Решение № 6927 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2011 г.

Решение № 6927 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "АСМ - 2004" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя - Стефан Миланов, против Решение № 2970/16.06.2011 г. по адм. дело № 2801/2011 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му, като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - гл. юрисконсулт Михайлова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "АСМ - 2004" ЕООД, против РА № 2051003955/20.09.2010 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 116/21.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на оспорващото дружество са установени допълнително задължения за ДДС, в общ размер на 4 896.21 лв., ведно с лихви за забава, в размер на 591.81 лв., за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2009 г., по декларирани от същото вътреобщностни доставки /ВОД/ към Румъния, по пет броя издадени фактури с предмет: замразено месо, изолирбанд, двустранна монтажна лента и опаковъчна лента. За да отхвърли жалбата и на основание доказателствата по делото, съдът е приел, че процесните доставки не обективират ВОД, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а са доставки с място на изпълнение - територията на РБ, за които с РА правилно е приложен чл. 12, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, а не чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че ангажираните от оспорващия доказателства не се достатъчни, за да обосновават реалност на извършените доставки, т. е че стоките са преминали физически територията на РБългария и са получени от румънското дружество получател: "Adi Trans Import - export". Съдът не е зачел доказателствената сила на представените от оспорващия ЧМР /международни товарителници/, че установяват транспортиране на стоките, както и писмените потвърждения от самия получател. За първите е приел, че липсват съществени реквизити, като липса на име на лицето, подписало ги за получател, а за вторите е приел, че са частни писмени документи, без достоверна дата. Така постановеното решение е неправилно. Направеният от съда извод, че не е доказано осъществяване на ВОД не съответства на приложимите правни норми и на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 от закона, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са раздели на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая ревизираното лице разполага с такъв документ, като при ревизията е представило фактури с получател "Adi Trans import" S. R. L регистриран в Румъния, като е посочен идентификационен номер по ДДС на този получател в Румъния. По съдържанието на този документ не са направени възражения от органа по приходите, съответствието на идентификационния номер е потвърдено при проверката от румънските данъчни власти. Ревизираното лице е представило и документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на България до територията на Румъния. Документите, които следва да се представят за доказване на изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а" - "в" ППЗДДС, в приложимата за ревизираните периоди редакция, съгл., ДВ, бр. 101/2006 г., в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспорта. В чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС е предвидено, че документи, доказващи изпращането или транспортирането са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Именно тази разпоредба е приложима в случая, тъй като според данните по делото транспортът е извършен от трето лице - ЕТ "Скани - Росен Младенов" за сметка на получателя. От съдържанието на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС недвусмислено се установява, че изискването за представянето на визираните документи е алтернативно, т. е. представянето на който и да е от двата документа е достатъчно за доказване на транспортирането. В конкретния случай са представени и двата вида документи. При извършената проверка при ревизираното лице същото е представило 5 бр. международни товарителници, съдържащи дата за транспортиране на стоките от България до Румъния, като изпращач на стоките е посочен "АСМ - 2004" ЕООД, а като получател румънското дружество "Adi Trans import" S. R. L, с посочен адрес в гр. Калафат и идентификационен номер; като превозвач е посочен ЕТ "Скани - Росен Младенов". Товарителниците съдържат подписи и печати на изпращача, на превозвача и на получателя. Тези товарителници не са признати от органа по приходите, поради това, че не е посочено името на лицето подписало ги като получател и в какво качество, както и че не съдържат част от реквизитите, изискуеми по чл. 53, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, като превозна цена, дата на приемане на товара, срок за извършване на превоза и др. Като допълнително основание за непризнаването им са и събраните данни за превозвача от извършената му насрещна проверка, при която не са представени доказателства за наличието на тахошайби за движението на описаните в товарителниците МПС, пътни листове на шофьорите, документи за платени такси за преминаване на р. Дунав, винетки, разходи за гориво и др., както и получената информация от ГД "Гранична полиция" за отсъствие на регистрирани излизанията и влизанията на тези МПС през границата на РБ с Румъния, на посочените в товарителниците дати. Решаващият съд е възприел изцяло тези изводи и също е отказал да ги кредитира. Във връзка с възражението на касатора, че доставките са декларирани във VIES декларации на получателя, съдът е посочил, че проверката във VIES системата представлява само едно от доказателствените средства, които следва да бъдат събрани от органите по приходите за установяване наличието на ВОД, но не задължава органа по приходите да приемат това деклариране като единствено и безспорно доказателство, че е налице ВОД. Изводите са незаконосъобразни. Съгласно чл. 9 от цитираната по-горе Конвенция, товарителниците, до доказване на противното, са годни доказателствени средства, удостоверяващи условията на договора за превоз и получаване на стоката. Нередовността им, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването им, нито действието на договора за превоз. Поради това непопълването на отделни колонки в тях, преценени като липсващи реквизити, са ирелевантни при преценката на относимите към правния спор факти относно извършения транспорт на стоки и не ги прави недостоверни като документи, както неправилно е приел съдът. Изискването по чл. 45 ППЗДДС е доставчикът да притежава посочените доказателства. В случая именно доставчикът, а също и превозвача, са представили тези товарителници, които носят подпис и печат на получателя, чиято неистинност не е доказана. Затова, обстоятелството, че превозвача не е представил достатъчно документи за извършения превоз, като тахошайби, пътни листя, винетки, разходи за гориво и др. документи, свързани със счетоводното отчитане на тази дейност от стопанския субект - ЕТ "Скани - Росен Младенов", не означава, че товарителниците не съществуват и че превозът не е осъществен. Защото същият превозвач е представил 5 бр. заявки за транспорт от румънското дружество - получател на стоката, фактури за извършен транспорт, издадени от този превозвач, дневни отчети от касов апарат, за извършени плащания по тези фактури и 5 бр. международни товарителници, които обосновават извод, че транспорта на процесните стоки е реално осъществен. При тези доказателства, информацията от ГД "Гранична полиция" следва да се счита за опровергана. Наред с това, по делото е безспорно установено, че получателят е декларирал осъществените доставки като вътреобщностни придобивания в подадените от него VIES декларации. Това обстоятелство изрично е потвърдено при проверката по чл. 5 от Регламент № 1789/2003, като в отговорите по молбата за информация по чл. 5 от Регламента, изрично е потвърдено, че придобиванията от български търговци, в размер на 197 101 ВGN за второто тримесечие на 2009 г. и 513 472 ВGN през третото тримесечие на 2009 г., са декларирани като ВОП от страна на румънското дружество, във VIES декларациите. Декларирането на доставките като вътреобщностни придобивания във VIES декларациите на получателя не може да бъде прието безусловно като доказателство за осъществяване на ВОД, но в случая данните за декларирането съответстват на доказателствата, представени от доставчика за доказване на ВОД. По изложените съображения настоящият състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки са доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл и е потвърдил РА в частта, с която е начислен ДДС в размер общо на 4 896.21 лв. и лихви за забава в размер на 591.81 лв., за ВОД през д. п. месец 06. и 07.2009 г., с получател румънското дружество "Adi Trans import - export" S. R. L, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен РА в тази част, като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,