Решение № 2834 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2018 г.

Решение № 2834 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Даесеф" АД – гр. София, подадена чрез адв. Пеков срещу решение № 161/14.02.2018 г., постановено по адм. дело № 445/2017 г. по описа на Административен съд – София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 258-1/09.01.2017 г., издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при Община Правец, потвърден с решение № 2/05.04.2017 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Правец за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2016 г. в общ размер от 16 174, 79 лв., от които 5 437 лв. – ДНИ и лихви - 199, 61 лв., както и 10 165, 07 лв. за ТБО и лихви - 373, 11 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на първоинстанционния съд са направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че спорният момент при издаването на акта и решението на административния орган се свежда до начина на определяне и събиране на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за имота, като неправилно задълженията са определени по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, а не по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Твърди, че при постановяване на оспорваното решение, съдът не е указал на ответната страна, че е негова доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че не е възможно или не е заявено определянето на ТБО според количеството битови отпадъци, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта. Според касатора актът е издаден в нарушение на основните принципи на ДОПК и е необоснован. ТБО не е разграничена по видове задължения с оглед съотнасянето на размера към разпоредбата на чл. 67 във връзка с чл. 66 ЗМДТ, като счита, че въз основа на заключението на вещото лице не може да се мотивира така издадения акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на първоинстанционния съд. При условията на евентуалност иска отмяна на оспорения пред първостепенния съд административен акт, връщане на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Правец, чрез пълномощника адв. Райчинова в депозирана писмена защита оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Даесеф" АД – гр. София срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 258-1/09.01.2017 г., издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при Община Правец, потвърден с решение № 2/05.04.2017 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Правец за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2016 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган съобразно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в рамките на предоставените му правомощия, като доказателство в тази насока е заповед № З-08/06.01.2017 г., издадена от кмета на Община Правец. АУЗД е постановен в изискуемата от закона форма, обжалван е по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК, като е изпълнено условието за обжалване по съдебен ред. По съществото на спора съдът е приел в обжалваното решение, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имота по чл. 10, ал. 1 към 01.01. на годината, за която се дължи. Размерът на данъка за 2016 г. е определен в размер на 2 промила върху данъчната оценка на недвижимите имота съгласно чл. 14 от Наредба № 4 на Общински съвет Правец за определяне размера на местните данъци на територията на Община Правец. "Даесеф" АД е предприятие по смисъла на Търговския закон, като първоинстанционният съд приема в мотивите си, че данъчната оценка на притежаваните от него имоти се определя по правилото на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, съгласно Приложение № 2 към закона и това е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Незаплатеният ДНИ, на основание чл. 28, ал. 1 ЗМДТ е изискуем. С оглед описаното, АССО достига извода за правилно определяне на данъка върху недвижим имот за процесните години. Относно таксата битови отпадъци съдът се е позовал на чл. 62 ЗМДТ, като по аргумент от чл. 71, ал. 1 ЗМДТ е извел и необходимите предпоставки, които следва да са изпълнени в условията на кумулативност. Съдът е приел, че притежаваните от дружеството недвижими имоти имат характер на имоти, находящи се на територията на гр. Правец, на която съгласно заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на общината за 2016 г. е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ дружеството дължи заплащане на ТБО. За процесния период първоинстанционният съд приема, че правилно е определено задължението на "Даесеф" АД за ТБО, включваща стойността на предоставените три вида услуги за трите имота с партидни № 7317 F502, 7317 F505 и 7317 F508, за които не е спорно, че общината е предоставила услугата "използване на контейнери за сметосъбиране", в случая кофа тип "Бобър" по един брой за имот. Всички останали имоти са освободени от компонентата "такса сметосъбиране и сметоизвозване" въз основа на подадени от дружеството декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. За тях са изчислени само такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депо (1 промил) и такса за чистота на териториите на обществено ползване (1, 5 промила). На следващо място в обжалваното решение е обсъдено, че съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Съгласно решение № 338/19.12.2014 г. и решение № 42/21.12.2015 г. на ОбС Правец за нежилищни имоти на предприятия, вкл. и фирми на еднолични търговци в регулационните граници на населените места, таксата за битови отпадъци за 2016 г. се определя върху по-високата между отчетната стойност на активите и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, както следва - такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 2 промила; такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо - 1 промил; такса за чистота на териториите за обществено ползване - 1, 5 промила. Съдът се е позовал на заключението на повторно назначена съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните. Според съда видно от извършената експертиза задълженията на "Даесеф" АД за ДНИ, ТБО и лихви за 2016 г. установени с оспорения АУЗД, съответстват в пълен размер на тези, които вещото лице е изчислило (Таблица 1 и Таблица 2 от заключението). Във връзка с представени платежни нареждания от 08.02.2017 г. за платена ТБО за процесния период е назначена допълнителна счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че внесената сума е разпределена за изплащане на ТБО за 2016 г. по партиди на имотите, показани в Таблица 1, част от заключението. Установено е от представена от общината разпечатка, че ТБО е издължена за всички имоти за 2016 г., с изключение на имот с партиден № 7317 F508, за който остава за издължаване сума в размер на 1 891, 96 лв. - главница и лихва в размер на 245, 85 лв., считано от датата, на която е следвало да се направи втората вноска по ТБО за 2016 г. - 01.11.2016 г. до датата на експертизата. Обжалваното решение е неправилно. Съдът е извършил проверка за компетентността на издателя на оспорения пред него индивидуален административен акт предвид законодателната уредба към момента на издаването му и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, определящи компетентността на служителите на общинската администрация за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Актът е издаден и в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който сочи редът по ДОПК. Касае се за акт за издаване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК. Законовата уредба за установяване и събиране на местните данъци и такси, уредена в ЗМДТ препраща към органите и реда за това в ДОПК и затова неговите разпоредби са приложими, а определените с нарочна заповед на кмета на съответната община служители от общинската администрация, които да установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по смисъла на ДОПК. Установената компетентност на органите по установяване на местните такси чл. 107, ал. 4 ДОПК регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, който в случая е ръководителят на звеното за местни приходи в Община Правец – началникът на отдел "Местни данъци и такси" и той е решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Касационният жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 64 ЗМДТ и е подало декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за следващия се данък върху недвижими имоти, както следва: · Сграда в гр. Правец с партиден № 7317 F508, декларация с вх. № 393/21.01.2016 г.; · Сграда в гр. Правец с партиден № 7317 F509, декларация с вх. № 7317000394/21.01.2016 г.; · Сграда в гр. Правец с партиден № 7317 F510, декларация с вх. № 7317000395/21.01.2016 г.; · Сграда в гр. Правец с партиден № 7317 F511, декларация с вх. № 7317000396/21.01.2016 г.; · Сграда в гр. Правец с партиден № 7317 F512, декларация с вх. № 73170001643/01.03.2016 г.; · Сграда в гр. Правец с партиден № 131022476004, декларация с вх. № 73170001645/01.03.2016 г. Декларации по чл. 71, т. 1 ЗМДТ са подадени за следните имоти: · Земя и сгради в гр. Правец с партиден № 7317 F502, декларация с вх. № 73170001638/01.03.2016 г.; · Земя и сгради в гр. Правещ с партиден № 7317 F503, декларация с вх. № 73170001639/01.03.2016 г.; · Земя и сгради в гр. Правец с партиден № 7317 F504, декларация с вх. № 7317000389/21.01.2016 г.; · Земя и сгради в гр. Правец с партиден Ks 7317 F505, декларация с вх. № 73170001640/01.03.2016 г.; · Земя и сгради в гp. Правец с партиден № 7317 F506, декларация с вх. № 73170001641/01.03.2016 г.; · Земя и сгради в гр. Правец с партиден № 7317 F507, декларация с вх. № 73170001642/0 L03. 2016 г. По отношение на таксата за битови отпадъци, която се състои от посочените от съда и уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Правец Наредба № 15 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Правец. Видно от приложените по делото договори, месечни графици за сметоизвозване и актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работа, съставяни за периода от м. януари до м. декември 2016 г., таксите са начислени за услуги, които реално са били предоставени от Община Правец. Имотът попада в определените граници по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, видно от представено по делото удостоверение от изпълняващ функциите на кмет на общината и приложените скици на имотите (л. 353 – л. 357). Основателни са възраженията на касатора, че редът по който е определен ТБО противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата по време редакция от ДВ бр. 97/2016, в сила от 01.01.2017 г.) размерът на таксата за битови отпадъци се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, като ал. 2 гласи, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност и в този смисъл е константната съдебна практика на ВАС (вж. решения по адм. дела № 6016/2018 г., № 7798/2018 г., № № 