Решение № 4331 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2017 г.

Решение № 4331 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ М. срещу решение № 443 от 9.12.2016 г. по адм. д. № 574/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отменена по жалба на Ц. Р. В., в качеството й на представляващ /баба/ на Ц. В. И., заповед № ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на директора на ДСП М., потвърдена с решение № 06-РД06-0020/17.09.2016 г. на директора на Регионална дирекция социално подпомагане /РДСП/ - В. С оспорената заповед на Вълчева е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2016/2017 г. и е изпратена преписката на директора на ДСП - М., за ново разглеждане и произнасяне по подадената молба-декларация вх. № ЗСП/Д-ВР-М-1285/1.08.2016 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение в 30-дневен срок от влизане в сила на решението. Поддържат се оплаквания срещу решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на Административен съд В. и вместо това да се потвърди заповедта на директора на ДСП М. Ответникът - Ц. Р. В., редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. По делото не се спори, че детето Ц. В. И. - е настанен със съдебно решение № 346/20.10.2005 г. по гр. д. № 419/2005 г. на Мездренски районен съд да живее при Ц. Р. В. негова баба и представляващ. С молба-декларация вх. № ЗСП/Д-ВР-М-1285/1.08.2016 г. до ДСП М., Ц. В. е поискала да се отпусне на Ц. И. целева помощ за отопление в пари за сезон 2016/2017 г. По молбата е изготвен социален доклад - на л. 22 по адм. д. № 574/2016 г. по описа на Административен съд В. Със заповед № ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на директора на ДСП М. по подаденото заявление е постановен отказ с мотиви, че Ц. И. не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07/5 от 2008 г. на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/. Административният орган е посочил в мотивите, че средномесечният доход на Цветомил в шестмесечния период преди м. август 2016 г. е в размер на 217.77 лв. /от пенсия и месечна помощ по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца/ и надвишава ДМДО /Диференциран минимален доход за отопление/ от 146.04 лв. Лицето не отговаря и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/., тъй като притежава два собствени жилищни имота в с. К. и в с. Д. Бешовица, за което в административната преписка са приложени доказателства. Заповедта на директора на ДСП М. е потвърдена с решение на директора на РДСП В.. С първоинстанционното решение е отменена заповед № ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на Директора на ДСП М., с мотиви, че заповедта е издадена при подадена нередовна молба-декларация и неизяснена фактическа обстановка - в нарушение на чл. 35 от АПК. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият касационен състав намира, че заповедта на директора на ДСП М. е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби на закона. Налице е правилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗСП и ППЗСП от административния орган към установената фактическа обстановка по случая. Относно становището на съда за нередовност на молба-декларацията /на л. 29 по адм. д. № 574/2016 г./, като подател е посочена Ц. В., но като декларатор е посочен Цветомил, като подадените данни и декларации се отнасят за него, също и останалите документи и социалния доклад, от което може да се направи заключение, че искането за отпускане на помощта е от името на Цветомил. Твърдяната нередовност на молба-декларацията не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, годно да обоснове незаконосъобразност на процесната заповед на директора на ДСП М. Правилно е установил директорът на ДСП М., че в случая са налице отрицателни предпоставки за отпускане на исканата целева помощ по отношение на Ц. И., тъй като видно от данните в административната преписка, същият е собственик на два жилищни имота. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, приложима в процесния случай, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: 1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от: а) за едно лице - едностайно; б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно; в) за четиричленно семейство - тристайно; г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно; д) за всяко съжителстващо лице - една стая. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: 4. да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Цветомил, видно от събраните по делото доказателства притежава право на собственост върху два недвижими жилищни имота, поради което не отговаря на изискванията за отпускане на целева помощ за отопление. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСП, предвижда, че изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен чл. на семейството, както и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. В случая обаче лицето притежава и второ жилище, което представлява отрицателно условие за получаване на помощта Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че освен данните за собствените две жилища на Цветомил, ДСП е трябвало да изследва въпроса относно това дали е възможно тази собственост да е източник на доходи на различни основания, като тази възможност следва да е реална, а не хипотетична. Условието на чл. 10, ал. 1, т. 1 и 4 е императивно, а изключенията по чл. 10, ал. 2 от ППЗСП е неприложимо, поради факта, че лицето е собственик на два жилищни имота. С оглед изложеното, тъй като лицето не отговаря на императивно въведено изискване за да му се отпусне целевата помощ, неотносимо се явява становището на първоинстанционния съд, че тъй като Цветомил живее в "Съжителство" с баба си по смисъла на § 1, 2 от ДР на ППЗСП, при изчисляване на диференцирания минимален доход за отопление следва да се вземе предвид и средномесечния доход на баба му - от последните 6 месеца, здравословното й състояние - като се определи съответната хипотеза по чл. 2, ал. 4, т. 5, 9, т. 15 и т. 17 от Наредба № РД-07-5 ОТ 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата , право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата , диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: 9. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство - 224,68 на сто от ГМД; 15. за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто - 206,68 на сто от ГМД; 16. за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 246,28 на сто от ГМД; 17. за лице с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто - 297,88 на сто от ГМД. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата,