Решение № 10116 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. А. Д., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат А. Попова, против решение № 8223 от 27.02.2026 г., постановено от Административен съд - София-град, I отделение, 85 състав, по адм.д. № 11864/2025 г. С жалбата и с депозирани писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът възразява срещу отказа на първоинстанционния съдебен състав да бъдат изслушани аудиозаписи в проведеното на 02.02.2026 г. съдебно заседание, за които твърди, че съдържат отправени към сирийския гражданин заплахи и данни в подкрепа на изложеното за убийството на членове на семейството му. Поддържа, че тези доказателства са относими към опасността от завръщането му в Сирия, а недопускането им представлява съществено процесуално нарушение, ограничило възможността му да докаже твърденията си. Жалбоподателят акцентира на това, че съдът не е обсъдил заявените нови обстоятелства по време на съдебното заседание, включително убийството на роднините му, които обстоятелства са пряко свързани с индивидуалния риск за живота му. Отделно обосновава наличието на реална опасност от тежки посегателства върху живота му поради въоръжен международен конфликт, с оглед военните действия между САЩ, Иран и Израел през март 2026 г., разрастването на тези действия в Ливан, засягането на Сирия, предупрежденията за удари по граничната инфраструктура и възможността за въвличане на сирийски сили в действия срещу „Хизбула“. Претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева, която се позовава на нова справка с вх. № МД-02-351 от 21.09.2026 г. относно актуална политическа и икономическа обстановка, и състояние на сигурността в област Идлиб и съседна провинция Хама. Пледира за оставяне в сила решението на Административен съд – София-град като правилно и законосъобразно постановено. Счита, че са били спазени съдопроизводствените правила, тъй като бежанската история на чуждия гражданин, разказана по време на двете интервюта е противоречива. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Л. А. Д. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния преклузивен срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 8223 от 27.02.2026 г. е отхвърлена жалбата на Л. А. Д., гражданин на Сирия, против решение № 4827/23.09.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София-град /АССГ/ е приел, че оспореният административен акт не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като не е постановен в противоречие с влязлото в сила решение № 26535 от 10.12.2024 г. по адм.д. № 11142/2024 г. по описа на АССГ. Съдът е обосновал този извод с обстоятелството, че цитираното решение не постановява издаване на акт с определено съдържание и краен резултат, а единствено изпращане на преписката за ново произнасяне от компетентния орган, което е било сторено. Изложено е, че неизпълнението от органа на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяна на акта, а не обявяването му за нищожен. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че след връщане на делото за ново произнасяне, административният акт е издаден от компетентен орган – председателят на ДАБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Не са установени допуснати от ответника съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е счетено, че от приетите по делото доказателства е видно, че при новото произнасяне по молбата за международна закрила административният орган е спазил процедурата по ЗУБ и е изследвал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от същия закон. На молителя е била осигурена възможност да изложи подробно причините за напускане на страната си и нежеланието си да се завърне чрез интервю, проведено с преводач и удостоверено с надлежно подписан протокол. Съответно молителят е потвърдил, че разбира съдържанието на протокола, няма възражения и няма какво да добави. След изготвяне на становище от интервюиращия орган, молбата е разгледана индивидуално, обективно и безпристрастно, като е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ. Формиран е извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на Л. А. Д., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Първостепенният съд е преценил, че по делото не е доказана реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, доколкото остават недоказани твърденията на молителя за задържане, междуплеменни конфликти и убийство на семейството му. Разминаванията между изложеното в двете интервюта /проведени съответно на 01.08.2024 г. и 11.09.2025 г./ и в съдебното заседание са оценени като промяна на бежанската история единствено с цел получаване на хуманитарен статут. Не са били установени и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като съдът е приел, че насилието в Сирия няма такъв териториален обхват и интензитет, че молителят да бъде изложен на тежки заплахи само поради присъствието си в страната. Според АССГ спорадичните сблъсъци и действията на въоръжени групировки, разгледани във връзка с личната история на молителя, не обосновават предоставяне на закрила. Промените в Сирия след падането на режима на Башар Асад са оценени като преимуществено положителни, като въпреки продължаващата нестабилност и отделните прояви на насилие решаващият съдебен състав е преценил, че не са налице доказателства, че новите обстоятелства пораждат конкретна опасност за живота или личността на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Изводите си за обстановката в страната АССГ е основал на справките на ДАБ от 21.07.2025 г. и 23.01.2026 г., които са неоспорени по съдържание и с необорена материална доказателствена сила. От тях са изведени съображения за подобряване на сигурността, възможност за вътрешно разселване и получаване на закрила, завръщане на значителен брой сирийци и премахване на задължителната военна служба. Първостепенният съд е счел, че липсват основания за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ, тъй като не е установено член на семейството на молителя да има предоставена международна закрила, нито са посочени други причини от хуманитарен характер, пораждащи съпоставима по интензитет реална опасност от тежки посегателства, а общата хуманитарна криза сама по себе си не е достатъчно основание за предоставяне на претендирания статут. На последно място съдът е приел за неприложима забраната за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, както и че по делото не се опровергава, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Преценил е, че напускането на Сирия е обусловено от лични и икономически причини, а не от доказана необходимост от международна закрила. Съобразена и е позицията на ВКБООН срещу принудителното връщане, но според решаващия съдебен състав тя не замества индивидуалното установяване на основанията, регламентирани в чл. 9 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съставът на АССГ точно е констатирал, че по време проведеното ново интервю на 11.09.2025 г., обективирано в съставения протокол с рег. № УП 6738/11.09.2025 г., кандидатът е изложил подробно бежанската си история. Разказал е, че е напуснал Сирия за Турция нелегално май месец 2024 г., където останал около 20 дни, след което влязъл в България на 06.06.2024 г. и се е предал в лагера за непълнолетни. Родителите, братята и сестра му живеели в Сирия, а единият му брат пристигнал впоследствие в България, но се завърнал в страната си по произход, за да се ожени. Кандидатът за статут е съобщил за еднократно задържане поради междуплеменен проблем, но отрича да е бил осъждан, заплашван или подлаган на насилие, както и да е имал проблеми поради етническата или религиозната си принадлежност или с армията; не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Като причини за напускането си на Сирия е посочил войната и невъзможността да се издържа. В разказаната бежанска история ясно е подчертал икономическата цел на заминаването си, а именно да работи в България или Европа и да подпомага семейството си. Към момента на провеждане на интервюто Л. А. Д. е посочил, че в Сирия няма война, но съществуват конфликти между поддръжници на предишния режим и сегашното управление. Заявил е готовността си да се завърне, ако обстановката се подобри и има работа. При така разказаната бежанска история се констатират съществени противоречия спрямо данните от проведеното първо интервю на 01.08.2024 г. и обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на проведеното на 02.02.2026 г. съдебно заседание, включително относно обстоятелствата кога е напуснал Сирия, къде се намират роднините му и какви са действителните причини да пристигне в България. Обосновано първостепенният съд е преценил, че не са налице законовите изисквания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. В мотивите на обжалваното решение задълбочено е обсъдена актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия, които констатации не са опровергани, а се потвърждават и от приетата в касационното производство актуална справка относно общо положение в страната - Република Сирия, актуалната политическа и икономическа обстановка, и състояние на сигурността в област Идлиб и съседна провинция Хама с рег. № МД-02-351 от 21.09.2026 г. Издателят на атакувания административен акт и първостепенният съд детайлно са разгледали бежанската история на жалбоподателя, като са я съобразили с относимото Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело C-465/2007 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Според визираното решение, чл. 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с чл. 2, б. "д" от тази Директива, следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Наличието на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, ако степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Правилна е констатацията на първостепенния съд, че посочените хипотези в това решение на СЕС в случая не са налице, понеже изложената от кандидата история за личното му положение в Сирия, разгледана в съвкупност с останалите данни и приети писмени доказателства, не налагат заключение, че понастоящем на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Както ответникът, така и първостепенният съд са направили обоснована преценка относно приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като са съобразили официалните данни, съдържащи се в справките с вх. № МД-02-399/21.07.2025 г. и вх. № МД-02-22/23.01.2026 г. От тях е видно, че след напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия след падането на режима на Башар Асад през месец декември 2024 г. Отчетено е влиянието на международни организации на територията на Сирия, осъществяващи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, на завърнали се лица и приемащи общности. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в Сирия не обосновава заключение за наличие на висока степен на безогледното насилие. Безспорно по отношение на Л. А. Д. не са били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход, същият ще е изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. В подкрепа на тези изводи е и актуалната информация за Сирия, съдържащата се в представената пред касационната инстанция справка с рег. № МД-02-351 от 21.09.2026 г., според която след падането на режима на Башар Асад се отчита намаляване на мащаба на бойните действия и разширяване на контрола на централните власти върху по - голямата част от населените територии и основните градски центрове. В Идлиб, след пика през януари 2025 г., се наблюдава низходяща тенденция на инцидентите и спад на цивилните жертви, а в Хама месечният брой инциденти намалява под 20 от ноември 2025 г. к, като условията по показателя безопасност и сигурност са оценени като предимно благоприятни. Тенденцията към частично нормализиране на ситуацията в Сирия се подкрепя и от значителните завръщания на сирийските граждани - приблизително 1,9 млн. вътрешно разселени лица в национален мащаб от декември 2024 г. до края на 2025 г. Ето защо в случая са налице предпоставките на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, а молителят може сигурно и законно да пътува до посочените части на държавата, да получи достъп до тях и да се установи там. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал да бъдат изслушани аудиозаписи, за които твърди, че съдържат отправени към сирийския гражданин заплахи и данни в подкрепа на изложеното за убийството на членове на семейството му. Разпоредбите на 171, ал. 2 и 4 АПК предвиждат възможност за събиране на нови доказателства и задължение на съда да съдейства за отстраняване на неясноти в изявленията на страните. Тези доказателства обаче следва да се основават на конкретни аргументи, а не да имат за цел единствено да внесат достоверност в иначе противоречивата бежанска история на кандидата за статут. Жалбоподателят изтъква, че съдът не е обсъдил заявените нови обстоятелства по време на съдебното заседание, включително убийството на роднините му, които обстоятелства са пряко свързани с индивидуалния риск за живота му. Тези твърдения, освен че остават недоказани, не установяват сами по себе си риск за касатора при завръщането му в страната. Не намират правна опора и възраженията, свързани с конфликта между САЩ, Иран и Израел през март 2026 г. Събитията, настъпили през март 2026 г. не могат да обосноват пропуск на съда да ги обсъди в постановеното на 27.02.2026 г. решение, а общите сведения за военни действия в региона не установяват автоматично необходимата степен на безогледно насилие в страната по произход при евентуално завръщане. Приложените към касационната жалба медийни публикации съдържат сведения за тежка ескалация на конфликта в Ливан, отделни удари по военна инфраструктура в Южна Сирия и евентуалната възможност за сирийско участие в действия срещу „Хизбула“. Те обаче не установяват, че цялата територия на Сирия е обхваната от еднакво интензивни военни действия. Представената от ДАБ актуална справка не опровергава описаните събития, но не подкрепя изведения от касатора общ извод за повсеместна опасност, доколкото отчита намаляване на бойните действия, разширяване на централния контрол и спад на инцидентите в Идлиб и Хама. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че решаващият съдебен състав правилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 9 ЗУБ, поради което обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,