Решение № 15374 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2011 г.

Решение № 15374 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9823/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 17.06.2011 г. по адм. д. № 102/2011 г. Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на "Консорциум Марина Балчик" АД срещу заповед № ДК-02-СИР-26 от 21.01.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район. Решението се обжалва с касационна жалба от "Консорциум Марина Балчик" АД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Добричкия административен съд заповед на началника на РДНСК Североизточен район е наредено на касационния жалбоподател да премахне незаконен строеж "Тераса - охрана на яхтено пристанище Балчик, пета категория. Добричкият административен съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ с оглед на извършените строително - монтажни работи. За строежа няма издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Съгласно заповедта за премахване обектът представлява трапецовидна тераса с площ от 26. 90 кв. м. от смесена конструкция - дърво и силно корозирал метал, подът е изпълнен от дървена конструкция. Терасата стъпва върху тетраедите на брегоукрепителното съоръжение с метални колони, в голямата част силно корозирали. Върху терасата е монтирана преместваема електрифицирана модулна кабина, ползваща се за охрана. Незаконосъобразно и необосновано Добричкият административен съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Обектът е модулна кабина, монтирана върху съответната основа и ползваща се за охрана на яхтеното пристанище. Характеристиката на обекта го определя като такъв по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Обектът по чл. 56, ал. 1 следва да бъде поставен (монтиран) върху съответната основа. Необосновано тази основа се приема като отделен обект с разрличен статут. Модулната кабина и основата за монтирането представляват един обект, който по характеристика е преместваем такъв. В заповедта административният орган е приел, че е налице строеж, а не преместваем обект, тъй като е реализирана "панорамна тераса, която по предназначение и начин на експлоатация не може дабъде определена като обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Видът на изпълнените строително - монтажни работи предполага изработването на инвестиционен проект. Експлоатацията на терасата била свързана с масов достъп на хора, без да е доказана по реда на закона нейната безопасност." Посочената обосновка на административния орган за наличието на строеж е в пълно противоречие с характеристиката на обекта, дадена от същшия орган в същата заповед - модулна кабина, ползвана от охраната, монтирана върху основа, подробно описана в мотивите на заповедта. Както беше посочено по-горе обект с такава характеристика е преместваем съгласно определението на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Дали е поставен с разрешение или в отклонение от издаденото разрешение са обстоятелства, които могат да обусловят премахването му по реда на чл. 57а ЗУТ, но органът, който е компетентен за това не е началникът на РДНСК . Дори обектът да представляваше строеж, заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е установено кой е извършителят на строежа. Без доказателства административният орган е приел, че това е концесионерът - касационен жалбоподател по делото. Това обстоятелство е било оспорено от жалбоподателя още в административното производство. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е бил длъжен да установи фактическите обстоятелства, посочени в административния акт. Това не е направено нито в административното производство, нито в съдебното такова. Без доказателства съдът е приел, че собственик и извършител на строежа е касационният жалбоподател. Решението на Административен съд Добрич е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви нищожността на заповед № ДК-02-СИР-26/21.01.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд