Решение № 10764 от 26.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. Фатма, гражданка на Република Турция, срещу решение 69 от 31.03.2021 г., постановено по адм. дело 470/2020 г. от Административен съд Сливен. С цитираното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Фатма против заповед 343з-2358/11.11.2020 г. на началник група Миграция към ОДМВР Сливен за налагане на принудителна административна мярка Отнемане на правото на пребиваване в Република България", издадена на основание чл.40, ал.1, т.3 и т.5 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. В касационната жалба и депозираното писмено становище се съдържат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник група Миграция към ОДМВР Сливен в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Ю. Фатма срещу заповед 343з-2358/11.11.2020 г. на началник група Миграция към ОДМВР Сливен, с която на основание чл.40, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЧРБ на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, т.1 от ЗЧРБ Отнемане на правото на пребиваване в Република България". Установените от административния съд факти са следните: С решение рег. 611034 от 13.08.2018 г., издадено на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ на жалбоподателката е предоставено право на постоянно пребиваване в Република България. В приложената по делото декларация от 24.04.2018г. жалбоподателката е декларирала, че желае да се установи трайно в Република България, посочила е адрес на който ще пребивава в [населено място] и е запозната със законите на РБ и ЕС. На 09.10.2020г. на посочения от жалбоподателката адрес на пребиваване в [населено място], община Сливен е извършена проверка от служители на група Миграция" при ОДМВР-Сливен и е установено, че жалбоподателката не пребивава на адреса. Според обясненията на наемодателя й, тя живее в Турция и е отсядала на адреса само при посещенията си в България, които са били изключително кратки- за по два-три дни. От извършените проверки в информационните системи на МВР е установено, че след 13.08.2018г. жалбоподателката е пребивавала на територията на България общо 15 дни. Констатациите от извършената проверка са отразени в докладна записка рег. 343р-12205/13.10.2020 г. Към докладната са приложени сведения от А. Чобанов (наемодател) и справка за пътуванията й за периода от 01.01.2016 г. до 06.10.2020 г. От справката е установено, че след датата на издаване на разрешението за постоянно пребиваване, оспорващата е посетила България общо пет пъти като последното влизане в страната е на 19.08.2020 г. От НАП е предоставена информация, че по отношение на Фатма няма регистрирани трудови договори и данни за здравно осигуряване. Въз основа на резултатите от проверката на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ е образувано административно производство и на основание чл.26 от АПК на лицето е връчено съобщение за това по реда на чл.18а, ал.9 от АПК. С оспорената заповед началникът на група Миграция към ОДМВР-Сливен налага на жалбоподателката принудителна административна мярка по чл.39а, т.1 от ЗЧРБ- отнемане на правото на пребиваване в Република България. Фактическото основание за издаване на заповедта са обстоятелствата, че представените от жалбоподателката данни за получаване на разрешение за постоянно пребиваване са неверни и в едногодишен срок след издаването на разрешението тя не се е установила и не пребивава на територията на страната. Направен е извод за формално поддържане на разрешеното постоянно пребиваване с цел получаване на българско гражданство. Първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му от директора на ОДМВР Сливен правомощия, в предвидената в закона форма с изложени фактически и правни основания, и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на чл.40, ал.1, т.3 и 5 от ЗЧРБ, а при постановяването му са отчетени и обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Съдът приема, че действително жалбоподателката не се е установила на територията на страната. Поради това жалбата на Фатма е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. То е постановено след изясняване на релевантните за спора факти, установени въз основа на допустими доказателства, обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Направените от съда изводи съответстват изцяла на относимите материалноправни норми. Разрешението за постоянно пребиваване на Ю. Фатма е издадено на основание чл.25, ал.1, т. 9 от ЗЧРБ, съобразно който разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната. Съгласно чл.23, ал.6 от ЗЧРБ за получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция Миграция" или в сектори/групи Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагането на закона. По аргумент от чл.34, ал.1 във вр.с чл.40 от ППЗЧРБ, определящ документите, необходими за получаване на право на постоянно пребиваване по чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ , в тези случаи се изискват и доказателства за осигурено жилище. По делото липсва спор относно гражданството и статута на жалбоподателката. Събраните по делото доказателства обосновават извода на първоинстанционния съд, че в случая лицето не пребивава на посочения в производството по издаване на разрешение за постоянно пребиваване адрес и предоставените в тази насока данни са неверни. Събраните в съдебното производство гласни доказателства установяват по категоричен начин, че в 12-месечния период от получаване на разрешението за постоянно пребиваване жалбоподателката е пребивавала на посочения от нея адрес само два пъти за по няколко дни. И наемодателят, и свидетелите по делото са категорични, че жалбоподателката няма ключ от жилището, не е оставила в него лични вещи, отсядала е в него само за няколко дни. Тя живее за постоянно в Република Турция заедно със съпруга си, който е пенсионер. При това положение напълно обосновано и административният орган, и първоинстанционният съд са достигнали до извод, че чужденката не се е установила и не пребивава на територията на страната в рамките на посочения в чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ едногодишен срок след получаване на разрешението за пребиваване. Налице е визираната в чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ предпоставка за отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България- в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл.25, ал.1, т.6, 7, 8, 13, 16 и чл.25г. По делото не се твърди и няма данни да е налице някое от предвидените в цитираната разпоредба изключения. Предвид обстоятелството, че жалбоподателката не пребивава на посочения адрес, е обоснован и изводът, че с цел получаване на разрешение за постоянно пребиваване тя е декларирала неверни данни, с което е изпълнена и хипотезата на т.3 на чл.40, ал.1 от ЗЧРБ. Извършена е дължимата преценка, предвидена в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Компетентният орган е отчел продължителността на пребиваване на чужденката на територията на Република България, липса на данни за принадлежността й към някоя от категориите уязвими лица, за наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,