Решение № 5989 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2014 г.

Решение № 5989 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Мария Иванова, срещу решение № 1929 от 31.10.2013 г. по адм. дело № 1423/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по тълкуването и прилагането на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, който до 1.01.2014 г. гласи така: "Паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност". В частност спорът между страните е за смисъла и съдържанието на израза "работните часове по графика (личния график на осигурения, а ако няма такъв - графика на звеното, към което той се числи". Не се спори между страните, че с Правилника за вътрешния трудов ред в "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е прието "в производства и дейности с непрекъсваем процес и специфични условия на работа (...) се прилага (едно)месечно сумирано отчитане на работното време", поради което със заповеди № ЗОД 0730 от 6.12.2006 г. и № ЗОД 0226 от 10.05.2007 г. са утвърдени графици за работа на смени с 12 часа работно време за всяка смяна. Не се спори също, че при това разпределение на работното време за деня и за месеца всяка 12-часова работна смяна по необходимост включва както дневно, така и нощно работно време, в резултат на което при отчитането на положения труд сумарно за месеца за част от работниците ще има надвишаване на месечната норма или с други думи - извънреден труд, предварително заложен в работния график. С решение № КПК-69 от 11.06.2012 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО - сега с наименование Териториално поделение на НОИ) е приел, че изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност (по правилото на чл. 19, ал. 1 от цитираната по-горе наредба) е допустимо само в случаите, при които уговореното с трудовия договор месечно възнаграждение не може да бъде достигнато по причина на временната неработоспособност, а когато осигуреното лице е получило това възнаграждение в пълен размер, то няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за останалите работни дни по неговия месечен график, които попадат в периода на временната неработоспособност, защото по същество това са работни дни или часове, предварително заложени в месечния график като извънреден труд. А според чл. 150 от Кодекса на труда (КТ) трудово възнаграждение за извънреден труд се начислява и изплаща, само когато той е (действително) положен, т. е. трудово възнаграждение за извънреден труд не се полага, когато той е бил предварително планиран, но поради някаква причина не е бил положен. Паричното обезщетение за временна неработоспособност замества дължимото трудово възнаграждение, пропуснато поради изгубената трудоспособност. Следователно, за времето, през което не е бил положен предварително заложения в месечния график извънреден труд по причина на временна неработоспособност, не се дължи трудово възнаграждение и съответно не се полага заместващо парично обезщетение от ДОО. С посоченото по-горе (оспорено сега с касационната жалба) решение № 1929 от 31.10.2013 г. Бургаският административен съд е приел за законосъобразно това тълкуване и произтичащото от него практическо прилагане на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, поради което е отхвърлил жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД срещу решение № КПК-69 от 11.06.2012 г. на директора на РУСО (сега ТП на НОИ). В мотивите към това решение съдът не е посочил изрично, но очевидно той е съобразил становището по тълкуването и прилагането на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, изразено с Решение № 4984 от 11.04.2011 г. по адм. д. № 11472/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по идентичен спор между същите страни. С това решение Върховният административен съд е указал на страните, че когато работодателят с изготвения от него месечен график предварително е заложил превишаване на законоустановената продължителност на работното време, отчитано на месечна база, това превишаване представлява (недопустим) извънреден труд, поради което обезщетението за временна неработоспособност за съответния месец следва да бъде изплащано до размера, съответстващ на възнаграждението за положения труд, отговарящ на законоустановената продължителност на работния ден. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не са налице предпоставки, които да налагат отклоняване от даденото вече разрешение на идентичен правен спор между същите страни, макар че той е бил за друг ревизиран период (в случая едномесечният период на сумирано изчисляваното работно време и 12-часовият работен ден на смесената смяна обуславят направения извод, че месечният график надхвърля дължимите за отработване 168 часа при месец с 21 работни дни и 176 часа при месец с 22 работни дни; освен това същите обстоятелства - едномесечен период на отчитане и 12-часовата смесена смяна - обуславят позитивен отговор и на останалите въпроси: за попълването на т. 16 от декларация обр. 1 и за зачитането на осигурителния стаж при месец, включващ и временна неработоспособност). Сборът от реално положения труд и часовете от работния график, включени в периода на временна неработоспособност не могат да надхвърлят максималната продължителност на работното време за целия период на отчитане при сумирано отчитане на работното време. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 КСО за част от вземанията, установени с ревизионния акт за начет. От съдържанието на ревизионния акт е видно, че той е съставен за тези суми, изплатени за недължими обезщетения, които са били изтеглени от бюджета на ДОО след 1.01.2007 г. А давността по чл. 115, ал. 1 КСО за неправилно извършени за 2007 г. осигурителни разходи (всичките по справка № 1 към ревизионния акт), започва да тече от 1.01.2008 г. и изтича на 1.01.2013 г. За вземанията от 2008 г. (по справка № 2 и част от справка № 3 към ревизионния акт) давността започва да тече от 1.01.2009 г. За 2009 г. (по останалата част на справка № 3) - от 1.01.2010 г. Ревизионният акт за начет е изготвен и връчен на осигурителя на 26.04.2012 г., а разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО за неговото изпълнение е издадено на 14.05.2012 г., т. е. 7.5 месеца преди да изтече 5-годишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО за най-старите по време вземания - тези по справка № 1 към ревизионния акт. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,