Решение № 714 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 832/2008 г.

Решение № 714 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 832/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № I* на 31.10.2007 г. по в. гр. дело № 576/2007 г., с което е оставено в сила решение № 67 от 27.04.2007 г. по гр. дело № 339/2006 г. на Ц. районен съд за допускане извършването на делба между съделителите М. С. Ч. ЕГН ********** и С. П. Ч. ЕГН **********, на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, включваща първи етаж с площ от 53.30 кв. м., състоящ се от кухня-трапезария, дневна и санитарен възел и втори жилищен етаж с площ от 59.70 кв. м., състоящ се от три стаи и санитарен възел, ведно с дворното място, в която е построена, представляващо УПИ *, кв.13 по плана на с. Ф., обл. Бургаска, с площ от 590 кв. м. и граници: североизток-улица, югоизток-улица, югозапад-УПИ *а, северозапад-УПИ *, при квоти: по 1/2 ид.ч. за всеки един от съделителите. Недоволен от въззивното решение е касаторът С. П. Ч. от гр. С., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на чл. 101, ал. 1, респ. чл. 99, ал. 3 СК. Процесуалният представител адвокат Н от АК-София поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по касация М. С. Ч. от гр. С., представляван от адвокат К от АК - София оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на иска за делба страните са съсобственици на процесния недвижим имот при равни права. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция, при което е съобразил, че презумпцията за общност, предвидена в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК не е оборена от жалбоподателя и за това не може да се приеме, че делбеният/спорният/ имот е негова индивидуална собственост. Не е нарушен чл. 101, ал. 1, респ. чл. 99, ал. 3 СК тъй като процесният имот не е бил предмет на споразумението. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение