. Петкова, Б. Стойчева, Е. Соколенко, И. Ангелова, И. Атанасова, И. Петров, Й. Йорданов, Й. Стойчева, И. Петрова, К. Кирилов, К. Киселов, Г. Иванов, Н. Кънчев, К. Кънчев, М. Йорданова, М. Димитрова, М. Читърлиева, М. Стоева, М. Станева, М. Кабаков, Н. Димитров, Н. Хилми, Н. Йорданова, П. Михайлова, С. К., С. Д., С. Ч., С. Х., К. Стефанова, Х. Петкова, Х. Димитров, Ц. Даков, Я. Илиев, Г. Станев, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АС – гр. В. е отхвърлил жалбата на касатора А. Стоянов срещу Заповед № 118 от 12.07.2017 г. на Кмета на район "Одесос" при О. В., с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Преграждане на част от стълбищна площадка на четвърти етаж пред ап. ... и ап. ... чрез изграждане на стена с монтирана врата" в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] изграден на етажната стълбищна площадка, представляваща обща част на сградата. За да постанови оспореното решение АС – гр. В. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ във връзка с представена по делото заповед № 4794 от 25.11.2015 г. на Кмета на О. В., с която предоставя правомощията по чл. 225а от ЗУТ на Кметовете на райони в общината. Приел е и че заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като се касае за строеж четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 б. "д" от ЗУТ, като категорията на самата сграда, за която не е спорно, че е трета категория, не определя компетентността на органа, а същата се определя от категорията на наредения за премахване строеж. Приел е, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и че същата отговаря на материалния закон. Установил е, че се касае за строеж, извършен без разрешение за строеж, осъществен без съгласие на собствениците в етажната собственост в изискуемата по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ форма, декларация с нотариална заверка на подписите, тъй като със спорния строеж се отнемат около 2 кв. м. от общите части на сградата. Приел е и че предвид годината на изграждане на строежа – 2016 г. към него не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради и което същият не е търпим строеж и като такъв подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото не се спори, че касаторът е преградил част от коридора на стълбищната площадка на ет. ... и я е приобщил към собствените си ап. ... и ап. .... Преграждането на обща част и приобщаването й към собствените апартаменти с лишаване на възможност останалите етажни съсобственици да ползват тези части представлява строеж в хипотезата на преустройство по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Това определение налага спазването на императивните разпоредби по чл. 148, ал. 2 и чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ, тъй като строежът се извършва в сграда с режим на етажна собственост и присъединява обща част. От доказателствата по делото безспорно се установява, че за извършения строеж няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, поради което е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване. Дори в хипотезата на налично съгласие в съответна форма на етажните собственици, което в настоящия случай липсва, строежът извършен без разрешение аз строеж пак е незаконен и подлежащ на премахване. Правилен е и извода на АС – гр. В., че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като този извод не би се променил и дори да се приеме, че спорният строеж е извършен 2015 г., както твърди, макар и без представени доказателства касатора. Неоснователно е възражението на касатора и че спорната заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като заповедта, с която кмета на район "Одесос" е оправомощен да издава актове по чл. 225а от ЗУТ е с дата след извършване на спорния строеж. Компетентността на органа се преценява не към момента на извършване на строежа, а към момента на издаване на заповедта, като в тази връзка към момента на издаване на оспорената в производството заповед именно Кмета на район "Одесос" е бил компетентен да издаде заповед от категорията на оспорената. Неоснователно е и възражението за липса на компетентност, поради това, че сградата, в която е строежът е от трета категория, като в тази връзка се твърди и че спорният строеж е от тази категория и съответно компетентен е бил началникът на РДНСК. Правилен е в тази връзка извода на АС – гр. В., че компетентността на органа се определя от категорията на спорния строеж, а не от категорията на сградата, в която се намира. В тази връзка правилно е прието, че спорният строеж е такъв от четвърта категория и съответно компетентен е органът по чл. 225а от ЗУТ. По изложените съображения е правилен извода на АС – гр. В. за законосъобразност на оспорената пред него заповед и за неоснователност на оспорването й. Най – накрая основателно е възражението за неправилно конституирани по делото страни, тъй като при оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни в производството са адресата на заповедта – в случая касатора – и административния орган, издал заповедта. Поради това конституираните като заинтересовани страни други лица – етажни собственици нямат качеството на страни в производството, както и такова качество нямат допълнително посочените от касатора лица. Това обаче не се отразява на правилността на решението в частта, с която е потвърдена оспорената заповед. Поради посоченото решението на АС – гр. В. следва да се обезсили по отношение на конституираните заинтересовани страни в първоинстанционното производство, а именно А. Иванов, А. Стойчев, А. Миевска, А. Миевски, А. Петров, Б. Дакова, В. Николова, В. Инджова, В. Димитрова, Г. Димитров, Г. Атанасов, Г. Стоянова, Г. Николова, Д. Петкова, Б. Стойчева, Е. Соколенко, И. Ангелова, И. Атанасова, И. Петров, Й. Йорданов, Й. Стойчева, И. Петрова, К. Кирилов, К. Киселов, Г. Иванов, Н. Кънчев, К. Кънчев, М. Йорданова, М. Димитрова, М. Читърлиева, М. Стоева, М. Станева, М. Кабаков, Н. Димитров, Н. Хилми, Н. Йорданова, П. Михайлова, С. К., С. Д., С. Ч., С. Х., К. Стефанова, Х. Петкова, Х. Димитров, Ц. Даков, Я. Илиев, Г. Станев. По отношение на тях производството по делото следва да се прекрати, тъй като са били незаконосъобразно конституирани като заинтересувани страни в първоинстанционното производство. Те не са засегнати от акт, с който се постановява премахване на незаконен строеж, собственост на А. Стоянов. Като етажни собственици нямат отношение към премахване на незаконен строеж, чужда собственост. Актът за това не създава за тях нито права, нито задължения. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,