Решение № 5621 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2016 г.

Решение № 5621 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Девен" АД, гр. Д., чрез процесуален представител, срещу решение № 75 от 05.01.2016 г., постановено по адм. д. № 5382 от 2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-29002915013206-004-001/12.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. С., в частта му, в която е потвърден с Решение № 642/30.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, които съдът квалифицира като такива за необоснованост, съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изтъква, че съдът не е обсъдил възраженията му срещу АПВ и не е изложил самостоятелни мотиви. Твърди, че задълженията му са неправилно изчислени. Изтъква, че не е извършвал доброволно плащане на сумата от 120425,66 лв., както и че такова задължение не му е установявано по предвидения в закона ред, нито е правилно изчислено. Поддържа, че отстъпката от 1000 лв. на основание чл. 92, ал. 5 ЗКПО, призната от ОДОП, води до намаляване на задълженията на дружеството и следвало да бъде взета предвид. Касаторът твърди, че е погасил всички декларирани и изискуеми задължения за процесния период. Оспорва извършеното прихващане на сумата от 10241,89 лв. Счита, че състоянието на данъчно-осигурителната му сметка е следвало да бъде взето предвид към датата на издаване на АПВ, а не към датата на подаване на искането за прихващане. Поради тези съображения, подробно развити в жалбата, моли за отмяна на решението и АПВ в оспорваната му част. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП", гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Безспорно е, че "Девен" АД е внесло по сметка на М. В. ДДС в размер на 296 703,92 лв., начислен за внос по ЕАД, но данъкът е следвало да бъде внесен от "Солвей соди" АД, поради което сумата се явява недължимо платена от жалбоподателя. Подадено е искане за прихващане или възстановяване с вх. № 26-Д-7155 от 12.06.2014 г. При първата проверка е издаден Акт за прихващане или възстановяване № 1402525/03.07.2014 г., с който е извършено прихващане на сумата в размер на 18 870,00 лв. срещу изискуеми публични задължения на дружеството, а остатъкът от 277 833,92 лв. е възстановен ефективно. Този АПВ, в частта на извършеното прихващане, е оспорен пред ответника и с негово решение е отменен и е указано извършване на нова проверка. Издаден е АПВ № П-29002914023593-004-01 от 17.10.2014 г., с който сумата в размер на 18 870,00 лв. отново е изцяло прихваната срещу изискуеми публични задължения на дружеството, подробно описани в него. С Решение № 12/09.01.2015 г. на директора на дирекция ОДОП С. е потвърдено извършеното прихващане на сумата в размер на 8 593,65 лв., а по отношение на остатъка - 10 276,35 лв., АПВ е отменен и е указано извършването на нова проверка, при която да се вземат предвид представените с възражението платежни нареждания и да се извърши анализ на данъчно-осигурителната сметка на лицето. В резултат на това е издаден оспореният пред първоинстанционния съд АПВ. Органите по приходите са приели, че към датата на издаване на спорния акт дружеството е имало следните задължения към бюджета: задължения за ДДС по справка-декларация с вх. № 2900098822/09.06.2014 г. - 2,00 лв.; задължения за данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ по декларация обр. 6 с вх. № 29000143021480/17.06.2014 г. - 10 241,89 лв.; лихви ДДФЛ по декларация обр. 6 с вх. № 29000143017279/10.05.2014 г. - 31,95 лв.; лихви корпоративен данък по ГДД с вх. № 2900И0014760/28.03.2014 г. - 0,21 лв. и лихви авансови вноски за м. 06.2014 г. - 0,30 лв. Именно тези суми са прихванати срещу остатъка от недължимо внесения ДДС на М. В. в размер на 10 276,35 лв., поради което с оспорения АПВ проверяващите са определили като подлежаща на възстановяване сума в размер на 0 лева. Решаващият орган се е произнесъл с решение № 642/30.04.2015 г., с което е отменил АПВ в частта на отказа да се признае правото на отстъпка в размер на 1000,00 лв. по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО и е потвърдил АПВ в останалата му част, която е предмет на съдебното обжалване. АССГ е споделил изцяло и дословно мотивите на решаващия орган. Приел е, че по отношение на лихвата по чл. 89 от ЗКПО в размер на 120 425,66 лв., органът по приходите не е извършвал прихващане, а само е констатирал погасяване от страна на "Девен" АД на това вземане, което според съда е изискуемо, тъй като е установено по основание и размер. Съдът е посочил, че "Девен" АД е декларирало годишен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 2862779,01 лв., а внесените авансови вноски са в размер на 1000000 лв. В това съотношение декларираният данък се отклонява с над 20 % от определените и внесени авансови вноски, поради което дружеството дължи лихви върху превишението. На база формулата в чл. 89, ал. 2 от ЗКПО сумата, върху която се дължи лихва в конкретния случай, нейният размер е определен по следния начин: 2 863 779,01 - (1 000 000,00 + 0.2 х 1 000 000,00) = 1 663 779,01 лв. Съгласно чл. 89, ал. 5 дължимата лихва се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, в случая 2013 г. Изводът на органите по приходите и на съда е, че за посочения период лихвата върху сумата от 1 663 779,01 лв. възлиза на 120 425,66 лв., така, както е отразена и в данъчно-осигурителната сметка на дружеството и е изискуема с подаването на ГДД. Постъпвалите от дружеството плащания са били използвани за погасяване на задължението за лихва в посочения размер, поради което описаните по-горе задължения, с които е извършено прихващането, са останали непогасени. С тези мотиви жалбата не дружеството е отхвърлена. Решението е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, които пречат на касационната инстанция да осъществи проверката за спазване на материалния закон. Основателни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил доводите му. Всъщност в решението липсват каквито и да било самостоятелно формирани мотиви, като изложените са частичен препис на решението на ОДОП. Въпреки