Решение № 11597 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Иванова, срещу решение 22/09.03.2023 г., постановено по адм. дело 175/2022 г. по описа на Административен съд-Ловеч, с което е отменено негово решение 62/3/3120883/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. 01-2600-6634-19/28.04.2022 г. в размер на 135 254.70 лева на Социален дом Добревци ЕООД. Релевирани са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. С молба от 29.09.2023г. е направено възражение за прекомерност на претендираното от отсрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна Социален дом Добревци ЕООД със седалище и адрес н управление: [населено място], област Ловеч, ул. Здравец 12 представлявано от управителя П. Главинов, чрез процесуалния си представител В. Велчев, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Социален дом Добревци ЕООД, против решение 62/3/3120883/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. 01-2600-6634-19/28.04.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл.46, ал.1 и ал. 2 във връзка с чл.16, ал.2 и чл.2, т.1 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл.59, ал.1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18 декември 2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., на основание т. 4.17, т. 4.25.3 и т. 8.1 от договор 62/3/3120883 ОТ 14.10.2014г., както и на основание чл. 70, ал.1 т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл.73, ал.1 и § 4, ал. 3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, и в изпълнение на влязло в сила Решение 707/27.01.2022г. постановено по адм. дело 6374/2021г. по описа на ВАС, по реда на чл.3, ал.1 и съгласно т.18 и т.30 пр. второ от Приложение към раздел Общи Положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., на дружеството е определена финансова корекция в размер на 135 254.70 лева, представляващо окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. От административния съд е събрана цялата преписка по издаване на оспорения акт, изслушана е съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава. Въз основа данните от приобщения доказателствен материал е прието, че административния акт е издаден от материално компетентен орган, постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е издадено при допуснато нарушение на административнпроизводствените правила, тъй като административния орган не се е съобразил с изложените от дружеството възражения представени във връзка с уведомително писмо за откриване на производството по налагане на финансова корекция. На следващо място е прието за основателно възражението на дружеството, за незаконосъобразност на административния акт, тъй като в административния акт е посочено, че се издава в изпълнение на влязло в законна сила решение 707 от 27.01.2022г., постановено по адм. дело 6374/2021г. на ВАС, същото е по същество на спора и не се постановило връщане на административната преписка на административния орган с дадени указания. На следващо място административния съд е приел, че направените от страна на административния орган констатации за неизпълнение на одобрените индикатори съгласно чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ по извършена проверка в периода 23.07.2019г. 13.08.2019г. са направени във връзка с друго производство, поради което не следва да бъдат ползвани по издаване на решение за налагане на финансова корекция. В решението си съдът е установил, че е изтекъл мониторинговия период на 14.10.2019г., както и предвидените в чл. 54 от Регламент 1306/2013г. 18-месечен срок също е изтекъл и в чл. 3, §1, ал. 3 от Регламент 2988/95 давностен срок е изтекъл на към 14.03.2022г. Административния съд е извършил анализ на относимите правни норми и въз основа на приетите по делото експертиза и допълнителна такава, от която е установено, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес плана показатели, като по позиция приходи от дейността изпълнението за 2016 г. 2.58%, за 2017 г. 2.25% и за 2018г. 1.96%, средно аритметично за трите години изпълнението е 2.27%. По показател заетост изпълнението за 2016г. -20.43%, за 2017г. 19.00% и за 2018г. 27.43%, средно аритметично за трите години изпълнението е 22.29%. От представената допълнителна експертиза съдът е установил, че за 2020 г.,2021г. и 2022г. е налице преизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Въз основа на което е обосновал извода, че дружеството, в срока по договора, е изпълнило проект 62/3/3120883 от 14.10.2014г. Приел е за основателен довода на процесуалния представител на дружеството, че административния орган не е обявил на кандидатите какви са последиците и санкциите при различните форми на незипълнение на бизнес плана, както и че същия не е определил реда и с какви правни действия може да се поправи несъответствието на бизнес-плана. Посочил е, че бизнес плана представлява инвестиционно намерение, а не договорно задължение, както и че разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП са Така мотивиран съдът постановява оспорения съдебен акт, с който отменя решението за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на дружеството жалбоподател разноски по делото в размер на 11 243.20лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е довода на касационния жалбоподател за липса на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Съгласно разпоредбата, преди издаването на решението за налагане на финансова корекция управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съдът неправилно е приел, че това законово изискване не е изпълнено. От доказателствата по делото е видно, че е осигурено правото на Социален дом ДобревциЕООД да участва в производството по определяне на финансова корекция, тъй като му с нарочно писмо и в съответствие с нормата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ му е дадена възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства в 14-дневен срок. В обжалвания административен акт изрично е посочено, че в указания срок, не е депозирано възражение по извършената проверка и констатации и не са представени доказателства. Едва в деня на издаването на решенето за налагане на финансова корекция от дружеството е постъпило възражение, следователно същото няма как да бъде обсъдено. Основателно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на административния съд по отношение на предходно издаден АУПДВ. Действително отменителното решение 707/27.01.2022 г. по адм. дело 6374/2021 г. на Върховния административен съд не съдържа изричен диспозитив за изпращане на преписката на органа за ново произнасяне, но това е така доколкото в мотивите на съда е установено наличието на допуснати съществени нарушения в административното производство, предвид провеждането му по реда на ДОПК, а не по реда на ЗУСЕСИФ, към който препраща чл.27, ал.6 от ЗПЗП, след като е установено неизпълнение на конкретни финансови позакатели, заложени в бизнес плана на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ /БФП/. В тази връзка следва да се отбележи, че за решаващия орган не са били налице каквито и да било пречки за откриване на ново производство за налагане на финансова корекция, както процесуалноправни /по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК/, така и материалноправни. Противно на направения от страна на административния съд извод, че извършените в рамките на друго производство проверки не могат да бъдат ползвани в производство по издаване на обжалвания административен акт следва да се посочи, че материалноправните предпоставки за откриване на повторно производство във връзка с фактическите констатации на органа за допуснати от дружеството нарушения, се извличат от императивните текстове на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета. Според първата от тези разпоредби разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз /ЕС/, а според втората - ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. При това положение и отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от дружеството БФП, и същевременно при липсата на изтекла давност, правомощието на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ да открие процесното производство за налагане на финансова корекция не е било преклудирано, като органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./, което видно от данните по делото законосъобразно е сторил. Изводът на административния съд за изтекла погасителна давност е неправилен. По аргумент от чл. 1, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, приложено към установените по делото факти, следва, че текстът на чл. 3, § 1 от посочения регламент, който в своята ал. 1 предвижда, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. Според посочената разпоредба от регламента, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, а в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена /чл. 3, § 1, ал. 2/. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва /чл. 3, § 1, ал. 3/. Предвид изложеното и безспорната установеност по делото, че неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови показатели и за устойчива заетост /в нарушение на вменените му с т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 62/3/3120883/14.10.2014 г. задължения/ е продължило три пълни, последователни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018/, както и това, че видно от данните по делото давността е прекъсвана веднъж с отменения АУПДВ, предвид което следва да се приеме, че към датата на откриване на производството за налагане на процесната финансова корекция с писмо изх. 01-2600/6634#14 от 14.03.2022 г., давностният срок не е изтекъл. Не е изтекъл и двукратният /по същество абсолютен/ давностен срок, въведен в чл. 3, § 1, ал. 4 от Регламент 2988/95. В случая се касае за продължаваща нередност, за която предвид установения по делото, обхванат от нарушенията период, давностният срок е започнал да тече от началото на 2018 г. На следващо място неправилни са изводите на административния съд за изтекъл мониторинговия период. Настоящият съдебен състав, приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. При това счита, че единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП / обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя, европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите. Предвид това и безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения /неспазване на показателите за устойчива заетост, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три цели последователни финансови години - 2016, 2017 и 2018 г./, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, независимо дали определен като изтичащ на 14.10.2019 г., то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. На следващо място следва да се посочи, че според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция при условията на чл. 3, ал. 1 от този нормативен акт. Съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилата размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., са посочени в приложението към настоящите правила, а при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. На свой ред т. 18 от същото приложение е относима към случаите, в които ползвателят по мярка 311 или мярка 312/какъвто несъмнено е бенифициера/ не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващи работни места, за което е предвидена финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ в случаите, когато неизпълнението е по-голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Същото е предвидено и в чл. 59, ал.1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009г. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредба 29/11.08.2008г., кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорно установените, вменени с клаузите на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 62/3/3120883/14.10.2014 г. задължения на дружеството да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и че същия е задължен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели и показатели за устойчива заетост, средноаритметично за трите проверявани години съответно в размер на 2,27 % /относно приходите/ и 23.81% /относно устойчивата заетост/, , то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 и т. 18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на "Социален дом Добревци ЕООД е наложена финансова корекция в окончателен размер на 135254.70 лв. Неправилни са изводите на административния съд относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него показатели за приходи от подпомаганата дейност и устойчива заетост. Непостигането на предвидените в бизнес плана показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка решение 6244/12.06.2023 г. по адм. дело 3293/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г., решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от дружеството и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗППЗ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009г. и чл. 46, ал. 1 и ал.2 от Наредба 29/11.08.2008 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Като е постановил решението си в обратния смисъл административният съд е постановил неправилен съдебен акт. Неправилен е извода на административния съд относно неприложимостта на чл.27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП . Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в Държавен вестник. От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП се установява, че с одобрените правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициентите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори, ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. Неправилно административния съд е приел, че същите са неприложими, тъй като в настоящия случай не се отнасял за земеделски производител. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че като е постановил решението си в обратен смисъл административният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. По тези съображения и при липсата на установени по делото пороци на акта, представляващи основания за отмяната му по чл. 146 АПК, оспореното решение за налагане на финансова корекция е законосъобразно, а предявената срещу него жалба от "Социален дом Добревци" ЕООД, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 1682.04лв, от които 400 лв заплатен депозит за вещо лице по допусната експертиза пред първата инстанция, 1082.04 лв заплатена държавна такса и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,