Решение № 16555 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2011 г.

Решение № 16555 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на "Лъкидрайв" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Тутракан, представлявано от Ивайло Иванов, чрез упълномощения адв. Юлия Миневска, срещу решение № 6098 от 3.05.2011 г., постановено по адм. дело № 5139 от 2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Развити са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменена заповед № РД-08-124 от 8.03.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител юрк. Геренска, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли за решението като обосновано и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-08-124 от 8.03.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (министъра), с която последният, на основание чл. 152, ал. 13 във вр. с чл. 152, ал. 12, предложение второ и на основание чл. 178, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е отнел разрешение № 1729 от 16.01.2007 г. на касатора за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. За да постанови този правен резултат, тричленният състав е приел, след обстойна преценка на доводите по жалбата и наличната по административната преписка документация, че в частта, в която е постановено отнемане на разрешителното за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство на основание чл. 178, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП заповедта е незаконосъобразна. Посочил е, че тази незаконосъобразност не се отразявала на крайния извод за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като отнемането на разрешителното е извършено и на второ правно основание по чл. 152, ал. 12, т. 2 ЗДвП, което е законосъобразно. От фактическа страна е установено, че при извършена от контролните органи проверка на 06.06.2008 г. на учебната форма за обучение, на настоящия касатор "Лъкидрайв" ЕООД е било издадено наказателно постановление № 19-001055 от 18.06.2008 г. за виновно нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37/2002 г.). С посоченото наказателно постановление било наложено наказание за извършено от Ивайло Иванов, в качеството му на преподавател в учебния център, нарушение - допуснал превишаване на нормативното изискване за дневно натоварване от 10 м/ч (учебни часа) на 26.02.2008 г. За така установеното нарушение на касатора било наложено на основание чл. 178, ал. 1, т. 6 ЗДвП, административно наказание глоба. На 12.11.2008 г. на дружеството била извършена комплексна проверка, според която не били представени учебните картони, учебния дневник, изпитните тестове и контролните карти от вътрешен изпит на определени курсисти и било установено, че на 28.06.2008 г. Ивайло Иванов отново нарушил дневната натовареност от десет учебни часа, което се явявало повторно нарушение, с оглед установеното в наказателно постановление № 19-001055 от 18.06.2008 г. Органът приел, че са нарушени чл. 33, ал. 2, предложение 1 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37/2002 г. и с наказателно постановление № 39-0000229 от 1.12.2008 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 10, предложение 1 и чл. 178, ал. 2 ЗДвП и наложил административни наказания - глоба. С оглед тези обстоятелства, с доклад от 7.07.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) до министъра е направено предложение за започване на административно производство за отнемане на разрешението на учебния център за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и с процесната заповед министърът отнел на касатора разрешение № 1729 от 16.01.2007 г. С подробни мотиви тричленният състав е отхвърлил като неоснователни доводите за нищожност на оспорената заповед. Досежно позоваването на Кодекса на труда, възражението е прието за неоснователно - посочено е наличието на нормативно регламентирана продължителност на упражняването на дадена дейност, като тази продължителност е в съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал. 4 и чл. 136а, ал. 2 от Кодекса на труда. В тази връзка е прието, че органът, като е установил, че жалбоподателят е допуснал провеждане на обучение при нарушаване на дневната натовареност на преподавател, законосъобразно е отнел издаденото разрешително. Решението е мотивирано с ирелевантност за законосъобразността на заповедта, за отнемане разрешителното за извършено нарушение по чл. 152, ал. 12, т. 2 ЗДвП на фактът за липса на повторност на нарушението. Така постановеното решение, в оспорената му част е правилно, обосновано и законосъобразно. Доводът в касационната жалба за нищожност на оспорения административен акт е неоснователен. В мотивите на обжалваното решение обосновано е прието, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, което не се оборва с нови доказателства пред настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства е безспорно, че и при двете проверки, извършени на касатора, са установени две нарушения на нормативното изискване за дневна натовареност на преподавателите, регламентирано в Наредба № 37/2002 г. и за което са му издадени две наказателни постановления. Също така по несъмнен начин е установено, че "Лъкидрайв" ЕООД е било уведомено за започналото административно производство, видно от отправеното до органа възражение. В този смисъл са неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за липса на уведомление за проведена процедура по чл. 57, ал. 8 АПК. Неоснователен е и доводът по касационната жалба за наличието на мълчалив отказ. Следва да се отбележи, че фикцията по чл. 58, ал. 1 АПК не изключва възможността за изричен отказ и аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 58, ал. 3 АПК. От друга страна, в конкретния казус е приложима нормата на чл. 25, ал. 3 АПК, а не на чл. 25, ал. 1 АПК досежно началната дата на започване на административното производство. Изводът за липса на нарушение на установените с нормативен акт предписания във връзка с материалната база и с изпълнението на учебните програми е обоснован и законосъобразен. След като не е установено нарушение на предписанията във връзка с материалната база, изброени в чл. 5 - 8 на Наредба № 37/2002 г., тричленният състав основателно е посочил в мотивите на обжалваното решение, че при издаване на процесната заповед органът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 178, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП. Също така обосновано е прието за незаконосъобразно твърдението на административния орган за наличие на повторно нарушение. В тази връзка следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав, че липсата на повторност на нарушението по т. 6 на чл. 178, ал. 1 ЗДвП прави незаконосъобразно постановеното от органа отнемане на разрешението само на едното правно основание - ал. 2 на чл. 178 ЗДП, но не и на изрично визираното в заповедта основание по чл. 152, ал. 12, т. 2 ЗДвП, която разпоредба визира отнемане на разрешението при липса на изискване за повторност и "в нарушение на условията и реда, определени по наредбата и чл. 153, т. 1 от закона, т. е. приложима е при безспорно установените по делото нарушения. Предвид изложеното, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,