Решение № 6589 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния му представител старши юрк. Маргарита Кръстева, против Решение 11370/02.04.2025 г., постановено по адм. дело 1706/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), първо отделение, деветнадесети състав, с което по жалба на Ф. Б. А. е отменено Решение 12404 от 29.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и делото, в тази му част е върнато като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на Ф. Б. А. против посочения административен акт, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, в оспорената му част, поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат доводи, че преценката на първоинстанционния съд за наличие на безогледно насилие в Сирия дори след падането на режима на Башар Асад противоречи на ноторно известни факти по отношение на данни за непренебрежим брой приети обратно на собствената си територия сирийци. Посочено е също така, че обстоятелството дали падането на режима на Асад е повлияло в негативен аспект на положението в Сирия следва да се преценява след анализ на факта дали безогледното насилие съществува въпреки и след готовността на международните организации и западни правителства да оказват помощ и да си сътрудничат с временното правителство в страната. Изложени са и аргументи, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че завръщането в Сирия застрашава живота и здравето на молителя като цивилно лице без да отчита местопребиваването на членовете на семейството му, които, според кандидата за международна закрила, се намират в Сирия. Освен това е посочено, че административният орган е анализирал информацията от представените в производството справки и общодостъпни източници, като обосновано е приел, че дори и да се приемело, че бил налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на страната, поради което не можело да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, чужденецът щял бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. В подкрепа на твърденията си към жалбата касаторът е представил: справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. и справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. На следващо място са изложени доводи, че позоваването от страна на съда на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-406/22 г. е неправилно, като посочва конкретни аргументи в защита на доводите си. Наред с изложеното са оспорени и изводите на решаващия съд за противоречие с принципите, предвидени в чл. 13 от АПК, тъй като индивидуалната основа за оценка на молбата за международна закрила обезпечавала последователността и предвидимостта на решенията на административния орган, а освен това сочената от съда статистика не придавала добавена стойност на съдебния акт, ако не е била анализирана на базата на други данни. На последно място не са споделени и изводите на съда за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulment (забрана за връщане). Посочено е, че предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне Сирия поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, по същество органът, въпреки липсата на нарочни мотиви за това, е приел, че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement . В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Ф. Б. А., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез своя процесуален представител адв. Кючукова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Ф. Б. А., гражданин на Сирия, Решение 12404 от 29.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставяне на хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т .4 от ЗУБ, върнал е делото в отменената му част като преписка на органа за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, и е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу административния акт, в частта му, в която на лицето е било отказано предоставянето на бежански статут. Съдебното решение е обжалвано единствено от председателя на ДАБ при МС в отменителния му диспозитив, поради което същото решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да обоснове преценката си за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка. Прието за установено, че Ф. Б. А., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Джараблус, обл. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: неженен, без образование, работил в строителството. Същият бил напуснал страната си на произход Сирия още през 2015 г., влизайки и оставайки нелегално в Турция за една година, след което бил върнат обратно в Сирия. В края на юли 2024 г. отново напуснал Сирия, влизайки нелегално в Турция, където този път останал петнадесет дни, след което в началото на август 2024 г. влязъл нелегално с трафикант в Република България, четири дни стоял в гората, след което с колата на трафиканта стигнал до гр. София, където останал един ден в апартамент и след това се предал. При проведеното интервю Ф. Б. А. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност, не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в Сирия, не бил участвал в религиозни организации, общност, секта, не бил участвал в политически партии, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба и не е получавал повиквателна за армията. Посочил е също така, че родителите му, четиримата му братя и четирите му сестри продължавали да живеят в [населено място], Сирия, където е бил и неговият последен адрес. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, лошото положение там, а също и опасения, свързани с евентуалното му призоваване за военна служба. Исканията му към България били да живее спокойно тук, да работи и да има сигурност. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС били изготвени: справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. относно състоянието на сигурност в районите на Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, и справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 23.08.2024 г. с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г., като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа са представени: справка с вх. МД-02-155/20.12.2024 г., съдържаща информация относно Сирийската Арабска Република и по-конкретно обстановката в провинция Алепо, както и съдържаща изготвените от Агенцията за убежището на Европейския съюз насоки за държавата на произход Сирия, публикувани на интернет страницата на Агенцията; справка с вх. МД-02-7/07.01.2025 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия и по-конкретно в района на провинция Идлиб; както и справки с вх. МД-02-20/14.01.2025 г., с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. и с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия съответно към 14.01.2025 г., към 29.01.2025 г. и към 14.03.2025 г. При така установената фактическа обстановка, съдът на първо място е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Ф. Б. А.. Прието е, че молителят е напуснал Сирия заради войната и евентуалната му мобилизация, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че молителят не е имал лични проблеми с официалните власти или с представители на Сирийската свободна армия, които на практика управлявали района, в който той е живял, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. По тази причина решаващият съд е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу решението, в частта му касаеща отказа за предоставяне на статут на бежанец. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът е приел, че след анализ на представената от ответника справка МД-02-155/20.12.2024 г. е прието, че в губернаторството на Алепо безразборното насилие достигало толкова високо ниво, че имало сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в губернаторството, би могло, единствено поради присъствието си на тази територия, да бъде изправено пред реален риск да бъде подложено на сериозната заплаха, посочена в чл. 15, б. в от Квалификационната директива. На следващо място е прието, ситуацията в Сирия е коренно променена след 01.12.2024 г., като съгласно общоизвестният факт - след напредването на радикалната джихадистка групировка Хаят Тахрир аш Шам , започнало на 27.11.2024 г., президентът на страната Башар Асад бил избягал от Сирия и управлението било поето от представители на групировката, като в тази връзка от представените по делото справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. и с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. било видно, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължавала да представлява предизвикателство за цивилните лица и вероятно щяла да повлияе на потенциалното решение за завръщане, пред което били изправени сирийците, живеещи извън страната. Наред с това, при преценка на информацията от представените справки, а също така и на тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, съдът е стигнал до заключението, че към момента на постановяване на съдебния акт в Сирия се наблюдавали наченки за започване на помирителни процеси, но все още нямало сигурни данни, че продължилият десетилетие конфликт, щял бъде разрешен в близко бъдеще, като това се отнасяло най-вече за североизточните части на Сирия, включително контролираните от SDF, където имало данни за сблъсъци между тях и силите на управляващите джихадисти. Според съда административният орган не е представил конкретна информация за промяната на положението в провинция Алепо, от където произхождал търсещия закрила, като след анализ на източниците на информация можело да се изведе извод, че ситуацията в провинцията се характеризирала с висока степен на насилие, като въоръжените конфликти между различните групировки били почти ежедневни и при тях се създавала опасност за живота на цивилното население, неучастващо в тях, към което безусловно принадлежал и Ф. Б. А.. Наред с това данните за ситуацията в Алепо се потвърждавали и от обясненията на чужденеца, дадени както в административното, така и в съдебното производство. Изложеното мотивирало съда да приеме, че Ф. Б. А. е бил принуден да напусне страната си на произход, защото там е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота му при наличието на съществуващ въоръжен конфликт, като завръщането му в Сирия в този момент не било безопасно и би застрашило здравето и живота му като цивилно лице, предвид което съдът е приел, че към момента на постановяване на съдебното решение по отношение на Ф. Б. А. били налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изводите си съдът е посочил и приетото в становище на ВКБООН, с което държавите били призовавани да не връщат принудително, в която и да е част на Сирия нито сирийски граждани, нито лица с предишно обичайно местоживеене в Сирия. При преценката за предоставяне на хуманитарен статут съдът се е позовал и на решение по дело С-406/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на чл. 37 от Директива 2013/32, като е постановил, че дори в процесния случай да се приеме, че някои части от Сирия са сигурни, връщането на търсещи закрила в тях не може да бъде осъществено, защото в други части на страната съществуват заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите военни конфликти. На последно място съдът е приел, че административният акт е постановен и в противоречие на прогласените в чл. 13 от АПК принципи на последователност и предвидимост, като в тази връзка съдът се е позовал на статистика за сирийски граждани с предоставена международна закрила през последната година и половина при липса на коренно променена ситуация в страната в сравнение с отказ за предоставянето на такава по отношение на Ф. Б. А.. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Решението, в обжалваната му част, е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място обосновани са изводите на административния орган за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Ф. Б. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от страна на чужденеца липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на посочената от ЗУБ разпоредба. Наред с това следва да се посочи, че правилно административният орган е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на Ф. Б. А. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от административния орган, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган подробно е обсъдил предоставената от Ф. Б. А. бежанска история и актуалната към момента на издаване на оспорения акт информация относно Сирия, съдържаща се в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което свидетелстват както наличните данни по делото, така и тези от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, но според настоящия касационен състав тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т. ч. конкретно върху Ф. Б. А. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., при анализа на които не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид от административния орган. Съдържащите се в информационните източници данни сочат, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е свален от власт, след падането на режима ситуацията в Сирия е започнала да се нормализира. В приобщени пред настоящата инстанция справки е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., към 08.05.2025 г. около 481 730 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно и че е налице ново правителство, чието сформиране е декларация за съвместната воля за изграждане на нова държава. Наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция позволяват обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не е налице информация за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица единствено поради факта на присъствието им на тази територия. При съобразяване на изложеното, настоящият състав преценява като правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. Наред с това следва да бъде посочено, че самият Ф. Б. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие, както и че срещу него не са били отправяни заплахи. Освен това обстоятелството, че семейството му продължава да живее в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното правилен е изводът на административния орган за липсва на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Този извод не е в противоречие с тълкуването на чл. 37 от Директива 2013/32, постановено с решението на СЕС по дело С-406/22, на което се е позовал съставът на АССГ, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материалноправните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в националното и европейското законодателство. Именно защото всеки отделен случай изисква индивидуална преценка - неотносима е и информацията относно осигурен хуманитарен статут на други лица, на която се е позовал съдът, като в тази връзка следва да се приеме, че административният акт не е постановен в противоречие принципите на последователност и предвидимост, прогласени в чл. 13 от АПК. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. и към 19.05.2025 г. са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. В този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е до надеждна информация, която да позволява оценка на ситуацията. Съгласно приложените справки след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализирала, като е посочена статистика на прибрали се в Сирия сирийци, а също и на вътрешно разселени лица, които са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. На последно място oснователно е и възражението на касационния жалбоподател за извършена преценка приложимостта на принципа non-refoulment (забрана за връщане). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната реално е извършено изследване дали този принцип е нарушен, въпреки липсата нарочни мотиви в тази посока, тъй като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в Сирия, то по същество е прието и че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement . Като е приел друго и е отменил оспорения административен акт в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено в посочената част и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Ф. Б. А. против Решение 12404 от 29.11.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, в която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,