Решение № 5094 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2008 г.
ВАСV отделение16.04.2009 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.06.2008 година, постановено по адм. дело № 1216/2005 година на Софийски градски съд, административно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5094 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" - град София против решение от 27.06.2008 година, постановено по адм. дело № 1216/2005 година на Софийски градски съд (СГС), административно отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуален и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Любомир Ламбев Любенов, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение СГС е отменил Заповед № 12250/11.10.2004 година на директора на Агенция "Митници" (АМ), с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), на Любомир Ламбев Любенов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е от СГС, че Любомир Любенов е изпълнявал длъжността "началник на митническо бюро" Горна Оряховица към Митница Свищов, при РМД - Русе. Дисциплинарното производство е започнало по инициатива на директора на АМ, по силата на Заповед № 146/31.08.2004 година, по повод докладна записка от 1.04.2004 година на ръководителя на испектората на АМ. Преди образуването на дисциплинарното производство Любенов е депозирал писмени обяснения от 23.08.2004 година. На 08.09.2004 година е проведено заседание на Дисциплинарния съвет, който е разгледал дисциплинарно дело № 4/2004 година срещу Любенов, като в протокола от заседанието е посочено, че държавния служител в периода от 1999 до 2003 година в МБ Горна Оряховица не е осъществил ефективен контрол относно наличието и движението на стоките, поставени под режим "митнически надзор"; не е определил служители, които да отговарят за осъществяване на митнически контрол върху функционирането на режим митническо складиране на 11 митнически склада на територията на МБ Горна Оряховица, установена е липса на складова наличност и изтекла банкова гаранция на митнически склад № А (4999/009. В резултат на заключението на ДС е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Любен Любенов. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила, и в противоречие с материалноправните норми, с оглед на което е отменил същия. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Прието е, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл от откриване на нарушението, което в случая е станало с представянето на материалите от дисциплинарната преписка на административнонаказващия орган. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган не е мотивирана, поради обстоятелството, че не е конкретизирано извършеното дисциплинарно нарушение по дата, вид и посочване на конкретни задължения, които държавния служител не е изпълнил. Първоинстанционният съд е обсъдил служебните задължения на Любенов съгласно длъжностната му характеристика и е съпоставил тези задължения и функции с посочените в заповедта мотиви, с оглед на което е обосновал извод за липса на конкретизация кои преки свои задължения е нарушил служителя и в резултат на това неизпълнение са настъпили констатираните от проверката нарушения. Правилни са изводите на СГС, че административния орган не е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл (в редакцията й към датата на издаване на заповедта), като липсват доказателства да са приети писмените обяснения на държавния служител, или същия да е изслушан от административнонаказващия орган. Дадените от Любенов писмени обяснения от 23.08.2004 година не могат да бъдат приети като такива по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, предвид на това, че същите предхождат образуването на дисциплинарното производство. Целта на посочената правна норма е дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване не е спазено. При това положение, както СГС правилно е приел, липсва едно от алтернативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган и е налице основанието за отмяна на заповедта по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски пред касационната инстанция не са поискани от ответника, липсват и доказателства за направени таквива, поради което не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 93, ал. 1, т. 5