Решение № 1059 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2010 г.

Решение № 1059 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ася Стоилова Николова от гр. София против заповед № РД-26-289 от 25.05.2010 г. на Министъра на отбраната, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен органи и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Ответникът - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" моли производството по отношение на него да бъде прекратено. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, Пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Николова е назначена като държавен служител на длъжност "главен експерт", в сектор "Настаняване служебни жилища" отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция - София, в главна дирекция "Управление на социалните дейности" при Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" (ИА "СДМО"), като заема единствената щатна бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 01.07.2009 г. От представената по делото длъжностна характеристика са установява, че длъжността, изпълнявана от служителя е с ниво Б 6 съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, пряко е подчинена на началника на сектора и включва като основни преки задължения изготвяне на заповеди за настаняване и договори за наем и съхраняване документацията, свързана с жилищното настаняване; следене за работата по събиране на наемни такси за битови разходи; разработване и представяне на срочни и текущи документи, свързани с работата общежитието и сектора, участие в планови и внезапни проверки, оказва помощ и съдействие на служителите в сектора и други. С ПМС № 54/2010 г., в сила от 25.05.2010 г. Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" със седалище София (чл. 2, ал. 1 от постановлението). Съгласно чл. 2, ал. 3 от цитираното ПМС дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "СДМО", която поема дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "СДМО" се поемат от МО - по отношение на управлението жилищния фонд на министерството. С цитирания акт на Министерския съвет са приети Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (чл. 3) и Устройствен правилник на Министерството на отбраната (чл. 1). Във връзка с извършените промени е утвърдено ново длъжностно разписание на министерството, в сила от 25.05.2010 г. (заповед № АМ - 242 от 17.05.2010 г.). Съгласно последното длъжността "главен експерт" съществува като нормативно определена позиция в отдел "Жилищен фонд и общежитие", Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", на Министерство на отбраната, разпределени както следва - 2 щатни бройки в сектор "Жилищен фонд" и 3 щатни бройки в сектор "Общежития". На основание описаните структурни промени със заповед № РД - 26-745 от 10.08.2010 г. на Министъра на отбраната, предмет на настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При съпоставка на длъжностната характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателката, и тази за длъжността "главен експерт" в сектор "Общежития" в отдел "Жилищен фонд и общежитие" в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" се установява пълно съвпадение между основните задължения, определящи за длъжността като: изготвяне на заповеди за настаняване и договори за наем и съхраняване на документацията, свързана с жилищното настаняване; следене за работата по събиране на наемни такси за битови разходи; разработване и представяне на срочни и текущи документи, свързани с работата общежитието и сектора. Към тях са добавени и нови такива, които не са били предвидени като такива в утвърдената длъжностна характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателя. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването, който в случая е именно Министърът на отбраната. Жалбоподателят е назначена като държавен служител в Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". Последната е юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА "Социални дейности на МО" (отм.), като орган по назначаването на служителите в агенцията е изпълнителният директор (чл. 7, т. 7 от Устройствения правилник). С ПМС № 54/01.04.2010 г. агенцията е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", но по отношение на дейността. При описаното преобразуване на администрацията, служебните правоотношения с държавните служители следва да се запазят (арг. от чл. 87а от ЗДСл и § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 54/2010 г.), като служителите следва преминат към новите структури съобразно разпределението на дейностите, посочено в чл. 2, ал. 3 от постановлението. По силата на чл. 3, т. 1 от постановлението дейностите във връзка с управлението на жилищния фонд на министерството преминават към МО, а именно тази функция е определяща за длъжността, заемана от жалбоподателката. Следователно последващите длъжностни промени, предвидени в длъжностното разписание на агенцията и свързаните с това съкращения на длъжности, следва да бъдат извършени от органа на назначаването на МО. За служителите в МО органът по назначението е именно министърът на отбраната и следователно той е компетентен да прекратява служебното правоотношение със служителите в нея, а в това число и с жалбоподателката. Поради изложеното настоящият състав намира, че наведеният довод за нищожност на оспорената заповед е неоснователен. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма - писмена и съдържа реквизитите, посочени в чл. 108, ал. 1 ЗДСл. При извършената проверка не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт, но настоящият състав намира, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и неговата цел. От съпоставката на длъжностни разписания - това на ИА "СДМО" в сила от 01.07.2009 г. се установява, че жалбоподателката е заемала длъжност в Териториална дирекция София на ИА "СДМО", отдел "Социално обслужване", сектор "Настаняване служебни жилища", в която е имало 4 щатни длъжности за длъжността "главен експерт", една от които е заемала Николова, а от длъжностното разписание на МО, се установява, че в отдел "Жилищен фонд и общежитие" са предвидени общо 5 броя щатни длъжности за длъжността "главен експерт", макар и с по-ниско длъжностно нива - Б4, като за три от тях - тези в сектор "Общежития" се установява, че имат съвпадение с основните длъжностни задължения, предвидени по длъжностната характеристика на жалбоподателката. Следователно в случая не е налице нито една от необходимите кумулативни предпоставки за да се приеме, че длъжността на жалбоподателката е съкратена. Заеманата от нея длъжност съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От изложеното следва, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - длъжността, заемана от Николова не е била реално съкратена, при което обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на отбраната следва да заплати на жалбоподателката сумата 500 лв. разноски по делото, представляващи хонорар за един адвокат. По отношение на ответника Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като същият е ненадлежна страна и неправилно е конституиран като ответник по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение