Решение № 9992 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2025 г.
ВАСВторо отделение20.10.2025 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 599/12.02.2025 г., постановено по административно дело 940/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Хек солар ЕООД, подадена чрез юрисконсулт Л. Нуцова против Решение 599/12.02.2025 г., постановено по административно дело 940/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по протест на заместник-районен прокурор при Районна прокуратура Пазарджик е обявена нищожността на Заповед 79/06.03.2023 г. на Кмета на община Белово. В касационната жалба се сочи недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът се произнесъл по недопустимо сезиране от страна на прокуратурата, доколкото не бил установен важен държавен или обществен интерес. Иска се обезсилване на решението, алтернативно неговата отмяна като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Нуцова, която моли да бъде уважена. Постъпил е отговор от Кмета на Община Белово, представляван от адвокат П. Кирова, която споделя доводите, съдържащи се в касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Останалите ответни страни Профарм 2000 ЕООД, Балкан био продукти ЕООД, БГ Капра ЕООД и заместник-районен прокурор при Районна прокуратура Пазарджик, редовно призовани, не се явяват и и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Предмет на съдебен контрол от Административен съд Пазарджик e Заповед 79/06.03.2023 г. на Кмета на община Белово, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрено частично изменение на ПУП План за регулация и застрояване за УПИ I - Производствени и складови дейности и УПИ II Производствени и складови дейности в кв. 78, УПИ I - Производствени и складови дейности и УПИ II - Производствени и складови дейности в кв. 120, УПИ I - Производствени и складови дейности и УПИ II - Производствени и складови дейности в кв. 117, УПИ I - Производствени и складови дейности и УПИ III - Производствени и складови дейности в кв. 122, ПИ с идентификатор 03592.503.455 по КККР гр. Белово. Производството е образувано по протест на заместник-районен прокурор при Районна прокуратура Пазарджик, подаден на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 149, ал. 5 АПК, с искане за обявяване нищожността на процесната заповед. Съдът е изложил обосновани мотиви за допустимост на протеста, като правилно е приел, че същият следва да бъде разгледан по същество, както на основанието по чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, така и на основанието по чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК. Съгласно първата хипотеза, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Следва да се отбележи, че в тази хипотеза, на която изрично се е позовал подалия протеста прокурор не е необходимо да се установява наличието на важен държавен или обществен интерес. Но въпреки това и настоящият съд счита, че е налице и хипотезата по чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК при която прокурорът започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Установено е, че срещу одобрения проект е възникнало широко обществено недоволство, създаден е инициативен комитет, както и подписка от значителен брой лица, сезирали редица институции с молба за намеса, което обуславя наличието на важен обществен интерес от местно значение. Ето защо, подадения протест се явява процесуално допустим, съответно неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение. Съдът е бил сезиран единствено с искане за прогласяване нищожността на протестираната заповед, което съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК не е ограничено във времето. Няма спор, че административен акт, издаден от материално некомпетентен орган се явява нищожен, като именно такъв порок е установил решаващият съд, за да обяви нищожността на Заповед 79/06.03.2023 г. на Кмета на община Белово. Компетентността на кмета на общината е изрично разписана в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, като този орган има правомощието да одобрява подробен устройствен план и неговото изменение, единствено когато е в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление в обхват до три квартала. Няма спор, че град Белово не е град с районно деление, поради което Кметът на Община Белово разполага с компетентност да издаде заповед за изменение на ПУП само когато обхватът на изменението е в рамките на един квартал. По аргумент на противното основание и предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, във всички останалите случаи, когато се касае за план в обхват над един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление в обхват над три квартала, компетентен да одобри проекта е съответния общински съвет. От събраните по делото доказателства, в това число и изслушано експертно заключение, се установява, че в обхвата на процесното изменение попадат имоти, находящи се в четири квартала кв. 78, кв. 120, кв. 117 и кв. 122 по плана на гр. Белово. Следователно, компетентен да одобри процесното изменение на плана за регулация и застрояване е бил Общински съвет Белово, а не кметът на общината, поради което издадената от него заповед се явява нищожна, като постановена от материално некомпетентен орган. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 211, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,