9068/2017 г., № 903/2016 г., № 2521/2015 г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 г. и др.). Прилагането на способа по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срок, определен в наредба, приета от съответния общински съвет. Описаното в заключението по повторно назначената СИЕ за подадени декларации по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци не кореспондира с приложените по делото доказателства. В Наредба № 15 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Правец не е предвидена възможност за определянето на ТБО съгласно количеството битови отпадъци, както и няма и доказателства от ответния административен орган за причината, поради която в посочената Наредба да не е определена ТБО според количеството, т. е. липсва акт на Общинския съвет, с който да е разяснена причината поради която тази такса да не може да се определи според количеството и последното да е не може да бъде заложено в общинската наредба. При определяне основата на ТБО е нарушена установената последователност в начините на определянето й по чл. 67 ЗМДТ. В оспорения от дружеството АУПДВ не са изложени мотиви защо ТБО не е определена според количеството, въпреки подадените от дружеството 3 бр. декларации с посочване на използваните съдове и техния брой за три от процесните имоти. Такива мотиви липсват и в потвърждаващото решение на горестоящия административен орган. Поради изложеното изводите на съда за законосъобразно определени в тежест на жалбоподателя задължения за ТБО, са необосновани. Съдът не е извършил преценка на оспорения пред него акт, а ако го беше сторил щеше да установи, че той страда от липса на мотиви. В АУПДВ вместо мотиви, са цитирани подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ с посочени размери на отчетните стойности на имотите - сгради и земя или само сгради. Административният орган не е посочил по какъв начин са изчислени отделните компоненти по чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ за данъка върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, а е посочил обща стойност, без да поясни как е формирана тя. Посочените стойности като данъчни основи не се разбира как са определени - върху отчетна стойност или по данъчна оценка при съответната преценка коя е тях е по-високата. В същото време в допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза са дадени отчетните стойности и данъчните оценки на имотите, но нито една от тях не съвпада с посочените данъчни основи в АУПДВ. Няма спор по делото, че имотите на дружеството попадат в строителните граници на гр. Правец и не са сред изключенията, визирани в чл. 10 ЗМДТ. С оглед изложеното и предвид факта, че търговското дружество е предприятие по смисъла на ТЗ, правилно решаващият съд е приел, че с разпоредбата на чл. 21 ЗМДТ се определят размерът на данъка върху недвижимите имоти. Представените от касатора приходни квитанции за платен ДНИ за 2016 г. от 06.02.2017 г. са неотносими, тъй като актът за установяване на задълженията е издаден на 09.01.2017 г. и към този момент същите са били изискуеми. Плащането на дължимия данък за притежаваните недвижими имоти след издаване на акта не влияе на неговата законосъобразност и не представлява основание за неговата отмяна. Съдът неправилно е приел обаче, че няма различие в размер на определения данък върху недвижими имоти по АУПДВ и съдебно-икономическата експертиза, поради което неправилно е потвърдил посочените размери на данъка за недвижимите имоти за 2016 г. Именно в експертизата вещото лице в таблична форма е посочил размерите на таксата битови отпадъци и данъка върху недвижимите имоти и е налице разлика с установените стойности на двете задължения по АУПДВ. Наред с това по делото няма никакви доказателства за размера на данъчната оценка на недвижимите имоти, поради което не може да се провери дали ДНИ е правилно определен. В АУПДВ липсват мотиви по какъв начин са определени не само ТБО, но и ДНИ, а позоваването на подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ от жалбоподателя не е достатъчно. Освен това в заключението на съдебната експертиза (допълнителното заключение) се сочат различни размери на данъчна оценки и отчетни стойности (а в декларациите по чл. 14 ЗМДТ е посочена само отчетната стойност на имотите), поради което е налице разлика в изчисленията, а при липса на доказателства какъв е размера на данъчните оценки/отчетните стойности на имотите, не може да се извърши преценка за размера на дължимите два компонентни от ТБО (обезвреждане в депа и почистване на териториите), нито начинът на формиране на задължението за данък върху недвижимите имоти. С оглед гореизложеното и съдебното решение, предмет на настоящето касационно производство и АУПДВ за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2016 г. като неправилни подлежат на отмяна. След отмяната им, преписката следва да се изпрати отново на органа по приходите при Община Правец за ново произнасяне с мотивиран АУПДВ по дължимостта на такса битови отпадъци и данък върху недвижими имоти при съобразяване със задължителните указания на настоящия съдебен състав по тълкуването и прилагането на материалния закон. Предвид изхода на делото Община Правец дължи направените разноски от "Даесеф" АД - гр. Правец за двете съдебни инстанции в размер на 1 825 лв. съобразно представените списъци за разноски по чл. 80 ГПК по двете дела.. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение