Решение № 7237 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 542/2016 г.

Решение № 7237 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 542/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на Митница Варна срещу Решение № 2382/12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 765/2015 г. по описа на Административен съд Варна, ХХIV състав, като се иска отмяна на същото и да се остави в сила оспореното му решение. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отменил решение към ЕАД 15BG002000H001008-3/02.02.2015 г. на началник на Митница Варна, с което е увеличена митническата стойност на декларираните стоки и е определен допълнителен ДДС за плащане в размер на 5812.07 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че нито в процесното решение, нито в становището на "тарифна политика" са изложени мотиви, защо е неприложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ, а именно митническата стойност да бъде определена въз основа на договорната стойност на идентични стоки. Съгласно законодателната уредба, едва след като този метод се окаже неприложим, митническите органи имат законовото право да преминат към следващия - определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Нарушен е и реда за определяне на митническата стойност и въз основа на сходни стоки. Начина за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ е разписан в чл. 74 от ППЗМ. В ал. 3 на чл. 74 от ППЗМ изрично е посочено, че ако при прилагането на този чл. се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях. От доказателствата по делото съдът намира, че митническия орган изобщо не е направил опит да спази тази разпоредба. Видно от самата служебна бележка изготвена от "Тарифна политика" за всяка една стока е посочен по един единствен ЕАД, като по този начин се отнема възможността, както на административния орган, така и на съда да извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки, респективно за спазване на чл. 74, ал. 3 от ППЗМ. Същевременно в съдебно заседание от страна на жалбоподателя бяха представени ЕАД за внесени сходни стоки с цена по-ниска дори от процесната. Горното дава основание на съда да приеме, че митническия орган неправилно е определил митническата стойност на внесените стоки не по реда на чл. 35 от ЗМ. Същевременно прилагайки чл. 36 от ЗМ, органа е допуснал съществени нарушения на закона, водещи до незаконосъобразност на постановеното от него решение, което налага неговата отмяна. Решението е правилно. За да коригира митническата стойност декларирана от вносителя, митническия орган се е позовал на чл. 36 от ЗМ, като е приел, че митническата стойност на внесените стоки не може да се определи по реда на чл. 35 от ЗМ. Реда за определяне на митническата стойност на стоките е определен в този текст от ЗМ. В който изрично е записано, че Митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. На 02.02.2015 г. в отдел "Митническо оформяне" при Митница Варна били представени документи за поставяне под режим "Допускане за свободно обращение на стоки: плат; облекла, допълнения към облекла; бельо и др. Декларатор и, получател на стоките бил "ЕМ-ЕМ ТРАНС" ЕООД, гр. Варна. Митническата декларация била регистрирана с № 15BG002000H001008-3/02.02.2015 г. Общата фактурна стойност в ЕАД за режим "допускане за свободно обращение" била 15083.52EUR при курс за митнически цели - 1.95583 лв. за 1EUR. От заключението на вещото лице става ясно, че реално платената от "ЕМ ЕМ Транс"ЕООД към "Детай Текстил Чорап Ве Чамшър Сан. Тидж" е 15083,52 евро, като такава е била и договорената между търговците цена, колкото е и в митническата декларация. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства митническата стойност може да се определи по реда на чл. 35 от ЗМ. Още при оформяне на вноса са представени, фактура към ЕАД, износна митническа декларация № 153413 ЕХ058988/31.01.2015 г., фактура, придружаваща износната декларация, заверена от турската митническа администрация. В хода на съдебното производство от изготвената по делото ССЕ се доказва, че реално платената от вносителя цена е тази, която е била договорена между търговците и декларирана в ЕАД. Обстоятелството, че по делото не е представен нарочен договор за конкретната доставка, не променя извода на съда, тъй като за договорената между търговците стойност може да са направи извод от представената по делото инвойс фактура. Правилен е и крайният извод на съда за незаконосъобразност на решението на касатора и е отменил същото, поради което касираното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение