Решение № 6726 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2016 г.

Решение № 6726 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение "Яката" /юридическо лице с нестопанска цел, с членове "А. В." ЕООД "Д. Ю. ЕООД и "Старата изба - П." ЕООД, регистрирано в Окръжен съд- П., със седалище община Р. и съд. адрес гр. С., представлявано от управителя А. ., подадена чрез адв. Г. Ч., против решение № 1832 от 13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1281/2016 г. на Административен съд - П.. С него съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на сдружението срещу Заповед № 03-РД/1122/30.03.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която му е отказано финансово подпомагане по заявление с ИН 228121500005 от 28.12.2015 г. за предоставяне на финансова помощ, подадено по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК с основни доводи, че съдът не съобразил, че в приложимия в случая чл. 4, б. "е" на Регламент (ЕО) № 555/2008 няма изисквания за 10% пазарен дял, какъвто е въведен с чл. 37, ал. 2/явно е имал предвид чл. 37, ал. 4, т. 2 / от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. /ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г./, поради което счита че съдът неправилно приложил подзаконовия нормативен акт, въпреки противоречието му с общностна норма с директен ефект и с непосредствена приложимост, а и не обсъдил нормата на чл. 5 на този регламент, даващ предимства на микро- малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията. По подробно изложени и в писмени бележки съображения моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа жалбата. Ответната страна по касационната жалба - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В молба чрез юрк. Т. Л. без да излага съображения за нейната неоснователност моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Намира за правилен извода на съда, че конкретните критерии по чл. 4 от Регламент (ЕО) № 555/2008 следва да бъдат определени в национална правна уредба, като това е направено именно с приемането на нормата на чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2, въвеждаща изискването за пазарен дял, който следва да бъде не по-малък от 10% спрямо общото производство за страната за последните две години. Намира, че въвеждането на това изискване за пазарен дял е именно конкретизиране на критерия за "достатъчно продукти в качествено и количествено отношение за осигуряване на задоволяването на пазарното търсене в дългосрочен план след дейността за популяризиране", изхождайки от данните и спецификите на националния пазар, както и че съобразно чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2, пазарният дял следва да се преценява по отношение на общото производство за страната, а не тясно за изнесените количества към определена държава. И доколкото доказателствата по делото установяват, че касаторът, в качеството му на кандидат за финансова помощ по мярка "Популяризиране на пазарите на трети държави", притежава пазарен дял по-малко от 10% за последните две години преди подаването на заявлението, то той не отговаря на изискването за предоставяне на финансова помощ, въведено с разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г.), поради което оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на настоящия касатор против Заповед № 03-РД/1122/30.03.2016 г., с която на основание чл. 39, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. (Наредба № 2/04.04.2014 г. ) и чл. 4, § 1, б. "е" Регламент (ЕО) 555/2008 е постановен отказ за финансово подпомагане . От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че сдружението -жалбоподател е подало заявление от 18.11.2014 г., впоследствие поправено със Заявление за предоставяне на финансова помощ с ИН 228121500005 от 28.12.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по схема за популяризиране на пазарите на трети държави. По заявлението е постановен отказ, обективиран в процесната заповед, по съображения, че сдружението не отговаря на изискването на чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г. - за пазарен дял не по-малко от 10 на сто от общото производство на страната, за последните две години, с което влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 4, б. "е" Регламент (ЕО) 555/2008, респективно чл. 37, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г., и поради това, че сдружение "Яката" и Р. Л. - В. К. /РЛВК/ - "Т." се опитват да постигнат с общи условия и ресурси определените в промоционалния проект цели на пазара на Япония, като по този начин се създава привидно съответствие на капацитетите на сдружението с чл. 4, б. "е" от Регламент (ЕО) 555/2008, поради което следва да бъдат приложени нормативните последици от наличието на изкуствено създадени условия. От фактическа страна съдът установил, че във връзка с констатирани нередовности по проектната документация на сдружението, с Уведомително писмо от 02.02.2016 г. на ДФЗ, му е предоставен срок за отстраняването им, във връзка с което то предоставило обяснения с вх. № 01-6300/153 с приложени: Договор за извършване на услуга за извършване на мониторинг и оценка на проект: "Проект мерки за промоция на европейски винарски региони и специфични регионални вина от България за целевите пазари на Япония" от 28.12.2015 г., анекс и две декларации за наличие на технически капацитет за изпълнение на проекта. Констатирал и че на 08.03.2016 г. експерти към ДФЗ извършили процедурна проверка посредством интегрираната система за администрация и контрол на заявлението, които установили несъответствие на заявлението за предоставяне на финансова помощ по критериите за допустимост. С ново Уведомително писмо/ от 09.03.2016 г./ на ДФЗ, сдружението било информирано за установените несъответствия, в отговор на което то подало нови обяснения - че сътрудничеството между него и "Р. Л. - В. К. "Т." се основава на общите им интереси и общата им цел за популяризирането на качественото вино, произведено в България. Съдът съобразил и факта, че във връзка с мярка "Популяризиране на пазарите на трети държави", ответникът е изискал информация от ИЛАВ, която му изпратила писма вх. № 01-1200/594 от 25.03.2016 г. и вх. № 01-1200/696 от 06.04.2016 г. за предоставяне на исканата информация - че количеството на общо произведените вина за страната, за периода 2013-2014 г. - е 2 471 422 hl, от които 3944,57 hl са произведени от членовете на сдружение "Яката", което в процентно съотношение представлява 0,16 %., а по отношение на въпроса за реализирания износ за трети страни - че такъв е осъществен единствено от "Д. Ю." ЕООД, през 2013 г. - 2,25 hl и през 2014 г. - 18,22 hl. Взел предвид и обстоятелството, че на 28.03.2016 г. експерти към ДФЗ са извършили нова процедурна проверка чрез ИСАК на заявлението и приложените документи/, завършила със заключение, че заявлението за предоставяне на финансова помощ не съответства на критериите за допустимост. Със заключение на вещо лице съдът установил, че пазарният дял на тримата винопроизводители-членове на сдружението- за 2013 г. е общо 0,13 %, а за 2014 г. - 0,23%, а общият пазарен дял за произведените количества вино за 3- мата винопроизводители спрямо общото производство за страната за 2013 и 2014 г. е 0,16%, съответно общото произведено количество вина от членовете на сдружението за 2013 г. и 2014 г. е 3944,47 hl, а количеството реализиран износ на вина за трети страни, е: първото-- за 2013 и 2014 г. - 0 hl, второто за 2013 г. - 2,25hl, за 2014 г. - 18,22хл, третото- за 2013 и 2014 г. - 0 hl. На последно място взел предвид и писмо изх. № 32-211148/28.07.2016 г. на Агенция митници - П., че за периода 2013 г., 2014 г. и 2015 г. изнесените количества вина - бели и червени, за Япония са 182252 литра /1822,52 hl. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 20а, ал. 2, т. 2 ЗПЗП, вр. с чл. 39, ал. 1 от Наредба № 2 от 04.04.2014 и при спазване на установената от закона писмена форма. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспорената заповед, в която връзка посочил, че предпоставката за отхвърляне, посочена от административния орган по чл. 39, ал. 2, т. 4, може да бъде приложена и на етап допустимост, а не едва на етап оценка по чл. 38 от Наредба № 2, тъй като неизпълнението на изискването за пазарен дял може да бъде констатирано както при проверката на документацията, така и при оценката на заявленията, защото изходните данни не се представят със самото заявление, а се събират служебно от административния орган. По доводите за нарушение на материалния закон съдът приел, че първото основание за отказа е налице, а второто /че посочването на членове от сдружение "Р. Л. - В. К. "Т." като участници в реализацията на проекта на сдружение "Яката" представлява "Изкуствено създадено условие", с цел получаване на предимство/- не, но наличието на първото е достатъчно основание да се приеме, че този отказ е постановен съобразно приложимото право. В тази връзка посочил, че петте основания, на които може да бъде отхвърлено заявлението са посочени в чл. 39, ал. 2 от Наредба № 2,четвъртото от които е кандидатите по чл. 32, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 да не отговарят на изискването за пазарен дял по чл. 37, ал. 4, т. 1 от наредбата. В тази връзка съдът съобразил изцяло заключението на изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, която кредитирал като добросъвестно изготвена и неоспорена от страните. Въз основа на заключението на вещото лице съдът обосновал решаващ извод, че проектът на дружеството-жалбоподател, във вида, с който е кандидатствал, не отговаря на изискванията на посочената норма от вътрешното право /при отчетена неточност, дължаща се на техническа грешка, поради неправилно препращане от чл. 39, ал. 2, т. 4 към чл. 37, ал. 4, т. 1, вместо към относимата т. 2/, но и на нормата на чл. 4, б. "е" от Регламент (ЕО) № 555/2008 предвиждаща, че бенефициерите трябва да имат достатъчно капацитети за да посрещнат специфичните ограничения в търговията с трети държави и да имат ресурсите за гарантиране на максимално ефективното прилагане на мярката, като държавите-членки по-специално проверяват наличието на достатъчно продукти в качествено и количествено отношение за осигуряване на задоволяването на пазарното търсене в дългосрочен план след дейността за популяризиране. По възражението на жалбоподателя за наличие на противоречие между изискването за пазарен дял по чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2 и чл. 4, б. "е" от Регламент (ЕО) № 555/2008 посочил, че с оглед на естеството на регламентите и тяхната функция в системата от източници на правото на Европейския съюз, разпоредбите им по общо правило имат непосредствено действие в националните правни системи, без да е необходимо националните власти да приемат мерки за прилагане, в която връзка посочил приетото в Решение от 17 май 1972 г. по дело Leonesio, 93/71, Recueil, т. 5 и Решение от 24 юни 2004 г. по дело Handlbauer, C-278/02, Recueil, т. 25). Приел обаче и че нормата, притежаваща директен ефект невинаги е директно приложима, респ. изисква допълнителни национални актове по прилагането й, приети от националните законодатели, както е в случая и че следва да се прави разграничение между директния ефект и непосредствена приложимост на общностното право- докато директният ефект се отнася до защитата на субективните права на индивида, произтичащи от нормите на това право пред националния съд, а непосредствената приложимост се отнася до начина, по който правото на Общността се интегрира във вътрешния правов ред, т. е. гарантира незабавното прилагане на общностната правна норма във вътрешния правов ред. На последно място обосновал извод и че е верно, че при наличие на европейски регламент по принцип не е необходимо да се приема национален нормативен акт, който да го адаптира към местните условия, но самото приемане на такъв не е нарушение, стига да не води до превратно "дописване" или противоречие на европейския нормативен акт, каквото в случая няма. Постановеното решение е правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, предвид следното: Твърдението на касационния жалбоподател, че съдът обсъждал само разпоредбата на чл. 4, б. "е" Регламент (ЕО) 555/2008, без тази на чл. 5 на този регламент, даваща предимства на микро- малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, не отговаря на действителното положение -предвид изложеното на л. 4, абзац 3 от решението, където съдът е анализирал в съвкупност тези две разпоредби и съответно достигнал до обосновани изводи досежно предмета на спора. Несъстоятелно е и твърдението в касационната жалба за " извращение на фактите"-то не намира опора в доказателствата по делото. Не е налице нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда, предвид "необсъждане на двете декларации за наличие на технически капацитет за изпълнение на проекта", тъй като съответствието на последния не може да се установи с частни документи, изходящи от заинтересовани от изхода на спора страни. Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата, налични по делото, както и че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, чиито изводи според касатора били неотносими. Допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство икономическа експертиза е приета като неоспорена от страните, а оспорване на експертиза е недопустимо в касационното производство. Най-сетне, неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Тук следва да се посочи, че то не държи сметка за чл. 37, ал. 1 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г.), че изпълнителният директор на ДФЗ утвърждава образци на заявление за предоставяне на финансова помощ, заявление за авансово плащане, заявление за междинно плащане, заявление за окончателно плащане, промоционален проект и банкова гаранция, че съобразно ал. 2, допустими за финансово подпомагане по мярката са кандидати, които отговарят на изискванията на чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор (ОВ L 170/1, 30 юни 2008 г.) и на релевантната за случая ал. 4, т. 2 на чл. 37, съгласно която Изпълнителната агенция по лозата и виното изпраща служебно на Д. фонд "Земеделие" документ за произведени вина от винопроизводителите, участващи в промоционалния проект, удостоверяващ дали кандидатът отговаря на изискването за пазарен дял от не по-малко от 10 на сто (произведените вина на кандидата спрямо общото производство за страната), за последните две години - за кандидатите по чл. 32, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от наредбата. Относно законосъобразността на постановения отказ и посоченото в него първо основание, достатъчно той да бъде постановен, съдът правилно е съобразил, че релевантната за случая норма на чл. 4, б. "е" от Регламент (ЕО) № 555/2008 въвежда изискване държавите-членки по-специално да проверяват наличието на достатъчно продукти в качествено и количествено отношение за осигуряване на задоволяването на пазарното търсене в дългосрочен план след дейността за популяризиране, като критерият "достатъчно" явно не може да бъде приложен пряко без съответна конкретизация, съобразена със спецификите на пазара на всяка една от държавите-членки, още повече, че чл. 5 от Регламент (ЕО) № 555/2008 задължава държавите - членки да установят процедура за подаване на заявления, която по-конкретно предвижда подробни правила за контрол на спазването на изискванията и критериите, определени в чл. 4. Обоснован е изводът на съда, че за постигане на конкретика по отношение на критериите, определени в чл. 4 от регламента, е необходимо приемането на национална правна уредба . Правилен е изводът за неоснователност на твърдението на оспорващия, че нормата на чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2 влизала в пряко противоречие с нормативен акт от по-висока степен, тъй като въвеждането на изискване за пазарен дял - не по-малко от 10 на сто спрямо общото производство за страната за последните две години е именно конкретизиране на критерия за "достатъчно продукти в качествено и количествено отношение за осигуряване на задоволяването на пазарното търсене в дългосрочен план след дейността за популяризиране", с оглед спецификите на националния пазар. Законосъобразен е и решаващият извод, че писмените доказателства и приетата експертиза установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят не отговаря на изискването за минимален пазарен дял с уточнението, че оспорващият неправилно отнася изискването за пазарен дял към данните от извършения износ за Япония в периода 2013 г. -2015 г., съпоставяйки го с произведените количества вина от членовете на сдружението, тъй като в тази насока разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2 недвусмислено сочи, че пазарният дял следва да се преценява по отношение на общото производство за страната, а не от изнесените към определена държава количества-в случая за Япония. Затова в случая не е налице нормативен акт, създаващ преки задължения за частноправни субекти, който да се прилага, когато противоречи на общностни норми с директен ефект и с непосредствена приложимост. Няма съмнение, че според чл. 249, § 2 от Договора за създаване на Европейската общност (чл. 288, § 2 от Договора за функционирането на европейския съюз), регламентите са източници с директна приложимост в държавите членки, ползващи се с примат, директен ефект и непосредствена приложимост спрямо националната норма. Известно е, че държавите членки осъществяват чрез Учредителните договори прехвърляне на компетенции, пълноценното упражняване на които би било невъзможно или застрашено, ако те можеха да противопоставят на Общностните норми свои едностранни вътрешни разпоредби. Поради своя специфичен и оригинален характер обективното право, произтичащо от Договора, не може да бъде отменено от вътрешноправни разпоредби, независимо от вида им, без така да се лиши от Общностния си характер и без да се постави под въпрос правната основа на самата Общност. В случая обаче между двете норми няма противоречие, както правилно е приел съдът, а дали нормата на вътрешното право досежно 10% - овият праг "противоречи на идеята за постигане на по-голяма гъвкавост и осигуряване на достъпа на микро, малки и средни предприятия до финансиране по мярката", е въпрос извън предмета на настоящия спор, респ. на такъв по оспорване на подзаконов нормативен административен акт. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски на ответната страна за защита пред ВАС, направено от юрк. Т. Л. в молбата му от 09.05.2017 г. е своевременно направено, но неоснователно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, тъй като тя не е осъществила процесуално представителство по делото, нито е депозирала писмена защита или отговор по касационната жалба. Поради това и то следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение