Решение № 13114 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2013 г.

Решение № 13114 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 АПК. Образувано е по подадената от Чавдар Колев Ненов с адрес: гр. Варна, ул. "Джеймс Баучер" № 3, вх. Б, ап. 30 като физическо лице и като представляващ ЕТ "Ненов-Чавдар Ненов" молба за допълване и тълкуване на решение № 7051/27.05.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12916/2013 г. В молбата се твърди, че съдът не е се произнесъл по цялото заявено искане в касационната жалба, а именно по искането за отмяната на решение № 781-1/08.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП като недопустимо или прогласяването му за нищожно и по искането за прогласяване частична нищожност на решение № 233/04.02.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 864/2010 г. и решение № 15115/17.11.2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 3947/2011 г., в частта им, касаеща твърденията за ОФГ в потвърдените с тях части от РА, поради тяхната неотносимост към посочените ОФГ, както и поради това, че повеляват нещо невъзможно /неизпълнимо/. Иска се от съда да допълни решението като се произнесе и по тези претенции, както и да даде тълкуване на решението, което е неясно, по въпроса дали е дължима частта от сумите, посочени в РА, потвърден със съдебните решения и дали тази част от РА подлежи на изпълнение. С допълнителна молба е поискано съдът да отговори и на следните въпроси: Съществуват ли за страната, подала искането, правни средства за защита, при условие, че се приеме, че РА подлежи на изпълнение, и ако съществуват, какви са те ? В срока по чл. 251, ал. 3 и чл. 250, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК не е постъпил писмен отговор от ответника -директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата. Искането за допълване на решението е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо. Доколкото се иска тълкуване на съдебно решение, постановено в касационно производство, с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № Р-1231070/21.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, постановено по молба за поправка на ОФГ в РА, и ответникът не твърди, нито представя доказателства за това РА, потвърден с влязло в сила съдебно решение, да е изпълнен, допустимо е и искането за тълкуване. Исканията за допълване и тълкуване на решението на Върховния административен съд, първо отделение, разгледани по същество, са неоснователни, поради следните съображения: Както беше посочено по-горе, решението, чието допълване се иска, е постановено в производство по реда на чл. 208-228 АПК, образувано по касационната жалба на Чавдар Колев Ненов лично и като представляващ ЕТ "Ненов-Чавдар Ненов" против решение № 2000 от 19.07.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 975/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № Р-1231070/21.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърдено с решение № 781-1/08.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с което е отказана поправка на ОФГ в РА № 030902340/04.01.2010 г. В обстоятелствената част на касационната жалба на стр. 39 от същата действително се твърди, че решение № 781-1/08.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП е недопустимо и нищожно. Излагат се доводи за емоционалната обвързаност на директора на дирекцията с предишното му решение от 05.03.2010 г., с което е потвърдил РА. Освен това, се твърди, че първоначално със свое предходно решение директорът е преценил жалбата като недопустима, а след като то е отменено от съда, със същите мотиви я е отхвърлил като неоснователна. На стр. 14 от касационната жалба са развити доводи за частична нищожност на съдебните решения, с които е потвърден РА, в смисъл на неотносимост към посочените в молбата ОФГ. Заявеното искане в касационната жалба обаче е да бъде отменено оспореното решение на административния съд - № 2000/19.07.2013 г. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по прилагането на материалния закон, както и задължителни указания да се назначи ССЕ. Искания за отмяна на решение № 781-1/08.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП като недопустимо или прогласяването му за нищожно и за прогласяване частична нищожност на решение № 233/04.02.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 864/2010 г. и решение № 15115/17.11.2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 3947/2011 г., не са заявени и именно поради това, твърденията на касатора, изложени в касационната жалба, са обсъдени в мотивите на касационното решение без да е постановен изричен диспозитив по тях. Ясно е посочено в мотивите на решението, че предмет на касационната проверка е първоинстанционното съдебно решение, а предмет на правния спор, с който е бил сезиран първоинстанционния съд, е решение № Р-1231070/21.09.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърдено с решение № 781-1/08.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано извършването на поправка на ОФГ в РА № 030902340/04.01.2010 г. Именно затова с решението на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата против решение № Р-1231070/21.09.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Варна и не е обсъждана допустимостта, валидността и законосъобразността на потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. Последното не подлежи самостоятелно на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионните актове се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, а съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт, в частта, в която не е отменен с решението на горестоящия административен орган. Дори и да беше заявено изрично искане пред касационната инстанция за прогласяване нищожност на решението на директора, а токова не е заявено, то по него няма как да има произнасяне по същество за първи път в касационното производство. В това производство се преценява само валидност, допустимост, съответствие с материалния закон, наличие на твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения на решението на първоинстанционния съд. В мотивите на съдебното решение, чието допълване се иска /стр. 4/ изрично е посочено, че преценката за нищожността на решението на Варненския административен съд - № 233/04.02.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 864/2010 г., е направена с решение № 15115/17.11.2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 3947/2011 г., с което същото е потвърдено, доколкото това е касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК, независимо дали се твърди пълна или частична нищожност. По принцип нищожността на съдебно решение се предявява по исков път съгласно чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, т. е. отново се касае за съдебно производство, което е различно от касационното производство, и именно поради това, дори и да беше заявено искането за прогласяване на частична нищожност на двете съдебни решения, по него касационната инстанция не може да се произнесе и то би било недопустимо. Изричен диспозитив и по това искане в съдебното решение, чието допълване се иска, не се съдържа, именно поради това, че такова липсва в петитума на жалбата. Поради изложените съображения, искането за допълване на решение № 7051/27.05.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12916/2013 г., е неоснователно. На тълкуване в производство по чл. 251 ГПК подлежи съдебното решение, ако то е неясно. Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно. Тълкуването следва да изхожда от мотивите на самото решение без да се извършва нова, различна преценка на фактите и доказателствата. След като подробно е обсъдил твърденията на жалбоподателя за наличие на ОФГ в РА и приетото от административния съд, Върховният административен съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, тъй като с него е направен правилен и законосъобразен извод за това, че твърденията за допуснати ОФГ в РА всъщност са твърдения за незаконосъобразност на РА. Констатирано е, че не се установяват грешки в пресмятането, изписването и други технически грешки, както и че не е налице несъответствие между изразената воля в диспозитива на акта и неговите мотиви. В мотивите на съдебното решение е посочено, че въпросът за законосъобразността на РА не може да бъде пререшаван, след като същият е потвърден с влязло в сила съдебно решение, още по-малко е допустимо това да се направи в производство по поправка на ОФГ в този акт. Не е налице неяснота на решението, която да налага неговото тълкуване. Въпросът, който се поставя в молбата на Ненов, за това дали потвърденият с влязло в сила съдебно решение РА подлежи на изпълнение, не е свързан с тълкуването на решение № 7051/27.05.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12916/2013 г. Следователно, това важи и за другите два въпроса - съществуват ли и ако да, какви са конкретните правни средства за защита против влязъл в сила РА. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение