Решение № 3320 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2012 г.

Решение № 3320 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, подадено от Недялко Йотков Недялков чрез пълномощника му - адвокат Георги Ангелов Стоянов за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на решение № 279 от 4.05.2012 г. по адм. дело № 159/2012 г. на Плевенския административен съд. Позовава се на допуснати процесуални нарушения, които според него нарушават правото му на участие по делото и защита. Ответната страна не изразява становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред административния съд е по реда на глава тринадесета от АПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 297, ал. 1 от АПК. Образувано е по частна жалба от Недялко Йотков Недялков против постановление от 24.01.2012 г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - град Червен бряг. Жалбата е подадена чрез съдията-изпълнител и е постъпила в административния съд на 15.02.2012 г. Още на същата дата по нея е образувано адм. дело № 159/2012 г. с определен докладчик. Отново на 15.02.2012 г., съдията докладчик с разпореждане № 630 от 15.02.2012 г. е оставил жалбата без движение до внасяне на държавна такса от 10 лева в седмодневен срок от съобщението, както и уточняване в коя част не е изпълнено решение по адм. дело № 864/2008 г. Съобщение за оставянето на частната жалба без движение е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 28.02.2012 г. В съобщението е сбъркан номерът на делото - вписано е № 156/2012 г., а не правилният номер 159/2012 г. Освен това е пропуснато да се укаже на жалбоподателя, че ако не внесе определената от съда сума, производството по делото ще бъде прекратено. Държавната такса не е внесена в указания срок. Междувременно в съда е изпратено копие от изпълнително дело № 36/2911 г. На 15.03.2012 г., пълномощникът на жалбоподателя е депозирал заявление, като изрично го е адресирал до административен съд - Плевен по адм. дело № 159/2012 г. С него е поискал от съда да уточни за какво дело става въпрос, тъй като има много дела и иска уточнение, за да изпълни указанията. Съдът с ново разпореждане № 1098 от 23.03.2012 г. е дал указания относно номера и предмета на делото и размера на държавната такса. Съобщението е връчено лично на жалбоподателя на 11.04.20123 г. на посочения от него съдебен адрес. Държавната такса не е внесена. Съдът обаче е разгледал спора, с който е сезиран по същество с решение № 279 от 4.05.2012 г. в закрито заседание. Приел е частната жалба срещу постановление на държавния съдебен изпълнител за неоснователна и я е отхвърлил. Заявителят в настоящото отменително производство счита, че решението е постановено в нарушение на административно-процесуалните правила в две насоки: първата е липсата на указание в съобщението за оставяне на жалбата без движение, че в случай на невнасяне на държавната такса в определения седмодневен срок, производството по делото ще бъде прекратено. Втората е, че след като държавната такса не е била внесена, съдът е бил длъжен да прекрати производството по делото, а не да се произнася с решение по съществото на частния спор, с който е сезиран. Тези две нарушения са квалифицирани от заявителя, като основание за отмяна на решението на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Така заявеното искане за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно. За да се приложи разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК е необходимо в отменителното производство да се установи на първо място допуснато нарушение на съответните правила и на второ място - в резултат на това нарушение страната да е била лишена от възможност да участва по делото, или да бъде надлежно представлявана. Двете предпоставки следва задължително да се намират помежду си в каузална връзка и зависимост. Втората хипотеза - предложение второ на т. 5 на чл. 239 не се твърди от заявителя, поради което и не подлежи на коментар. В конкретния случай се установява нарушение на процесуалните правила, доколкото жалбата е била оставена без движение, като нередовна до внасяне на държавна такса от 10 лева, каквато не се дължи. Заплащане на държавна такса при обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 294 и следващите от АПК не е предвидено в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Точка 2б, б. "а" от нея предвижда държавна такса от 10 лева, но за жалби срещу административни актове, а в случая предмет на обжалване е постановление на съдебен изпълнител. Поради това частната жалба е била редовна и съдът неправилно я е оставил без движение, след като е дължал произнасяне по същество. Така допуснатото нарушение обаче по никакъв начин не е рефлектирало върху крайния изход на съдебното производство и в частност върху правото на участие на жалбоподателя в него. Производството по делото, макар и да е било оставено без движение през определено време от развитието на съдебния процес, впоследствие е било продължено. На частната жалба е даден ход с постановяването на решение по съществото на частноправния спор, с който съдът е бил сезиран. На второ място не са нарушени права на жалбоподателя на участие в него. Разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от АПК постановява, че жалбите срещу постановления на органите по изпълнението, се разглеждат по реда на глава тринадесета. Фиксираната глава от кодекса обхваща случаите на обжалване на определения и разпореждания. Нормата на чл. 234, ал. 1 АПК определя, като общоважимо правило разглеждане на частната жалба в закрито заседание, доколкото не е налице хипотезата на чл. 297, ал. 2 от АПК. Това означава произнасяне на съда без изслушване на страните в съдебно заседание. Така установените факти по делото показват липса на предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на съдебното решение, постановено в производството по чл. 297, ал. 1 от АПК. Искането за отмяната му се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение