Решение № 9040 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2011 г.

Решение № 9040 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби на "С. Д. Р." ООД, подадена чрез адв. Н. Иванова и на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 3374/7.07.2011 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 3 състав, постановено по адм. д. № 9116 по описа за 2010 г. на този съд.

"С. Д. Р." ООД, притежаващо ЕИК 131447744, със съдебен адрес гр. София, ул. "Братя Миладинови", № 12, ет. 3 обжалва решението в следните части: 1. с която е изменен РА № 2001003097/11.08.2010 г., издаден от Кр. Стефанов Златаров, в частта, потвърдена с решение № 1617/28.10.2010 г. на Д "ОУИ" - гр. София, като е определена дължимата от дружеството лихва в размер на 22 773,82 лв. за периода 16.04.08 г. - 10.06.08 г. върху сумата от 981 653,69 лв., представляваща авансова вноска за м. 04.2008 г. и лихва в размер на 2 656,13 лв. за периода 16.05.08 г. - 10.06.08 г. върху сумата от 246 141,24 лв., представляваща авансова вноска за м. 05.2008 г.; 2. "С. Д. Р." ООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София разноски в размер на 595 лева.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тези части е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Според касатора законосъобразното начисляване на лихва за забава за авансови вноски относно м. 04 и м. 05.2008 г. предполага едновременното наличие на три условия:

• невнесени през годината авансови вноски за корпоративен данък;

• неподаване на данъчна декларация по чл. 88, ал. 1 ЗКПО, и

• наличие на дължим годишен корпоративен данък.

За 2008 г. корпоративен данък не е дължим от "С. Д. Р." ООД вследствие реализираната данъчна загуба в размер на 298 174,51 лева. Дружеството е подало декларация с вх. № 2202000087/10.06.2008 г. по чл. 88, ал. 1 ЗКПО за намаляване на авансови вноски. Съдът неправилно потвърдил РА в частта, касаеща начислени лихви за забава до 10.06.2008 г.

Касаторът се позовава на практика на ВАС, както следва: решение № 1799/26.02.2002 г. на ВАС, Първо отд. по адм. д. № 7375 по описа за 2001 г.; р. № 3243/18.05.2000 г. на ВАС, Първо отд., по адм. д. № 911/2000 г.; р. № 9488/13.07.2009 г. на ВАС, Първо отд., по адм. д. 4098/2009 г.; р. № 4744/5.05.2006 г. на ВАС, Първо отд., по адм. д. № 7410/05 г.

Счита, че решението е неправилно и в частта за разноските.

"С. Д. Р." ООД е пледирало чрез адв. Иванова за отмяна на решението в тази част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част от РА и присъждане направените разноски по делото.

Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен РА, в частта, потвърдена с решението на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, относно определените суми, както следва:

Лихва в размер на 85 432,30 лв. за периода 16.04. - 10.06.2008 г., представляваща разлика между установената от приходния орган за периода лихва в размер 108 206,12 лв. и определената като дължима от съда лихва в размер на 22 773,82 лева.;

Лихва в размер на 21 458,33 лв. за периода 16.05. - 10.06.2008 г., представляваща разлика между установената от приходния орган лихва в размер на 24 114,46 лв. и определената от съда като дължима лихва в размер на 2 656,13 лева.

Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в противоречие с нормата на чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК. Неправилно е изтълкувана от съда разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗКПО. Следва да се приеме, че определения срок за внасяне на месечните авансови вноски по чл. 90, ал. 1 ЗКПО, до 15-то число на месеца, за който се отнасят, представлява и срок за подаване на декларация за нейното намаляване с посочване на основанието за това. В конкретния случай дружеството не е упражнило правото си по чл. 88, ал. 1 ЗКПО с декларация до 15-то число на месеците 04. и 05.2008 г.

В чл. 129, ал. 1 АПК е уредена правната възможност за прихващане или възстановяване на надвнесен данък. "С. Д. Р." ООД може да се възползва от възможността да приспада надвнесения данък за 2008 г. от следващите авансови вноски и годишни вноски за този данък или да претендира възстановяването му по реда за издаване на АПВ.

Касаторът моли чрез юрисконсулт Кръстева за отмяна на решението в тази негова част и отхвърляне жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, подадена от "С. Д. Р." ООД, тъй като при положение, че финансовата година е приключена със загуба, то не се дължи корпоративен данък, респективно не следва да се събират и авансови вноски, пораждащи задължението за лихви.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби правилността на съдебното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от страни по делото, в срока по чл. 211 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. София е неоснователна, а касационната жалба на "С. Д. Р." ООД е основателна.

Първоинстанционният съд е установил следното:

Задълженото лице е подало ГДД вх. № 15170288/31.03.09 г. по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2008 г., декларирайки отрицателен финансов резултат преди данъчното преобразуване в размер на 338 546,19 лева. След преобразуването декларирания данъчен резултат е загуба в размер на 298 174,51 лева. Приходният орган е потвърдил декларирания ФР за финансовата 2008 г.

