Решение № 14065 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2016 г.

Решение № 14065 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "С. Е." ЕООД, "В. Е." ЕООД, "Ф. С." ЕООД, "Солар 11" ЕООД, "СП02 " ЕООД, "Х. 1 Солар" ЕООД, "И. С. " ЕАД, "С. П." ЕАД, "Д. Б. С." ЕООД и "Ч. С. П." ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Сирлещов, срещу решение № 371 от 20.01.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 6674/2015 г., с което са отхвърлени жалбите на дружествата срещу Решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по раздел 1, т. 1 и раздел 2, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /"ЕСО" ЕАД/ цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала - 6,83 %, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период - 2 461 070 МВтч) в размер от 2,45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. Касаторите намират така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационните жалбоподатели с процесното Решение Ц - 6 на ДКЕВР, регулаторът въвежда дискриминационни цени за достъп до мрежата, които на практика се изземват приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и ги прехвърлят към единственото дружество - оператор на електропреносната мрежа, "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО" ЕАД). На следващо място в касационната жалба се твърди, че при издаване на Решение Ц-6 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица не са получили право да участват в производството. На следващо място се твърди, че с Решение Ц-6 се утвърждава цена за достъп, която противоречи на материалноправните разпоредби на ЗЕ. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за всички инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Заинтересованата страна "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 371 от 20.01.2016 г. на Административен съд С. - град, по адм. дело № 6674/2015 г., са отхвърлени жалбите на дружествата срещу Решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел 1, т. 1 и раздел 2, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД цена за достъп до електропреносната мрежа (при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 6 041 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала - 6,83 %, прогнозни количества ел. енергия за регулаторния период - 2 461 070 МВтч) в размер от 2,45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. Решението е постановено и в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основания за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. На следващо място съдът е приел, че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ, е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, като Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК. В ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация същите са били надлежно уведомени. На следващо място съдът е приел, че в доклада на работната група от 13.03.2014 г. е прието, че при определяне цената за достъп на производителите от ВИ, ДКЕВР е взела предвид разходите, заявени от ЕСО ЕАД за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с балансиране на производителите от ВИ, като приходите от цената за достъп следва да възстановят разходите на ЕСО ЕАД във връзка със закупуване на допълнителна резервна мощност. В утвърдената цена за достъп до електропреносната мрежа с Решение № Ц-25 тези разходи за закупуване на допълнителна мощност не са предвидени. Именно тези съображения сочат, че цената за достъп не е дискриминационна и следва да бъде заплатена от производителите на енергия от ВИ, доколкото същата има непостоянен характер и това е причината за необходимостта от закупуване на допълнителни мощности. Тези мотиви са залегнали и в атакуваното решение. В този смисъл съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, в случая на ЕСО ЕАД, което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на ел. енергия от ВИ. Следва да се има предвид, че разходите за закупуване на допълнителни мощности с цел да бъде осигурен пренос на енергия, произведена от ВИ, са различни от разходите за балансиране на електроенергийната система, които са свързани с количествата енергия, произведени от участниците в балансираща група и причинените в хода на производството небаланси, подробна регламентация за което се съдържа в ПТЕЕ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподателя доводи, че с процесното Решение Ц - 6 ДКЕВР въвежда цени за достъп до мрежата, като по този начин изземва приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и ги прехвърля към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Настоящата съдебна инстанция приема, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има съвсем различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Вярно е, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергията от производителите на енергия от слънце и вятър, но това по никакъв начин не означава, че тези производители нямат задължения произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя. В този смисъл заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което по никакъв начин не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. По този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат наварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. На следващо място съдът счита, че определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия /2.45 лв/МВтч/ е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № от 18.03.2013 г./. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъл на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация, е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни, разгледани по същество, са и възраженията на касатора в посока съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с образуването на производството по утвърждаването на цените. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че действително, с подадените от страна на операторите заявления от 13.09.2012 г. производството е започнало по реда на отменената Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Отмяната на цитираната Наредба и приемането на нова Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба № 1/2013 г./ обаче не е предпоставка за започване на нова административна процедура по определяне на окончателни цени за достъп на производители на ел. енергия от ВИ съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЕ вр. § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г. В този смисъл доколкото цитираната разпоредба на ЗЕ дава право на операторите на мрежи при липса на сключен договор за достъп в 2-месечен срок, считано от 17.07.2012 г. да поискат условията да бъдат определени от КЕВР, то и след изтичане на този срок операторите валидно са сезирани Комисията. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,