Решение № 2375 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2008 г.

Решение № 2375 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба от процесуален представител на министъра на образованието и науката, против решение № 11072 от 23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 9243/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменен негов мълчалив отказ, по искане на Таня Кирилова Атанасова от гр. Монтана - за признаване на завършено висше образование, придобито в Московския държавен университет по икономика, статистика и информатика (МЕСИ), степен "бакалавър", сп. "мениджмънт". Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а конкретно изложените оплаквания в касационната жалба касаят съществото на административноправния спор. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на Атанасова, като неоснователна. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Топалова, по изложените в нея съображения. Ответната в касацията страна - Таня Кирилова Атанасова не се явява и представлява, депозирала е писмено възражение по нея, с приложени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Възраженията на Министерство на образованието и науката са ирелевантни. По същество те изразяват изричен отказ по вземане на решение за признаване на висшето образование, етап в предвидения чл. 10 от издадената по чл. 9, ал. 3, т. 9 ЗВО, Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища процедура. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна по същество. Съдебното производство е било образувано по жалбата на Таня Атанасова срещу мълчалив отказ на министъра на образованието и науката за признаване на висшето й образование, придобито в чуждестранно висше училище - МЕСИ, постановен по нейно заявление вх. № 94-ТТ-753/ 17.09.2005 г. и във връзка с подадена жалба - искане за намеса, с вх. № 94 ТТ-261/5.06.2008 г. От данните по делото е видно, че, във връзка с цитираното заявление, с решението си по адм. д. 1704/2006 г. , СГС е прогласил нищожността на отказа на Комисията по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, обективиран в писмо № 94 ТТ-753/22.03.2006 г. С решение № 477/14.01.2007 г. , по адм. д. № 9135/2007 г. , Върховният административен съд е обезсилил решението на СГС и е върнал делото като преписка на министъра на образованието и науката за по-нататъшно процедиране, с мотива, че административната процедура не е завършила. С решение по протокол № 54 от заседание на 26.06.2008 г. Комисията, назначена със заповед № РД-09-266/20.02.2008 г. , е приела (т. VIII -1.), че следва да се потвърди отказа за признаване на висше образование на Атанасова. След като произнасяне от страна на министъра не е последвало в продължение на пет месеца, Атанасова отправила молбата - искане за намеса от 05.06.2008 г. При така очертаното, касационната жалба е неоснователна. Не се спори, че произнасяне от страна на компетентния административен орган - министъра на образованието и науката, няма. Тричленният съдебен състав правилно е преценил спорния предмет, законосъобразен е изводът, че именно министърът е правно овластеният орган по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 69/ 22.08.2000 г. ). Процедурата е регламентирана в раздел втори от същата и подробно проследена в решението. Министърът на образованието и науката се произнася въз основа на доклад на комисия по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Той е компетентният по закон орган, който следва да постанови мотивирано решение за признаване на висшето образование или отказ то да бъде признато - чл. 10 от Наредбата. В конкретния случай, посоченото по-горе решение на Комисията не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, касаторът е този, който дължи изрично произнасяне по закон. Тричленният съдебен състав правилно е приел, че с оглед повторното сезиране на министъра на образованието и науката на 5.06.2008 г. , последният дължи произнасяне в срока по чл. 57, ал. 1, във връзка с чл. 7 от АПК. След изтичането на този 14 дневен срок, е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Мълчалив отказ е налице, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт, който органът е задължен да издаде. Задължението на министъра за изрично произнасяне се извежда и от дефиницията на признаването на висшето образование, придобито в чуждестранно висше училище, както и от заложените от законодателя цели в чл. 6 от Наредбата. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя правните изводи на тричленния съдебен състав, идентични и с тези в отменителното решение на ВАС по адм. д. № 9135/2007 г. , което административния орган е бил длъжен да изпълни. Затова, като е отменил мълчаливия отказ на министъра на образованието и науката и върнал преписката на административния орган с изрични указания, съдът е постановил решението си в съответствие със закона. Поради изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,