"С. Д. Р." ООД е подало декларация с вх. № 2202000087/10.06.08 г. по чл. 88, ал. 1 ЗКПО. Преди намаляването са декларирани дължими месечни авансови вноски от по 240 773,72 лв., а след намаляването - вноски в нулев размер. Според приходния орган начисляването на лихви не е обвързано с дължимостта на данъка в края на годината. Авансовите вноски са с привременен характер и отразяват едно моментно, а не окончателно състояние на данъчната печалба. Поради това лихвите се изчисляват помесечно. На основание чл. 85, ал. 5 ЗКПО върху сумата на невнесени авансови вноски за процесните месеци, с РА е начислена лихва. Изслушано е неоспорено заключение по ССчЕ, прието като обективно и компетентно.

При така установената фактическа обстановка съдът е формулирал правни изводи за следното:

Подадената декларация по чл. 88, ал. 1 ЗКПО поражда действие след 10.06.2010 г., от когато ще се ползва намалението на авансовите вноски. Последните са с привременен характер. Задължението за плащане на месечните авансови вноски за съответната финансова година (2008 г.), не е обвързано с ФР и с окончателния данък за същата година.

Възможността пък за подаване на декларация по чл. 88, ал. 1 ЗКПО не е ограничена със срок, ограничено е единствено ползването на декларираното намаление на авансовите вноски. Това означава, че задълженото лице може да декларира намаление на авансовите вноски, изискуеми към датата на подаване на декларацията, но ще се ползва от намалението от този момент нататък. До тогава авансовите вноски се считат за изискуеми и тяхното неплащане в определения от закона срок е основание за начисляване на лихви за забава.

Решението на Административен съд София - град е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, включително за разноските и е правилно в останалата обжалвана част.

Фактите по делото са установени по гореописания начин, като спорът между страните е изцяло правен. Свързан е с тълкуване на разпоредбата на чл. 88 ЗКПО. Цитираната разпоредба е със следното съдържание:

ал. (1) - Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване на авансови вноски, когато смятат че те ще надвишат дължимия годишен корпоративен данък;

ал. (2) - Намалението на авансовите вноски се ползва след подаване на декларацията.

Установено е по делото, че декларацията по алинея първа е подадена от дружеството на 10.06.2008 г., тоест след изтичане на периодите м. 04 и м. 05.2008 г. Това обаче не означава, че в конкретния казус "С. Д. Р." ООД не може да се ползва от намалението и за тези данъчни периоди, посочени в декларацията. От една страна следва да се посочи, че възможността за подаване на декларация по чл. 88, ал. 1 ЗКПО не е ограничена със срок.

Аргумент за обратното становище не може да бъде извлечен и от привременния характер на авансовите вноски.

От друга страна касационната инстанция съобрази обстоятелството, че задължението за внасяне на авансови вноски за корпоративен данък не е самостоятелно, то е свързано с годишния ФР на данъчния субект.

Ревизиращият орган е потвърдил в акта си приключването на финансовата година със загуба, в следствие на което е констатирано, че корпоративен данък не се дължи. При това положение не се събират авансовите вноски за м. 04 и м. 05.2008 г., макар същите да са били дължими преди определяне на окончателния резултат на "С. Д. Р." ООД за годината. Идентични мотиви се съдържат в решение № 3681/14.03.2012 г. на ВАС, I отд., постановено по адм. д. № 2896/11 г.

Настоящият касационен състав тълкува нормата на чл. 88, ал. 2 ЗКПО в смисъл, че тя има предвид ползване намалението на авансовите вноски след подаване на декларацията в хипотеза, различна от процесната, а именно, когато ФР за съответната година е положителен и се обективира в печалба. Следващият от това извод е, че в обсъжданата хипотеза не се дължи корпоративен данък.

Регламентираната в чл. 129, ал. 1 правна възможност за прихващане или възстановяване на надвнесен данък е законодателно уредена в полза на ревизираното лице, тя не може да бъде тълкувана като основание за потвърждаване на РА.

Съобразяването с действието на общия принцип за процесуална икономия, мотивира довода на настоящия състав на ВАС, Осмо отделение, че въпроса за дължимостта на процесните суми следва да бъде разрешен в производството по оспорване на РА, без да се налага иницииране на последващо производство по чл. 129 АПК за възстановяване на сумите с АПВ.

С оглед на констатираното приключване на финансовата година със загуба, не се дължи главното вземане за корпоративен данък. Оттук не се дължат и лихвоносните задължения, представляващи авансови вноски за периодите м. 04 и м. 05.2008 г. В съдебната практика и в правната доктрина лихвите еднозначно са определяни като акцесорни задължения, следващи правния режим на главното задължение.

В съответствие с изложените мотиви, съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата на "С. Д. Р." ООД против РА в частта за определените лихви в размер на 22 773,82 лв. за периода от 16.04. - 10.06.2008 г. и в размер на 2 656,13 лв. за периода от 16.05. - 10.06.2008 г. е неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да бъде отменен РА в тази част.

Разноски: С оглед на резултата по делото първоинстанционното решение се явява неправилно и в частта за разноските, тъй като дружеството не дължи такива в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП при изцяло уважена жалба. В първоинстанционното производство "С. Д. Р." ООД е доказало разноски в общ размер на 3 865,20 лв., като са му присъдени разноски от 3 122,21 лева. Поради това касационният състав присъжда на дружеството допълнително разноски за първата инстанция в размер на 618 лева, представляваща разлика между посочените в решението разноски и дължимите разноски.

В производството пред ВАС, Осмо отделение, са доказани разноски в общ размер на 3 740,20 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение