Решение № 8434 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14103/2017 г.

ВАСI отделение21.06.2018 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1899/31.10.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 2593/2017 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8434 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14103/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Директорът на дирекция Контрол при ТД на НАП - В., чрез ст. юрк. В. С. Д. обжалва решение № 1899/31.10.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 2593/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 324-ОП/21.08.2017 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото относно извършването на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Касаторът счита, че нарушението е установено от органа, наложил мярката. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - "Шоколад БГ" ООД, чрез адв. П. М. оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представен по делото отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 324-ОП/21.08.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В., с която на "Шоколад БГ" ООД гр. В. е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: бистро "Х. Х.", находящ се в гр. В., ул. "Г. Г. П." №..., както и забрана на достъпа до него за срок от 10 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Мярката е наложена за това, че при проверка в обекта, извършена на 18.08.2017 г. е установено, че за издадена бележка от нефискален принтер на 06.08.2017 г. с надпис бистро "Щастлива къща" за продажба на миди прованс - 6.50 лева, св. ребърца - 9.80 лева, дом. цитронада лимон - 4.00 лева, наливна бира - 3.00 лева, на обща стойност 23.30 лева не е издадена фискална касова бележка. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, като излага мотиви, че липсват доказателства за осъществяване от обективна страна на нарушение по чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Според съда не са събрани достатъчно доказателства, установяващи факта на реално извършена продажба. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до 30 дни", се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС в редакцията й от ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай правилно съдът е приел, че от административния орган не е доказано нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез фискално устройство (Наредба № "Н-18/13.12.2006 г."), което е послужило като фактическо основание за запечатване на процесния обект. От събраните по преписката доказателства е установено, че в обекта има въведен нефискален принтер марка TYSSO, който е свързан с компютърна конфигурация със софтуер за продажби и че на 06.08.2017 г. от нефискалния принтер е издадена бележка на обща стойност 23.30 лева. Други доказателства във връзка с неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка не са ангажирани, въпреки дадените от съда изрични указания на ответния административен орган, че носи доказателствената тежест за установяване фактическите основания за налагане на мярката. По делото не е представен и изведения при проверката КЛЕН с дата 06.08.2017 г., на която се твърди, че е извършена продажбата. При преценката за спазване на материалния закон, настоящият състав съобрази и влязлото в сила решение № 2211/5.12.2017 г. на Районен съд - В., постановено по н. а. х. д. № 4840/2017 г., потвърдено с решение на Административен съд - В. по к. адм. дело № 3555/2017 г., с което е отменено издаденото на "Шоколад БГ" ООД наказателно постановление № 17-287346/13.09.2017 г. на директора на ТД на НАП - В. за същото нарушение от 06.08.2017 г. При идентична фактическа обстановка и доказателства съдът в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН е приел, че не е доказано извършването на нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Останалите възражения в касационната жалба също са неоснователни. В мотивите си съдът се е позовал на чл. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с кръга на субектите, отговорни за нарушението, а не относно наличието или липсата на издаден документ за продажба. По тези съображения, настоящият състав намира, че решението, с което заповедта за налагане на принудителната административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим то горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1