Решение № 4578 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2012 г.

Решение № 4578 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Нели Игнатова, против решение № 1580/04.07.2012 г., постановено по адм. д. № 89/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1683 от 02.11.2011 г., на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стоки № № 1, 2, 3 и 4 по ЕАД № 10BG003000Н0095728/20100625 от 25.06.2010 г. е определена нова митническа стойност, и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на 6 272.66 лева, ведно със закъснителна лихва, считано от поставянето на стоките под режим - 25.06.2010 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Отричат се изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - "Садат" ООД, чрез повереника си юрисконсулт Нина Гацова, отрича основателността на касационната жалба. Претендира разноски по производството. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 10BG003000Н0095728/20100625 от 25.06.2010 г. деклариране от жалбоподателят на стока № 1 - препарат против насекоми /комари/, предназначен за употреба на дребно, марка "Килтокс" с нето тегло 3247 кг код по ТАРИК 3808919090; стока № 2 - хигиенни кърпички в РЕ опаковки, напоени с детергент, марка "ТАНГО" с нето тегло 897 кг. и код по ТАРИК 3401110000; стока № 3 - освежител за въздух, аерозол, марка "Танго" с нето тегло 1278 кг и код по ТАРИК 3307490000; стока № 4 - дезодорант за тяло, марка "Танго" с нето тегло 814 кг и код по ТАРИК 3307200000 и стока № 5 - ел. уреди против комари за дом. употреба, марка "Килтокс" с нето тегло 77 кг и код по ТАРИК 8516797090, с държава на изпращане Турция и изпращач "MEGA ILAC SAN. VE PAZ. LTD. STI. " гр. Истанбул, Турция за поставянето им под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Декларираната митническа стойност е за стока № 1 - 4325.51 лв., за стока № 2 - 1279.11 лв., за стока № 3 - 4611.85 лв., за стока № 4 -3333.32 и за стока № 5 - 291.42 лева. Представена фактура № 7670 от 23.06.2010 г. на стойност 7 076.90 евро. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество са представени от турската митническа администрация заверени копия на фактура серия А № 007076/23.06.2010 г. и митническа декларация за износ № 10341300ЕХ299768/23.06.2010 г. Във фактурата са вписани условия на доставка ЕXW (Ex Wfrks) - франко завода Истанбул и обща фактурна стойност 19 364.40 щ. д. с равностойност 30 837.97 лева; докато в представената от жалбоподателя фактура при оформяне на вноса условия на доставка е СРТ Пловдив, а общата фактурна стойност- 7 076.90 евро. С оспореното решение № 1683/02.11.2011 г. началникът на Митница Пловдив е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация фактура серия А № 007076/23.06.2010 г.). В МОС са включени и транспортните разходи, определени по реда на чл. 164 от Регламент (ЕО) 2454/93 г., с оглед уговорката EXW. Възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на ДДС в размер на 6 272.66 лв. и лихва от датата на поставяне на стоката под режим (23.06.2010 г.) до датата на пълното погасяване на задължението. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че актът е немотивиран в частта относно включването в МОС на транспортните разходи и при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - тези по чл. 102 от ППЗМ и чл. 181а от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2454/93 г., които не са съществени. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. След разяснения относно доказателствената тежест, е отнесъл към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на различна от посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация фактура, както и тези представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. Ценена е като истинска фактурата представена от "Садат" ООД заради доказаното плащане по нея с квитанция и съответствието на условието СРТ по фактурата с това по сключения между жалбоподателя и "MEGA ILAC SAN. VE PAZ. LTD. STI." гр. Истанбул договор от 04.01.2010 г. АС Пловдив не е обективирал изводи относно акцесорното задължение за лихва. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация и приложената към нея фактура във варианта, приложен към тази декларация, са недостатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Правилно съдът е оценил доказателствената стойност на износната декларация като частен свидетелстващ документ за факта на цената на изнасяните стоки. Обратно на соченото в цитираното от касатора решение на ВАС /което не представлява задължителна съдебна практика/, поставянето на подпис върху ЕАД от длъжностно лице на митническата администрация при оформянето на митническия режим, не придава на този диспозитивен документ качеството официален в частта относно волеизявлението на титуляра на режима. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е договорената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Условието СРТ изключва правомерността на корекцията на МОС по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета с включването в нея на транспортни разходи. Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя. Липсват правни и логически основания да се ценят представените пред турската митническа администрация митническа декларация и фактура за сметка на дискредитирането на тези представени от ответника по касация в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 7670/23.06.2010 г. и удостоверяващата факта на плащането по нея квитанция. С оглед разпределението на тежестта на доказване за административния орган е обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване утежняващия административен акт /чл. 170, ал. 1 от АПК/, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане и договора установяващи декларираната митническа стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура не е изпълнена. Изискването на допълнителна информация е процесуално действие на администрацията различно от извършеното съобщаване за постъпилите документи от турската митническа администрация. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. АС Пловдив е отменил изцяло административния акт, като е установил релевантните за спора факти, поради което пропускът да изложи мотиви за отмяната на акта в частта за определеното задължение за лихва е преодолим от касационната инстанция. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността/ (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Без да има данни за взимане на задължението на "Садат" ООД под отчет и за отправяне на покана длъжникът не е изпаднал в забава. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция в размер на 350.24 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,