Решение № 13357 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2010 г.

Решение № 13357 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Павлова, срещу решение № 108 от 13.01.2010 г. на Административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 4944 от 2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 166 от 23.04.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Българска петролна рафинерия" ЕООД е отказано издаването на лиценз за управление на данъчен склад. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), която е била основание за отказа за издаване на лиценза за управление на данъчен склад, тъй като представената от заявителя скица не отговаря на законовите изисквания. В касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е обосновал извода, че в Закона за акцизите и данъчните складове не съществува изискване обектът, кандидатстващ за лиценз за данъчен склад, да представлява недвижима вещ или да бъде изключително недвижима вещ. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Българска петролна рафинерия" ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Българска петролна рафинерия" ЕООД - гр. София, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Радев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Административния съд - София-град, следва да бъде отменено. Върховният административен съд - първо отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - София-град, е отменил решение № 166 от 23.04.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Българска петролна рафинерия" ЕООД е отказано издаването на лиценз за управление на данъчен склад на основание чл. 50, ал. 1 във връзка с чл. 49, ал. 3 от ЗАДС. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че нормата на чл. 4, т. 3 от ЗАДС, съдържаща легалната дефиниция на понятието "данъчен склад", не поставя изискването данъчният склад да представлява недвижима вещ или да бъде изключително недвижима вещ, като такова изискване не се съдържа и в Директива 92/12/ЕО относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти. По отношение на приложението на чл. 48, ал. 2, т. 8 от ЗАДС съдът е посочил, че тази законова разпоредба предвижда към заявлението за издаване на лиценз да бъде представена актуална скица на недвижим имот, но в нея липсва изискване към формата и съдържанието на тази скица. В решението по делото е прието, че представената от заявителя "Българска петролна рафинерия" ЕООД скица, издадена от отдел "Кадастър и регулация" при община Русе относно бреговата част на обекта, отразява точното разположение на обекта и неговите граници, поради което според съда необосновано директорът на Агенция "Митници" е стеснил приложното поле на нормата на чл. 48, ал. 2, т. 8 от ЗАДС. В мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съгласно което съоръженията на отделните части на обекта "Стационарна нефтопрехвърляща станция Танкер БРП Т-XVII" са свързани в един технологично подчинен цялостен комплекс, а така също процесният обект е бил отписан от корабните регистри като плавателно средство с оглед промяна в предназначението му. С оглед тези обстоятелства съдът е направил извода, че при издаването на отказа административният орган не е взел предвид специфичните особености и предназначение на обекта, поради което неправилно е отказал издаването на лиценз за управление на данъчен склад. Така постановеното решение е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № ЗАДС /8 от 17.02.2008 г., подадено от "Българска петролна рафинерия" ЕООД до ЦМУ на Агенция "Митници", е поискано издаването на лиценз за управление на данъчен склад по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗАДС. С решение № 166 от 23.04.2009 г. на директора на Агенция "Митници" на осн. чл. 50, ал. 1 във връзка с чл. 49, ал. 3 от ЗАДС е отказано издаването на искания лиценз, като отказът е мотивиран с обстоятелството, че обектът "Танкер БРП-Т-XVII" не отговаря на нормативно определените изисквания, тъй като речният танкер не представлява недвижима вещ. В мотивите на оспорения административен акт е посочено още, че представената от заявителя скица, издадена от отдел "Кадастър и регулации" на община Русе, не удовлетворява изискванията на чл. 48, ал. 2, т. 8 от ЗАДС. Първият спорен момент по делото е свързан с наличието или липсата в Закона за акцизите и данъчните складове на изискване данъчният склад да представлява недвижима вещ. Анализирайки относимите правни норми, първоинстанционният съд е стигнал до неправилния извод, че не съществува условие данъчният склад да бъде недвижима вещ. Действително, както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, от легалното определение на термина "данъчен склад", дадено в чл. 4, т. 3 от ЗАДС, според който данъчният склад е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки, не следва изискване данъчният склад да бъде недвижим имот, тъй като тази разпоредба акцентира основно върху неговото предназначение. Конкретните изисквания, които трябва бъдат изпълнени, за да бъде издаден лиценз за управление на данъчен склад, са установени в глава четвърта "Режим отложено плащане на акциз", раздел II "Лицензиране" (чл. 47 и сл.) от ЗАДС. В разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 8 от ЗАДС е поставено изискването към заявлението за издаване на лиценз за управление на данъчен склад да бъде представена "актуална скица на недвижимия имот", което според настоящата инстанция води до извода, че данъчният склад следва да има характеристиката на недвижима вещ. По делото не е установено категорично дали процесният обект "Танкер БРП-Т-XVII" представлява недвижима вещ, тъй като в заключението на вещото лице е посочено, че той представлява стационарна нефтопрехвърляща станция, която е закотвена за брега на река Дунав до гр. Русе и е разположена неподвижно посредством метален мост, свързващ я с брега. От друга страна вещото лице е констатирало, че танкерът е разположен до буферен шлеп, чиято роля е да буферира закотвения танкер, така че при драстична промяна в нивото на водите на река Дунав да го предпазва от рязко преместване встрани. Дори и да се приеме, че "Танкер БРП-Т-XVII" отговаря на изискването на закона да бъде недвижима вещ, то не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че приложената по делото скица, представена от заявителя в административното производство с писмо вх. № ЗАДС/8 от 13.03.2009 г., отговаря на изискването по чл. 48, ал. 2, т. 8 от ЗАДС. В представения документ, издаден от отдел "Кадастър и регулации" на община Русе, са изобразени единствено подземните комуникации в община Русе и е нанесено мястото на процесния обект, без обаче той да съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което не би могло да се приеме, че представлява актуална скица на конкретния недвижим имот. В представената от заявителя скица липсва информация за границите и номера на имота, очертанията на сградите, разположени върху имота, и техните номера и др. Непредставянето на скица, отговаряща на изискването по чл. 48, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, представлява самостоятелно основание за отказ за издаване на искания лиценз, поради което неправилно първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него административен акт. Допълнителният аргумент, изложен от съда, свързан с издаден лиценз № 342 от 16.10.20007 г. за управление на данъчен склад за същия обект, не може да се приеме като самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, тъй като административният орган има задължение в рамките на всяко конкретно производство да изследва наличието на всички законови предпоставки за издаването на акта. В настоящия случай, упражнявайки своята компетентност, административният орган е констатирал, че обектът не отговаря на изискванията за лиценз за управление на данъчен склад, поради което е постановил отказ за издаването му. С оглед изложеното Върховният административен съд намира обжалваното решение на Административния съд - София-град, за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата на "Българска петролна рафинерия" ЕООД срещу решение № 166 от 23.04.2009 г. на директора на Агенция "Митници" да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид крайния изход на спора и своевременно направеното искане следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция "Митници" в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - първо отделение,