Решение № 6563 от 1.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Г. срещу решение 7514/02.12.2019г. по адм. д. 1668/2019г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлени искът срещу Столична община за заплащане на обезщетение в размер на 3167 лева, представляващи обезщетение за вреди пропуснати ползи за периода от 01.12.2017 г. до 21.12.2018 г., причинени от неправомерно завземане и застрояване на собствения му поземлен имот с идентификатор 68134.208.971, м.Славия, с площ 260 кв.м. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Красно село. Касаторът В. Г., чрез процесуалния му представител твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Изтъква съображения за неприкосновеност на частната собственост и за доказано завземане на имота, преди отчуждаването му, за изграждане на обект пубилчна общинска собственост, от страна на Метропоилтен ЕАД. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на обезщетението. Претендира разноски. Ответната страна - Столична община не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на В. Г. за заплащане на обезщетение за вреди пропуснати ползи, причинени му от неправомерно завземане и застрояване на поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта 68134.208.971, м.Славия, с площ 260 кв.м. преди да влезе в сила Заповед СОА18-РД-40-116/21.12.2018 г. на кмета на Столична община за отчуждаването му, в размер на 3167 лева за периода от 01.12.2017 г. до 21.12.2018г. Не е било спорно и е доказано по делото правото на собственост на касатора върху процесния имот до отчуждаването му, съгласно ПУП за изграждане на метрополитен с метростанции за обект Трети метродиаметър на Софийски метрополитен и ИПР. Имотът е отчужден със заповед СОА18-РД40-116/21.12.2018 г., получена от ищеца на 28.12.2018 г. Изслушани са заключения на съдебно-оценителна и съдебно техническа експертиза и показанията на двама свидетели. Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че не е доказано завземане на имота именно от страна на Столична община, въпреки изричните указания, дадени с определението за насрочване на делото. По тези съображения искът е отхвърлен. Решението е правилно. Постановено е след задълбочено проучване на надлежно събраните доказателства, въз основа на които са формирани обосновани и правилни фактически и правни изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Изцяло се споделят изводите на АССГ, че не е доказано фактическо отнемане на имота на касатора именно от страна на Столична община. Свидетелските показания са лаконични и общи, в тях липсва конкретност, особено по отношение на исковия период и няма никакви твърдения за това кой всъщност е отнел имота. Действително, установено е, че имотът се ползва във връзка със строителни дейности, които се извършват не в него, а в съседство, но не е установено нито това състояние да е било налице по време на целия исков период, нито кой и защо ползва имота. В становището на Столична община изрично е посочено, че имотът е завзет от инвеститора Метрополитен ЕАД и точно това се твърди и в касационната жалба, макар по делото да няма категорични доказателства и в тази насока. Освен това, посоченото дружество е самостоятелен субект на правото, различен от Столична община, не е нито административен орган, нито длъжностно лице, поради което държавата/ общината не носи отговорност, реализираща се пред административните съдилища, за неговите действия или бездействия, съгласно чл.1 ЗОДОВ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на касатора не се дължат, предвид изхода от спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,