Решение № 347 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2016 г.

Решение № 347 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д-К." ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Георгиев срещу Решение № 3526/25.05.2016, постановено от Административен съд - С. град по адм. д. № 7181 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2222-131400-1165-091-001/26.02.2015 г., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 873 от 11.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Станчева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2222-131400-1165-091-001/26.02.2015 г., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 873 от 11.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Д. С. БГ" ЕООД, "Г." ЕООД, "Е." ЕООД, "Й." ЕООД и "Й." ООД и са начислени лихви за забава. Съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на дружеството Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения ревизионен акт е основан на доказателствата и на приложимите норми на ЗДДС. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е анализирал приложимите в случая правни норми на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС и е приел, че законосъобразно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на дружеството. За да достигне до този резултат съдът е посочил, че не са ангажирани безспорни доказателства от страна на ревизираното лице, включително и в съдебното производство, с които да се установи, че реално е прехвърлена собствеността върху процесните стоки от доставчиците към ревизираното дружество, както и че доставчиците са разполагали с процесните стоки, тъй като доставчиците не са открити на посочените адреси. За да възникне право на данъчен кредит по спорните доставки е необходимо да се установи получаването на стоката при жалбоподателя именно от доставчика, посочен като такъв във фактурите. Това означава, че последният следва да е разполагал със съответното количество от посочения във фактурите вид стоки, които аналитично да са заведени по стоковите му сметки, да се установи къде са съхранявани стоките или къде търговецът осъществява своята търговска дейност, и пр. По отношение на доставчика "Д. С. БГ" ЕООД с ЕИК *********, във връзка с издадена към ревизираното лице фактура № 2067/31.05.2013 г. с ДДС в размер на 2 499,46 лв. и предмет на доставката дървен материал. Представена е фактура от "Д. С. БГ" ЕООД с предмет стоки по опис. Л. обаче такъв опис, а фактурата не е включена в дневника за продажби. По отношение на доставките от "Г." ЕООД в общ размер на 6 741,60 лв. и предмет на доставките рекламни материали, строителни материали и дървен материал. Установено е, че не са налице договор между страните или други документи, от които да се установи какво точно е възложено да се изпълни, вид, количество, параметри на рекламните материали, договорени цени, срокове и др. условия. По отношение на доставчика "Е." ЕООД с ЕИК *********, във връзка с издадени към ревизираното лице 5 фактури през м. 06, м. 08 и м. 09.2013 с ДДС в общ размер на 15 8&6,32 лв. и предмет на доставките дървен материал и материали. Не е доказано, че доставчикът е разполагал с търговски обекти -складове, в които същия биха могли да се съхранява материали до тяхната продажба. По този начин не става ясно мястото на приемо-предаването на съответната стока. Не е доказано самото приемо-предаване. По отношение на доставчика "Й." ЕООД с ЕИК ********* във връзка с издадена към "Д - К." ЕООД фактура № 1 .. 435/20.05.2014 г. с ДДС в размер на 1 400,00 лв. и предмет на доставката дървен материал- греди. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че не са представени документи, доказващи по какъв начин ревизираното лице се е разпоредило със закупения дървен материал. Не е представена аналитична отчетност на сметка 302, от която да се установи видът, количеството и стойността на заприходените материали, тяхното движение - изписване при влагане в производството, респ. при продажбата им в непроменен вид. Установени са и несъотвествия по отношение на складовата база на натоварване. Както правилно е посочил съдът в случая се касае за доставка на дървен материал, рекламни и строителни материали, т. е. стоки, определени по техния род. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ при такъв вид родово определени вещи собствеността се прехвърля, щом същите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Именно конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да бъде установеният юридически факт, последицата от който е прехвърлянето на тази материална вещ от данъчно задълженото лице и овластяването другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Тук следва да се отбележи, че дървеният материал, представляващ предмета на доставка по част от спорните фактури, е определен във фактурите и представените съпътстващи документи единствено по размер, но не са описани характеристики на дървото, по-конкретно неговият растителен вид, поради което се налага извод за липса и на достатъчна определеност на стоката. За да възникне право на данъчен кредит по спорните доставки, е необходимо по категоричен начин да се установи получаването на стоката при жалбоподателя именно от доставчика, посочен като такъв във фактурите. Това означава, че доставчикът следва да е разполагал със съответното количество от посочения във фактурите вид стоки, които аналитично да са заведени по стоковите му сметки, да е налице изписване на стоките при продажбата им, да е установено къде са съхранявани или къде доставчикът осъществява своята търговска дейност и съответно как и за чия сметка е извършено транспортирането им от склада на доставчика до получателя. В случая именно тези обстоятелства са останали недоказани. Не е доказано, че доставчиците са разполагали с търговски обекти - складове, в които същите биха могли да се съхраняват до тяхната продажба. По този начин не става ясно мястото на приемо-предаването на съответната стока. В представените приемо-предавателни протоколи и стокови разписки липсва посочено такова място. Така например в писмените обяснения, жалбоподателят сочи, че дървеният материал по фактура, издадена от "Й." ЕООД, е получен от склад на дружеството в с. Ч. В същото време, в стоковата разписка към фактурата, за изпращач е отбелязано "Й." ЕООД, а адресът е гр. С., ул. "К." ..№.... Не са представени доказателства, че на посочените адреси се намира склад на въпросния доставчик. Аналогични са констатациите и по отношение на останалите доставчици, с изключение на "Г." ЕООД. Въпреки обаче, че това дружество е представило договор за наем на склад с "Т." ЕООД, в приемо-предавателния протокол липсват данни, че стоките са натоварени и транспортирани именно от същия. Аналогични са изводите на настоящата инстанция и по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 354/27.03.2013 г., издадена от "Г." ЕООД с предмет рекламни материали. По преписката е налице копие на спорната фактура и опис на материалите. Липсват приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи фактическото предаване на стоките. Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, тъй като чрез него вещите, предмет на конкретната сделка се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без да бъде извършено такова предаване, не може да бъде извършено прехвърляне на собствеността върху стоките, поради което не може да се твърди и наличие на реална доставка. Не са налице и данни, че доставчикът е разполагал със съответните стоки към момента на осъществяване на доставките към жалбоподателя. На следващо място, в хода на ревизията е установено, че в качеството си на купувач "Д - К." ЕООД е сключило договор № 0158/10.03.2014 г. с "Й." ЕООД за закупуване на машини като цената, която трябва да заплати купувачът е в размер на 95 000,00 лв. без ДДС. С. уговореното между страните, 50 % от сумата, или 47 500,00 лв. без ДДС ще бъде изплатена при подписване на договора; 40 % от сумата, или 38 000,00 лв. без ДДС - при получаване на готовите машини, а останалите 10 % - 10 дни след монтажа и експлоатационните проби на машините. Посочено е че по отношение на първото авансово плащане в размер на 50 % са представени две фактури - № 634/12.03.2014 г. с ДДС в размер на 3 000,00 лв. и № 644/22.04.2014 г. с ДДС в размер на 6 500,00 лв. След анализ на банковите извлечения е установено, че първото постъпило авансово плащане по сметката на "Й." ЕООД е на 22.04.2014 г. в размер на 32 500,00 лв., а на 14.05.2014 г. в размер на 6 500,00 лв., т. е. сумата на данъчната основа и начисления ДДС по фактура № 644/22.04.2014 г. От наличните данни за последващите извършени плащания не са установени данни за извършено авансово плащане по първата издадена фактура - № 634/12.03.2014 г. с данъчна основа в размер на 15 000,00 лв. и ДДС в размер на 3 000,00 лв. Констатирано е, че въпреки това ревизираното лице, в качеството на получател, е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура, в данъчния период на издаването на същата - м. 03.2014 г., т. е. преди възникване на това право, с което е нарушена разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС. От друга страна е установено, че във връзка с авансовите плащания са налице реално доставени стоки в по-късен момент. Тоест, с издаване на фактура № 672/21.08.2014 г. за окончателното изпълнение по доставката е налице последващо настъпване на данъчното събитие, което валидира предходните фактури за авансово плащане. Правилно е посочил ревизиращият екип, че когато в нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС, получателят по фактура, издадена преди настъпването на данъчното събитие, съответно авансовото плащане, е включил същата в справката-декларация и дневника за покупки, отнасящи се за данъчния период на издаване на фактурата, а не в този, през който е настъпило данъчното събитие, съответно авансовото плащане, то правото на данъчен кредит е ползвано преди периода на възникването му. Поради това и на основание чл. 72 от ЗДДС, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ при ревизията е начислена лихва в размер на 128,64 лв., изчислена за периода от 15.04.2014 г. до 15.09.2014 г., за преждевременното ползване на данъчен кредит през м. 03.2014 г. по фактура № 634/12.03.2014 г. с ДДС в размер на 3 000,00 лв. и предмет авансово плащане. В този смисъл фактури, издадени през данъчен период, предхождащ този, през който настъпва данъчното събитие, съответно се получава авансово плащане, следва съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС да бъдат включени в справката-декларация и дневниците за покупки, отнасящи се за данъчния период, през който е настъпило данъчното събитие, съответно е получено плащането или в някой от следващите три данъчни периода. Същевременно доставчикът следва да отрази така издадената фактура в справката-декларация и дневника за продажби, отнасящи се за данъчния период, през който е издадена фактурата по силата на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат присъдени 1316 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение