Решение № 12002 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16073/2010 г.

Решение № 12002 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16073/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник митница "Югозападна", подадена чрез процесуален представител П. Бухлева против решение № 506/13.10.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 362 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отменено решение № 7101 - 0015/02.03.2010 г. на Началника на митница "Югозападна". В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба - "Райнов" ЕООД, ЕИК 101640614 я е оспорил с подробни съображения, изложени от адв. П. Пешев в писмено становище. Моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по подробно изложени в съдебното заседание съображения. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна е установено, че на 19.12.09 г. "Райнов" ЕООД е декларирало пред митница "Югозападна" употребяван лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", тип бензин за допускане на свободно обращение и крайна употреба. За декларирания автомобил е оформена ЕАД № 09BG005700H0000354/19.12.09 г.. Към декларацията са представени фактура на стойност 400 швейцарски франка, ЧМР, регистрационен талон и сертификат за движение на стоките EUR 1. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,33 лева. Определена е митническа стойност на стоката в размер на 851,02 лева. Начислен е ДДС в размер на 170,20 лева, внесена в полза на републиканския бюджет. На основание чл. 68 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е извършена проверка на документите и стоката от митническите органи. Началникът на митницата е изискал търговското досие на дружеството, фактури и договори по 9 бр. ЕАД, сред които и процесната. За процесния автомобил е представена фактура от 18.12.2009 г. и касов бон на стойност 3000 лв. за "международен транспорт Швейцария - България". След анализ на наличната информация в база данни на сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същия момент митническият орган е пристъпил към определяне на нова митническа стойност. Тя е определена в размер на 1101,02 лв. По делото е представен Карнет ТИР. По делото са изслушани съдебно - техническа експертиза, според която двата автомобила не могат да бъдат определени като "сходни стоки" по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ. Административният съд е посочил, че митническият орган неоснователно се е позовал на ЕАД 09BG005000H0120853/18.11.2009 г. и метода "сходни/подобни" стоки при мотивиране на решението си. Освен това нормата на чл. 30, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета, съответно чл. 36, ал. 1 ЗМ изисква последователно прилагане на букви а), б), в), г). Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Комисията, съответно чл. 74, ал. 1 ППЗМ при прилагане на чл. 30, § 2, б. "б" от Кодекса (цена на сделката на подобни стоки), МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Административният орган не е представил и доказателства каква база за сравнение е използвана за определяне на обичайните транспортни разходи. Липсват мотиви защо не са приети декларираните от оспорващото дружество транспортни разходи. В резултат на горното съдът е отменил решението на началника на митницата. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Съдът е установил фактите по гореописания начин. По делото е изслушана седебно - техническа експертиза. Според заключението на вещото лице и обясненията му в съдебното заседание двата сравнявани автомобила не могат да бъдат определяне като "сходни стоки" по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ. Административният орган не е поискал изслушването на експертиза в разширен състав, не е поставил и други задачи на вещото лице. С оглед на горното административният съд, въз основа на съвкупната преценка на експертното заключение с другите доказателства, е направил обоснования извод, че сравняваните автомобили не са "сходни" стоки. Освен това по делото са представени доказателства за реално платената цена, като не става ясно защо същата не е била приета от митническите органи. Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, изложени във връзка с неправилното коригиране на транспортните разходи. Не става ясно в какъв размер са транспортните разходи от сравняваната декларация. Не може да се прецени каква база е използвана за определяне на обичайните транспортни разходи. Митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките като в тяхна тежест е да изложат мотиви и да представят доказателства за това, че декларираната стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета. В случая съдът правилно е преценил, че такива мотиви липсват, което е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При положение, че митническият орган не е основал съмненията си относно декларираната фактурна стойност на внесения автомобил на никакви доказателства и не е изложил мотиви затова, дори само на това основание, издаденият от него административен митнически акт е незаконосъобразен. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатски хонорар в размер на 300 лв., съгласно приложено по делото адвокатско пълномощно за адв. Пешев. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение