Решение № 400 от 4.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1834/2011 г.

Решение № 400 от 4.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1834/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Д. И.. Атакува се въззивно решение № 164 от 2.05.11 г., постановено по ВНОХД № 311/11 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 415 от 29.11.10 г. по НОХД № 2785/10 г. по описа на Софийски градски съд. С жалбата се сочат всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или, алтернативно, намаляване на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея основания и доводи. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият И. е признат за виновен в това, че за времето от 20:20 часа на 14.04.09 г. до 01:26 часа на 15.04.09 г., в условията на продължавана престъпна дейност, в себе си и в апартамент, находящ се в гр.София, без надлежно разрешително е държал с цел разпространението им високорискови наркотични вещества в голямо количество, на обща стойност 156 461.18 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 354а, ал. 1, пр. 4, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал горното наказание с това, наложено на подсъдимия по НОХД № 2046/09 г. на Софийски районен съд, като му е наложил най-тежкото от тях - ТРИ години лишаване от свобода, към което е присъединил на осн. чл. 23, ал. 2 НК и наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от осем месеца. Определил е режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и тип затворнически общежитие. Зачел е предварителното задържане на И.. Произнесъл се е по веществените доказателства и направените по делото разноски. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът е взел предвид най-благоприятния за подсъдимия период на продължаваното престъпление - от обиска му на 14.04.09 г. в 20:20 часа, обективиран с протокол, одобрен със съдебна санкция от 15.04.09 г. на осн. чл. 164, ал. 3 НПК, до претърсването на апартамента и изземването на останалия предмет на престъплението, приключило в 01.26 ч. на 15.04.09 г. и одобрено като способ за събиране на веществени доказателства със съдебна санкция от същата дата. Към този момент И. не е бил задържан по смисъла на чл. 58 НПК, а следствените действия са извършени при условията на неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 НПК. Огромното количество и разнообразието на наркотичното вещество, открито при обиска и претърсването, насочват за друг по-дълъг период на продължаваното престъпление, който не е отчетен при индивидуализацията на наказанието. Тъй като ключовете от жилището са намерени в И. и са послужили в условията на неотложност за проведеното претърсване и изземване, крайният момент, в който е прекъсната фактическата му власт върху предмета на престъплението, е посоченият в съдебния акт. В този часови диапазон и конкретната обстановка на обиска и претърсването, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, не е имало възможност друг да установи фактическа власт върху наркотичните вещества, за да се редуцира инкриминирания период. Пред настоящата инстанция отново се изтъква възражението, че друго лице е било обитател на процесия апартамент, на основание наемни отношения - твърдение, което логично е отхвърлено като защитно от инстанциите по фактите. Житейската логика, служеща за преценка на поведението на извършителя, не е изолирано понятие в наказателното право. Тя е част от регулацията на съответен кръг от обществени отношения, базирани на определени фактически обстоятелства. В това отношение, отхвърлянето на показанията на Ю. В., Д. М. и Г. М., като ненадежден източник на информация, не е произволно, а в резултат на задълбочен анализ на всички останали доказателства, събрани чрез свидетелските показания на К. Б., Й. Й., Г. Н., П. А., Г. С. и М. И., логично допълнени с тези на Е. Д., Т. Т. и А. Г. и протоколите за извършените процесуални действия - обиск, претърсване и изземване. Безспорно по делото е установено, че на посочените в присъдата време и място И. в себе си е държал наркотични вещества, идентични с намерените по-късно в апартамента, както и ключове от последния. Почти непосредствено, при претърсването, там е намерено останалото голямо количество, високорисково наркотично вещество. Безспорно жилището не е било пригодено за нормално обитаване. От друга страна, липсата на познания в областта на договорните отношения, в това число наемните, безспорно не водят до виновно поведение, но не са и основание да оправдаят такова, след като са налице достатъчно доказателства, обосноваващи защитна позиция от страна на подсъдимия и неговите близки. На последно място, по силата на закона, съдът не се интересува от професионализма, от нормативните или "ненормативните" актове, регламентиращи оперативната дейност на служителите на МВР. Без значение за съдебната фаза на процеса са правилата на оперативната работа, тактиката на разследване и т. н., които касаят досъдебното производство и правомощията на прокурора. На И. е наложено минималното, предвидено в закона наказание, в размер на три години при максимум дванадесет. Безспорно това наказание е явно несправедливо, но не в смисъла, сочен в жалбата. Поради липсата на съответен протест, както пред въззивната инстанция, така и пред ВКС, присъдата не може да бъде коригирана. При изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,