Решение № 5533 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13639/2008 г.

Решение № 5533 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13639/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Сашка Станиславова Йончева и Тодор Григоров Йончев, и двамата от от гр. София, против решението от 23.04.2008 г., постановено от Софийски градски съд, Административна колегия, по адм. дело № 03101/2006 г., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата им срещу заповед № РД-09-186/31.05.2006 г. на Кмета на СО, за учредяване, на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ, в полза на Христо Христов Тракторски, на право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура - пренос на газ през чужд имот - УПИ ХV-5, кв. 43, м. "Горна баня" - София, с цел газоснабдяване на апартамент, находящ се в УПИ ХV-5 от кв. 43, с административен адрес ул. "Мечо усое" № 13, съгласно изготвен проект и издадено разрешение за строеж за сградното отклонение. Решението се счита незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със ЗУТ, настоява се за отмяната му. Навеждат се доводи за опасност от нанасянето на сериозни щети по сградата и опасности за живущите, свързани с използването на газта, от напукване на стените и от срутване, тъй като постройката е с гредоред, без носещи колони, без стабилни каменни и бетонови основи. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпила е писмена защита от касационните жалбоподатели, в която отново поставят оплакването за нарушени права на втория касатор и на ползвателите във връзка с уведомяването им за започналата административна процедура, сочат, че административният орган, преди да издаде акта не е изследвал състоянието на сградата, нейната стабилност и отговаря ли на условията за газифициране, липсва и анализ, че действително отоплението с газ е най-икономичното и най-целесъобразното. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна, изводите в решението действително са в противоречие с правилата на ЗУТ. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния орган и в изискуемата форма и е законосъобразна, тъй като не са допуснати процесуални нарушения при постановяването й (като съпруг на жалбоподателката, с позоваване на СИО и чл. 22 СК, е счетено, че Йончев е уведомен за започналото административно производство), като налични са преценени и предпоставките за издаване на акта - не е налице съгласие между съсобствениците, а определената оценка е внесена и въпреки обжалването й (без налични по делото данни за хода на делото и до настоящия момент), този факт не рефлектира на законосъобразността на заповедта. Решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Настоящата инстанция споделя изводите за липса на съществени процесуални нарушения при постановяването на заповедта, макар и по съображения, различни от изложените. АПК действително изисква уведомяване на всички заинтересовани лица, (при което създадената СИО не е от значение), но в случая, с оглед своевременно подадената жалба и успешното участие на Йончев в процеса, допуснатото процесуално нарушение не е от характера на съществените и не е повлияло за нарушаване на правото му на защита. Правното основание, посочено в заповедта е приложимо в случая, след като заявителите нямат собственост върху терена. По отношение на предпоставките за приложението на чл. 193 ЗУТ обаче не може да се приеме, че в цялост са налице. Безспорната от тях е непостигнато с договор съгласие със собствениците на земята, видно от заявеното с молба № АБ-94-Х-39/3.10.2005 г. искане за намеса, която не е оспорена по делото, а и жалбата недвусмислено я потвърждава и тази липса обосновава издаването на заповедта от административния орган. По отношение на изискването за предоставяне на възможно най-целесъобразното техническо и икономическо решение, следва да се има впредвид, че под целесъобразност законодателят има впредвид начина на прокарването (уточнението се налага с оглед твърденията в жалбата), като са поставени определени изисквания за това, но не може да се задължи административен орган да определя какъв начин на отопление ще е най - икономичен, целесъобразен и пр. за лицата - това зависи от личната им преценка. В случая следва да се приеме, че предложения начин на прокарване на отклонението през парцела, до и в сградата, е приложимото, като икономически най-целесъобразно, на база приложеното становище на главния архитект, обсъдено и в решение на Районен експертен съвет, които също не са оспорени в хода на делото, не е искана експертиза от жалбоподателите, нито самите те са твърдяли, че има друго, по добро техническо решение, напротив - те изцяло поддържат несъгласието си за изграждане на инсталацията. Неправилен обаче е изводът в решението, че наличието на висящ процес по обжалването на определената оценка не рефлектира на законосъобразността на заповедта. Разпоредбата на чл. 193, ал. 8 ЗУТ, уреждаща начина на обезщетяването, препраща към изрично предвидения в чл. 210 ЗУТ ред, а ал. 4 от същия императивно изисква решението по оценката да е влязло в законна сила - данни за това по делото няма, дори и към настоящия момент. Съгласно изричната норма на чл. 210, ал. 3 ЗУТ, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, които могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1. . ., т. е. законодателят му е придал статут на самостоятелен административен акт, който следва да влезе в сила (чл. 210, ал. 4), обезщетението - да се заплати преди издаване на заповедта по ал. 3 и да се впише в имотния регистър (ал. 10, чл. 193 ЗУТ). Това е специална процедура, уредена именно с оглед придобиването на сервитутни права, при изграждане на отклонения от общите мрежи на техническата инфраструктура, тъй като частта от нея, попадаща в конкретния имот, е индивидуална собственост - вр. чл. 92 ЗС. Неизпълнението на това изискване преди издаването на заповедта и несъобразяването му при преценката на съда, водят до отмяна и на решението, и на процесната заповед. Оплакванията за възможността за причиненяване щети на обслужващия имот и на общите части при реализация на отклонението, за незаконно строителство, за заграбени части от таванското помещение и пр. не са касационни доводи и биха били предмет на друг спор - по настоящия, който е с конкретен предмет те са ирелевантни и не следва да се обсъждат. Водим от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,