Решение № 300 от 28.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 934/2016 г.

Решение № 300 от 28.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 934/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград срещу решение № 3166 от 15.06.2016 г. постановено по внохд № 40/2016 г. по описа на ОС - Благоевград. В протеста е релевиран довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ОС е прекратил наказателното производство срещу подс. А. М. и Й. И. без да съобрази разпоредбата на чл. 317 вр. чл. 289, ал. 1 и ал. 2 от вр. чл. 24, ал. 2 от НПК. Направено е искане решението да бъде отменено в тази част и делото да се върне на ОС за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП изразява становище, че производството следва да се прекрати на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла абсолютна давност и с оглед изрично направените пред ВКС искания от двамата подсъдими за това. Подс. И. се явява лично пред ВКС и в съдебно заседание заявява, че желае производството да се прекрати, поради изтекла абсолютна давност. Подс. М. е депозирал молба-декларация пред ВКС в същия смисъл. ВКС - трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в рамките на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК намери следното: С присъда № 881 от 25.02.2015 г. постановена по нохд № 805/2011 г. РС - Разлог е признал подс. П. К. П., Б. И. И., К. Г. К., Й. И. И., Н. Ц. П. и А. Г. М. за виновни в това, че на 4.10.2008 г. в клуб "име" в [населено място] по хулигански подбуди в съучастие като съизвършители по между си нанесли побой на М. И. Б., с което са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1 от НК им е наложил наказания както следва: на подс. П., подс. Б. И., подс. К., подс. Й. И. и на подс. М. - пробация със двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, на подс. П. - административно наказание глоба в размер на 500 лв., като ги е оправдал за това да са извършили деянието в съучастие с подс. В. Г. и подс. А. Б. Със същата присъда РС е оправдал подс. В. Г. и А. Б. на същото място и дата да са причинили в съучастие с останалите подсъдими по хулигански подбуди лека телесна повреда на М. И. Б., поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по предявеното им обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наложените на подс. М. наказания по нохд № 805/11 РС - Разлог и по нохд № 1620/12 г. на ОС - Благоевград като му е определил едно общо най-тежко наказание - една година пробация със задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачел и приспаднал времето през което подс. М. е изпълнявал наказанието пробация наложено по нохд № 1622/12 г. считано от 1.03.2013 г. до 1.03.2014 г. Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски. По жалби на подсъдимите П. П., Б. И., К. К., Й. И. и А. М., депозирани чрез служебните им защитници е образувано внохд № 40/15 г. пред ОС - Благоевград. С решение № 3166 от 15.06.2016 г. съдът на основание чл. 334, т. 4 от НПК е /изменил/ като е отменил присъдата по отношение на обжалвалите я подсъдими, като на основание чл. 80, ал. 1, т. 4 вр. чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил наказателното производство спрямо тях, като е потвърдил присъдата в останалата и част. Настоящият съдебен състав прецени, че крайния извод на въззивния съд за отмяна /а не за изменение, както това отразено в решението/ на присъдата и за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърден, въпреки допуснатото от него нарушение на процесуалните правила. В случая, въззивният съдебен състав не е изпълнил изцяло задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 317 вр. чл. 289, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 24, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК. В хода на въззивното съдебно производство, което е било образувано на 28.01.2016 г. до приключване на делото пред ОС- Благоевград, действително е изтекла абсолютната погасителна давност за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което препятства възможността за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите. Контролираната съдебна инстанция законосъобразно е констатирала това обстоятелство, но не е спазила стриктно разписанието на закона, тъй като на основание чл. 24, ал. 2 от НПК е взела становището само на част от подсъдимите за това дали желаят наказателното производството да се прекрати или да продължи. В съдебното заседание провело се на 20.05.2016 г. са взели участие подсъдимите К., П., Б. И. и П., които лично са изразили волята си наказателното производство водено срещу тях да се прекрати. Подс. М. и подс. Й. И. не са се явили и въпреки това Окръжният Съд е отменил присъдата на РС - Разлог и е прекратил наказателното производство и по отношение на тях. Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай ОС правилно е приел, че с оглед изрично направените изявления на явилите се пред него подсъдими наказателното производство следва да се прекрати, поради изтекла абсолютна погасителна давност, тъй като деянието е извършено на 4.10.2008 г. и с оглед наказуемостта му, срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК е седем години и шест месеца и на 4.04.2016 г. той е изтекъл. Това обаче не е следвало по отношение на подс. М. и подс. И. Възражението на прокурора в този смисъл е основателно. От друга страна обаче ВКС прецени, че не следва да отменя въззивното решение в тази му част, тъй като разполага с правомощието /по арг. на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК/ да отстрани допуснатото нарушение като изиска становището на подсъдимите М. и Й. И., съгласно чл. 24, ал. 2 от НПК. След образуване на делото пред ВКС, подс. М. е депозирал молба за прекратяване на наказателното производството, поради изтекла абсолютна давност. В съдебното заседание пред ВКС на 13.12.2016 г. и подс. И. направи лично искане за това. С депозираните пред ВКС изявления на подсъдимите М. и И. изискванията на процесуалния закон са изпълнени и въпреки това, че наказателното производство срещу тях е било преждевременно прекратено от Окръжния съд, то пропуска е отстранен от настоящата касационна инстанция. При това положение, атакувания съдебен акт на ОС, с който е отменена присъдата на РС - Разлог по нохд № 805/11 г. и наказателното производство срещу подс. И. и подс. М. е прекратено на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК следва да остане в сила. ВКС съобрази, че с присъдата на Районен съд - Разлог са били групирани наказанията наложени на подс. М. по настоящото нохд № 805/11 г. на РС - Разлог с това по нохд № 1620/12 г. на РС - Благоевград, като е определено едно общо наказание "пробация" за срок от една година с двете задължителни пробационни мерки, то с оглед постановената отмяна на първоинстанционната присъда следва да отпадне приложението на чл. 25, ал. 1 от НК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният Касационен съд - трето наказателно отделение