че оспореният АПВ е постановен след второ по ред решение на ответника за връщане на преписката на органите по приходите, административното производство е образувано по искане на касатора и в негов интерес е не връщането на преписката на ответника, а произнасяне на съда по съществото на спора. Не е разгледано възражението на касатора относно размера на лихвата по чл. 89 ЗКПО. Действително, декларацията по чл. 92 ЗКПО, подадена от дружеството, не установява задълженията му за лихви. Те настъпват в момента, в който правопораждащият го конкретен фактически състав бъде проявен и стават изискуеми от момента на възникването им. Този извод се извлича от разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, която предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Обстоятелството, че процесните лихви не са установени с ревизионен акт или в декларация на задълженото лице, не означава само по себе си, че тези лихви не са изискуеми. Към датата на подаване на искането за възстановяване - 12.06.2014 г., публичното вземане за лихва по чл. 89 ЗКПО е било изискуемо. Впрочем, основанието за начисляване на лихвата не се оспорва изрично от касатора; оспорва се начина на погасяване на това публично вземане и неговият размер. Доброволното плащане е допустим способ за погасяване на данъчни задължения по ДОПК предвид чл. 168, т. 1 от ДОПК. За периода, в който са направени плащанията, е приложим чл. 169 от ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 18/2014 г. в сила от 4.03.2014 г., според ал. 3 от който при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Според ал. 4 за публичните задължения, установявани от органите на НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определен със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси, като според ал. 4, т. 1 задълженията за данъци и други задължения към централния бюджет са в една група. Със заповед № ЗМФ-195/05.03.2014 г. за определяне на видовете банкови сметки, по които се внасят публичните задължения, на основание чл. 169, ал. 4 от ДОПК, т. 2 е наредено сумите за погасяване на публични задължения да се внасят по предвидената за съответния вид задължения банкова сметка по чл. 169, ал. 4, т. 1 от ДОПК. Според т. 3 от заповедта правото на длъжника да заяви кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на безкасово плащане по реда на чл. 178, ал. 5 от ДОПК. В случая по делото е налице извлечение от банковата сметка на касатора за извършените плащания само за периода 10.05.2014 г. - 06.06.2014 г., поради което не е изяснено при предходните плащания кой вид публично задължение е искал да погаси. Според чл. 169, ал. 5 в случаите по ал. 4 с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасянето на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасянето на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. По принцип при доброволно плащане от данъчно задължените лица не се издават АПВ за отнасянето на всяка внесена сума към съответното задължение. В чл. 169, ал. 3 и 5 от ДОПК са уредени хипотези на погасяване на публично задължение чрез плащане като законодателят използва изразите "се погасяват съразмерно", "се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането", които не предвиждат разпоредителен акт на органите по приходите, за да настъпи погасяването чрез плащане, предвидено в чл. 168, т. 1 от ДОПК. Това обаче не означава, че ако е заявено плащане на авансови вноски по ЗКПО за 2014 г., плащането може да се пренасочи за покриване на лихви по чл. 89 ЗКПО, което следва да се има предвид от първоинстационния съд при определяне на действителните задължения на дружеството и погасяването им. Независимо от това, за да се установи основание за начисляване на лихви, следва преди всичко да се установи възникването на основното задължение, във връзка с което те се начисляват. По делото липсват декларациите за съответните периоди, поради което не може да се установи какви задължения е декларирал касаторът. Липсват и доказателства относно размера на внесените авансови вноски, поради което не може да се определи дали декларираният данък се отклонява с над 20% от определените и внесени авансови вноски и дали се дължи лихва върху превишението. Всички изводи както на органите по приходите, така и на съда, са направени на база справките от информационната система на НАП, които обаче могат само да илюстрират твърденията на ответника, но не и да бъдат доказателство, установяващо със съответната доказателствена сила относимите към спора факти. Впрочем същите изводи следва да се направят и във връзка с всички останали коментирани в решението на ответника лихви. Спорът не е бил изяснен от фактическа страна, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си в тази връзка, включително за даване указания на страните за изясняване на относимите към спора факти, при необходимост и посредством специални знания. По делото липсват доказателства за възникналите задължения, тяхното погасяване със съответно безкасово плащане и евентуално натрупаните лихви, още повече, че освен липса на основание за прихващането, се твърди и погрешно аритметично изчисление на задълженията на дружеството, както и липса на отразяване на погасяването на задължението от 1000 лв. в данъчно-осигурителната сметка на лицето. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за изясняване на фактите от значение за спора, като съдът изиска представянето по административната преписка на подадените за относимия период декларации, както и доказателства за извършените плащания от страна на дружеството и тяхното основание /платежни нареждания и извлечения от банкови сметки/. При пасивност на страните съдът следва служебно да назначи експертиза, с относими към спора задачи, която да установи момента на възникване на всяко от публичните задължения за главница и лихва, моментът на тяхното погасяване и по какъв начин е станало това и съответно верността на аритметичните изчисления, направени от органите по приходите. Разноските в настоящото производство следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение