Решение № 71 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2011 г.

Решение № 71 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Денеб" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Иванка Стефанова Димитрова, чрез упълномощения адвокат Валентина Иванова, против решение № 1818 от 18.04.2011 г., постановено по административно дело № 8446 от 2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, обективирани в протокол от 29.10.2010 г., на служители на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София. По т. 1 от дадените предписания дружеството е задължено да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Данаил Хранов поради забавено изплащане на трудовото му възнаграждение и по т. 2 от предписанията е предписано работодателят да гарантира изплащането на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Митев, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 404 КТ, са оспорените от касатора задължителни предписания, дадени с точки 1 и 2 на протокол за извършена проверка от 29.10.2010 г., на служители на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, с които е предписано: по т. 1 работодателят да издаде заповед за уволнение или друг документ, който да удостоверява прекратяването, съгласно чл. 128а, ал. 3 КТ във връзка с чл. 66, ал. 5 КТ ; по т. 2 работодателят да гарантира правото на изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение при прекратяване на трудово правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно чл. 221, ал. 1 КТ със срок до 30.11.2010 г. За да отхвърли жалбата на "Денеб" АД - гр. София срещу задължителните предписания, административният съд е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, и с целта на закона. Изводите в решението обаче са основани на обстоятелството, че според решаващия състав, заплатата на лицето за м. август 2010 г. не била изплатена. Решението на Административния съд - София-град, е правилно като краен резултат, въпреки че е основано на непрецизно изградени изводи, тъй като съществуващите обстоятелства са по забава на изплащането на заплатата. От фактическа страна е установено, че към 11.10.2010 г. работодателят - настоящият касатор, е забавил изплащането на трудовото възнаграждение за м. август 2010 г. на Данаил Божидаров Хранов, тъй като на последния, като материално отговорно лице, при ревизия са му били установени липси в размер на 40 000 лева. Посоченото възнаграждение е начислено по ведомост и според заповед от 30.08.2010 г., е разпоредено изплащането му в касата на дружеството, предвид констатациите от извършена инвентаризация на склада. Хранов е получил писмо от 15.10.2010 г., с което е уведомен, че ще получи заплатата си в офиса на дружеството, а не по обичайния начин, възприет от работодателя - по банков път. Също така е установено, че Хранов е бил в отпуск по временна неработоспособност, разрешен от здравен орган от 16.09.2010 г. до момента на издаване на задължителните предписания. С оглед инициирано от негова страна прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника, на основание чл. 327, т. 2 КТ, работодателят не издал заповед за уволнение или друг документ, който да удостоверява прекратяването и не му гарантирал правото на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. Посочената принудителна административна мярка, приложена на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ с протокол от 29.10.2010 г., състояща се в дадено задължително предписание на "Денеб" АД - гр. София, за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, както правилно е приел и съдът, е законосъобразна. Съгласно българското законодателство и Кодекса на труда трудовото правоотношение се прекратява по инициатива на работника или на работодателя. Безспорно е, че в настоящия случай Хранов прекратява без предизвестие трудовото правоотношение по реда на чл. 327, т. 2 КТ въз основа на заявление за депозирана молба от 11.10.2010 г. Въз основа това заявление, за работодателя се поражда задължението да начисли обезщетение за неспазено предизвестие. Ако работодателят беше оспорил съществуването или несъществуването на трудово правоотношение по надлежния ред, тогава щеше да се установи дали е налице хипотезата на чл. 327, т. 2 КТ, но в случая е безспорно, че "Денеб" АД - гр. София, е длъжно да издаде заповед за прекратяване и начисляване на обезщетение за неспазено предизвестие и няма право на преценка да издаде или да не издаде такава заповед. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Неизплащането в срок на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, което подлежи на преустановяване по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. В конкретния казус е безспорно, че дължимото трудовото възнаграждение на Хранов за месец август 2010 г. е било забавено, изплащането не е било извършено по обичайния установен за останалите служители начин и така, както самият Хранов до момента я е получавал. Причината за това забавяне е без значение за настоящия спор. Но при установяване на посоченото нарушение на трудовото законодателство, съдът е изследвал въпроса дали е било изплатено трудово възнаграждение на Хранов, при което се е позовал на свидетелските показания. Това е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като направено с цел да се установи погасяването на парични задължения, установени с писмен акт. В мотивите на решението си съдът е коментирал дали е налице изплащане на заплатата за месец август 2010 г. или не, а съществото на съдебния спор е дали е забавено изплащането и дали е била издадена заповед съгласно изискванията на трудовото законодателство. Начините, по които работодателят удостоверява плащането на трудовото възнаграждение са посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. Според цитираната норма трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. Следователно надлежно оформената ведомост, респ. разписката от работника, са единствените допустими доказателствени средства, чрез които може да се установи изпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ. В този смисъл, както беше отбелязано, свидетелските показания, на които се е позовал съдът при постановяване на обжалваното решение, са ирелевантни към настоящия спор. Още повече, че от приложените доказателства по първоинстанционното дело се опровергава посоченото от решаващия състав, че въпросното възнаграждение не било изплатено - видно от ведомост за м. декември 2010 г., нотариално заверено пълномощно на Теодора Младенова и разходен касов ордер (лист 26), същата е получила на 20.10.2010 г. сумата от 1188,35 лева като пълномощник на Хранов, а също така и видно от неговото искане до Дирекция "Инспекция по труда" от 25.10.2010 г., в което самият той потвърждава, че Младенова е "получила възнагражденията" му на 20.10.2010 г. В касационната жалба по т. 2 се твърди, че решението е необосновано, тъй като по делото били представени писмени документи, доказващи получаване на трудовото възнаграждение на работника. Тези доводи са неотносими към спорния предмет. Изложените от касатора оплаквания за противоречие на съдебното решение с материалния закон по т. 1 от касационната жалба са неоснователни. Съдържанието на трудовото правоотношение, независимо от породилия го юридически факт, е посочено в чл. 124 КТ, според който по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 2 КТ). Както правилно е посочил административният съд, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 КТ). В процесния случай е установено, че изплащането на заплатата за месец август 2010 г. е извършено чак на 20.10.2010 г. Според нормативната уредба неизплащането в срок на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, което подлежи на преустановяване по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и като е направил същия извод, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице констатираното от инспекторите при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, нарушение на трудовото законодателство и то е съществено. Оспорената принудителна административна мярка за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство е приложена при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - София-град, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,