Решение № 2062 от 24.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково, приподписана от юрисконсулт Т. Георгиева, срещу решение 437 от 29.06.2022 г., постановено по адм. дело 344/2022 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена издадена от него заповед 272з - 825/04.04.2022 г., за временно преназначаване на Ц. Дамянов - полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция към Районно управление (РУ) - Хасково при ОДМВР - Хасково, на длъжност Полицейски инспектор V степен в Участък Симеоновград към РУ - Харманли при ОДМВР - Хасково. Касаторът счита оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че от събраните доказателства може да се направи извод за "мотивирана служебна необходимост" от временното преназначаване на служителя. Позовава се на докладна записка на началника на РУ - Харманли, в която са посочени основателни причини за това. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Ц. Дамянов, чрез адвокат Г. Георгиева представя писмен отговор и допълнителна молба в които оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Освен на мотивите на първоинстанционния съд се позовава и на липсата на съгласуване с ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр РУ - Хасково. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд Хасково е била заповед 272з - 825/04.04.2022 г. на директора на ОДМВР - Хасково, с която на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл.14, ал.1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и докладна записка рег. 271р - 6662/14.03.2022 г. по описа на РУ - Харманли и поради служебна необходимост, временно е преназначил Ц. Дамянов - полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция към Районно управление (РУ) - Хасково при ОДМВР - Хасково, на длъжност Полицейски инспектор V степен в Участък Симеоновград към РУ - Харманли при ОДМВР - Хасково за срок от една година. За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от териториално материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването й. За да отмени заповедта, съдът е намерил, че описаните в заповедта фактически обстоятелства за издаването й не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение на последната, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и е стигнал до извод, че визираните предпоставки не са налице. Счел е, че посочените в докладна записка рег. 271р - 6662/14.03.2022 г. по описа на РУ - Харманли обстоятелства, възприети от органа като мотиви за преназначаването на служителя са декларативно изложени, като липсват каквито и да е реални данни за твърдените обстоятелства. Посочените засилен миграционен натиск, засилени противоепидемични мерки или интензивен трафик в района на действие на Участък Симеоновград, не попадат в нито една от хипотезите на понятието "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, които са посочени изчерпателно. По изложените съображения, съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно. Административен съд Хасково въз основа на верни фактически установявания е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. В нея е посочено, че служителят е преназначен за срок от една година на друга длъжност поради служебна необходимост, аргументирана с това, че Участък Симеоновград е с щат от две изпълнителски длъжност полицейски инспектор от които към 01.04.2022 г. е заета едната. Посочено е, че за обобщаване и анализиране на информацията за състоянието, структурата, динамиката и тенденциите на престъпленията, както и наличието на незаети щатове и командировани служители, противодействие на незаконната миграция, контрол на противоепидемичните мерки, контрол на лицата, поставени под карантина, контрол на автомобилния трафик и осигуряване на пътна безопасност във връзка със завишения трафик вследствие на транзитно преминаващите моторни превозни средства (МПС) съществено затруднение в дейността на РУ - Харманли бил недостатъчният брой служители. Изложено е също, че Участък Симеоновград обслужвал територията на община Симеоновград, състояща се от девет населени места, обхващала площ от 223 кв.км. и имала 8762 жители, част от които са с различна етническа принадлежност. През 2020 г. били регистрирани 146 престъпни посегателства, а през 2021 г. - 162, т.е. имало увеличение на регистрираната престъпност. Служебната необходимост е обоснована с докладна записка рег. 271р - 6662/14.03.2022 г. на началника на РУ - Харманли. Изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл.165, ал.2 от ЗМВР за преназначаване на служителят, поради недоказана служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР са правилни и съответни на материалния закон. Чл. 165, ал. 1 ЗМВР предвижда кога държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост чл. 165, ал. 2 ЗМВР. Легална дефиниция на понятието служебна необходимост е дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка правилен е изводът на съда, че по делото от ответника в производството издател на акта, не са представени доказателства да са били налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Поради това така посочените фактически констатации на органа се явяват недоказани, съответно материалноправното основание за издаване на заповедта не съответства на фактите. От представените по делото доказателства, включително посоченото в докладна записка рег. 271р - 6662/14.03.2022 г. на началника на РУ - Харманли не се установяват различни факти от това, че в Участък Симеоновград е била вакантна една длъжността полицейски инспектор VІ-V степен, считано от 30.06.2021 г., на която е предложено като целесъобразно да бъде временно преназначен Ц. Дамянов. Уча При тези данни правилни са изводите на Административен съд Хасково, че представените по делото доказателства по никакъв начин не разкриват по отношение на подразделението където е преназначен Ц. Дамянов, наличието на факти и обстоятелства, от които да се направи анализ относно конкретната оперативна обстановка в Участък Симеоновград към датата на издаване на процесната заповед и изменението й в посока, обосноваваща наличието на служебна необходимост от процесното преназначение. В случая преназначаването е извършено поради незаета щатна бройка, посочено като първи и явно основен мотив в заповедта, но кадровата необезпеченост в РУ - Харманли, както и необходимостта от назначаване на служител на свободната щатна длъжност полицейски инспектор не обосновават служебна необходимост по смисъла на закона, която да е основание за временното преназначаване на служителя. Преназначаването следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което заповедта не съответства и на целта на закона. Мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат допълнени с още един извод, който следва от ангажираните по административната преписка доказателства. В хода на производството по издаването на процесната заповед е допуснато съществено процесуално нарушение. Чл.13, ал.4 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. задължително изисква при временно преназначаване на държавен служител от една структура в друга предложението да се съгласува с ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр. В настоящият случая това не направено. След запитване на Административен съд Хасково, началникът на РУ - Хасково в което Ц. Дамянов е титуляр, е отговорил с писмо рег. 1970-00-4135 от 04.05.2022г., че от него не е изискано писмено становище и той не е давал такова относно временното преназначаване на Дамянов в Участък Симеоновград на РУ - Харманли. Наведените в касационната жалба съображения - превенция на престъпността и опазване на обществения ред в района не обосновават служебна необходимост по смисъла на закона, която да е основание за временното преназначаване на служителя. Мотивите на заповедта, разкриват всъщност действителните причини и основания за преназначаване на служителя с оспорената заповед, които по никакъв начин не се припокриват с посоченото правно основание в заповедта и понятието служебна необходимост по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 1000 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, платими от касатора при липса на направено от него възражение за прекомерност.