Решение № 14075 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2012 г.

Решение № 14075 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 25.06.2012 г. по адм. д. № 9751/2011 г. Върховният административен съд, пето отделение е отменил заповед № К-5251/26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Решението се обжалва с касационна жалба от министъра на вътрешните работи. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред тричленния състав на Върховния административен съд заповед на министъра на вътрешните работи на Димитър Илиев Гончев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР. В заповедта е посочено, че на 10.02.2011 г. в гр. София, управлявайки личния си лек автомобил е участвал в пътно-транспортно произшествие, прераснало в скандал с водач на друго моторно превозно средство. Прието е, че ответникът е осуетил извършването на проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол и не е изпълнил предписанието на КАТ за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Върховният административен съд, пето отделение е приел, че ответникът е извършил тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, с което се уронва престижа на службата, представляващо недопустимо за служител на МВР поведение, което е в разрез със задълженията му по закон да съблюдава обществения ред и да предотвратява извършването на нарушения на същия. За да отмени посочената заповед, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че заповедта е издадена след изтичане на два месеца от откриване на нарушението в противоречие с изискванията на чл. 225 ЗМВР. При постановяване на решението Върховният административен съд, пето отделение не е допуснал нарушение на закона. По делото са събрани доказателства за това, че извършеното от ответника дисциплинарно нарушение е било открито по смисъла на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР към датата на издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство от министъра на вътрешните работи - 17.03.2011 г. Тази заповед е издадена въз основа на предложение от 21.02.2011 г. Съдържанието на предложението и заповедта за образуване на дисциплинарното производство налагат извода, че нарушението към 17.03.2011 г. е конкретизирано както от обективна, така и от субективна страна или то е открито по смисъла на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР. Впоследствие не са били установени нови факти, които да представляват част от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, което се установява и от мотивите на оспорената заповед. Неоправдано дисциплинарната преписка е била докладвана на министъра на вътрешните работи едва на 25.05.2011 г., въпреки, че дисциплинарното производство е приключило по-рано. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 26.05.2011 г., извън посочения по-горе законов срок, който е преклузивен и погасява правото на административния орган да реализира дисциплинарната отговорност на служителя. Нормата е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд