Решение № 13016 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2014 г.

ВАСVII отделение03.11.2014 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 5964/2.10.2013 г. по адм. д. № 604/2013 г. по описа на Административен съд София- град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията относно страните в съдебното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13016 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", представляван от декана, против решение № 5964/2.10.2013 г. по адм. д. № 604/2013 г. по описа на Административен съд София- град. Навежда оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила накърнило правото на участие на издателя на административния акт в съдебния процес. Факултетният съвет е конституиран по делото, но не е призоваван и надлежно представляван. Юрисконсултът на СУ " Св. Климент Охридски" не е упълномощаван да представлява ФС на Юридическия факултет. По същество развива оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебното решение. В съдебно заседание на 20.10.2014 г. посочва, че другият участник, спечелил конкурса не е конституиран по делото като заинтересовано лице. Ответната страна Елена Павлова Тодорова оспорва касационната жалба като недопустима поради просрочие и подадена повече от пет месеца след постановяване на първоинстанционното съдебно решение. Твърди, че по делото има данни, че деканът е знаел за делото и следователно срокът за подаване на касационна жалба е изтекъл на 11.11.2013 г. Твърди, че е неоснователно оплакването, че юрисконсултът не е упълномощен от декана на ЮФ, защото деканът е длъжен да прояви грижа, за да защити интересите на факултета. Има доказателства, че е информиран за адм. д. № 604/2013 г. по описа на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Дава заключение за допуснато съществено процесуално нарушение от съда. На л. 157 по делото е приложено съобщение, че решението е изготвено, но е било получено от юрисконсулт, упълномощен от ректора на университета вместо от декана. Съгласно чл. 26, ал. 9, т. 1 и т. 2 от Закона за висшето образование деканът ръководи факултета и го представлява. Той по право е чл. на факултетния съвет и е негов председател. Факултетният съвет на Юридически факултет е бил конституиран като страна в производството по делото, но не е представляван от свой представител, а от юрисконсулт на Софийския университет с пълномощно от ректора. Ректорът на Софийския университет никъде не е участвал в първоинстанционното производство и не е бил страна по делото. След като факултетният съвет не е бил представляван от надлежно упълномощен представител и не е получавал призовки и съобщения, е налице съществено процесуално нарушение, изразено в нарушаване правото на страната да защити интересите си, което е основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. По съществото на спора решението на първоинстанционния съд е правилно, защото решението на факултетния съвет е немотивирано. Неизлагането на мотиви и обстоятелството, че на длъжността "главен асистент" е избран кандидата, получил по-ниска оценка, е пречка за упражняване на съдебен контрол и е основание за отмяна на оспорения административен акт. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за допустима и основателна. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на Елена Павлова Тодорова против решение на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от заседание на 11.12.2012 г. по чл. 32 от Закона за развитие на академичния състав на Република България, с което на длъжността "главен асистент" по право на Европейския съюз е избран Иван Стефчов Стойнев. С разпореждане от 29.03.2013 г. по адм. д. № 604/2013 г. (л. 114), като страни в съдебното производство са конституирани жалбоподателката и Факултетният съвет на Юридическия факултет. Призовката за о. с. з. на 25.09.2013 г. е връчена на юрисконсулт Галина Кунева, която има пълномощно за процесуално представителство на СУ "Св. Климент Охридски", подписано от ректора на университета (л. 146). В о. с. з. от 25.09.2013 г. факултетният съвет е представляван от юрисконсулт Кунева. Съобщението за изготвено съдебно решение е връчено на юрисконсулт Кунева на 22.10.2013 г. (л. 157). Касационната жалба на Факултетния съвет на Юридическия съвет, подписана от декана на ЮФ на СУ"Св. Климент Охридски" като представляващ съвета по чл. 26, ал. 9, т. 2 от Закона за висшето образование, е подадена на 14.04.2014 г. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по административното дело са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Тъй като в АПК няма правила за процесуално представителство на страните са приложими разпоредбите на чл. 32 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, т. е. упълномощаването на юрисконсулт следва да се извърши от страната по делото, в случая от представляващия факултетния съвет, издател на оспорения пред съда административен акт като колективен административен орган. Представителната власт на юрисконсулт Кунева е за процесуално представителство на учебното заведение СУ "Св. Климент Охридски" като юридическо лице, а не на издателя на административния акт. Поради това е налице връчването на съобщение за изготвен съдебен акт на лице, което няма представителна власт за страната по делото, тъй като разполага с пълномощно да представлява университета. Връчването по делото на призовки по чл. 137 от АПК и на съобщения по чл. 138 от АПК са процесуални действия на съда, които трябва да бъдат удостоверени. Неспазването на предписанията на закона относно начина на призоваване и връчване на съобщения води до тяхната недействителност, считат се за ненастъпили и принципно процесуалното действие трябва да бъде повторно извършено. Без значение е дали има данни, че страната по делото е научила по някакъв начин за резултата по дело, след като няма данни съдът да е изпълнил задължението си по чл. 138, ал. 1 от АПК да връчи съобщението на страната или на неин процесуален представител. Неизвършването на процесуално действие от съда не може да бъде тълкувано във вреда на страната, поради което касационната жалба е допустима. При липсата на данни за надлежно връчване на съобщение за изготвен съдебен акт подадената касационна жалба следва да се приеме, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. След извършване на проверка по допустимостта на съдебното решение, настоящата касационна инстанция намира, че решението следва да бъде обезсилено. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за съществено нарушение на правото му на участие в съдебния процес, предвид изложените по-горе съображения. Участникът спечелил конкурса е Иван Стефчов Стойнев, има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 15 и чл. 153, ал. 1 от АПК, но не е конституиран по дело, което е приключило с неблагоприятно за него съдебно решение. Процесуално задължение на решаващия съд е да конституира страните служебно, съгласно чл. 154, ал. 1 и чл. 162, ал. 2 от АПК. Нарушаването на съвместната процесуална легитимация на ответниците по чл. 153, ал. 1 от АПК- издателят на административния акт и заинтересованото лице, има за последица постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен (виж Р. № 2504 от 5.03.2008 г. по адм. д. № 9436/2007 г., 5-членен състав на ВАС, Р. № 1902/8.02.2011 г. по адм. д. № 7156/2010 г. на ВАС, VI о., Р. № 7743 от 2.06.2011 г. по адм. д. № 2781/2011 г. на ВАС, III о. и др.). За допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно и без да има оплакване от страните, предвид чл. 218, ал. 2 от АПК. След обезсилване на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с участието на издателя на административния акт и заинтересованото лице Иван Стефчов Стойнев. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 209, т. 2 Върховният административен съд, VII отделение

Цитирани разпоредби

4