Решение № 6217 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 90/2021 г.

Решение № 6217 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 90/2021 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ против решение № 6418 от 16.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7012/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Излага доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума като адвокатско възнаграждение в целия й размер, която съобразно протеклото производство по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно завишена. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 392/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 466/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 392/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 77/2016 г. по описа на АС – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски за сумата от 446 лева. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано нахд № 466/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство по образувани съдебни производства, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие № 4326/06.04.2015 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. и договор № 7577/19.02.2016 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумите от адвокатското дружество са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. С решение № 16 от 01.01.2016 г. по нахд № 466/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево, наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с Решение № 109 от 19.05.2016 г. по кнахд № 77/2016 г. по описа на АС – Габрово. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното НП. Поради това съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и АС, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението АССГ е счел, че те са неоснователни, тъй като претендираният размер отговаря на изискванията за справедливост. Касационната жалба е частично основателна. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. След като административният акт е отменен по съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, в случая наказателно постановление. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и пред административния съд, договорите за правна защита и съдействие касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар е допустимо. Производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Въз основа на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, така и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС. С оглед изхода на спора, съдебното решение в частта му, с която в полза на "Енерго-Про Мрежи" АД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 446 лв. следва да се отмени за разликата над 80 лв., включително ДДС, до пълния присъден размер. В частта за присъдената държавна такса от 50 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 130 лв. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при липса на възражение за прекомерност, в размер на 87, 61 лв. с включен ДДС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение