Решение № 1581 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12253/2012 г.

Решение № 1581 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12253/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Слънчево" АД, със седалище и адрес на управление в с. Слънчево, община Аксаково, област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Павел Василев Ловчев, чрез процесуалния му представител адв. Петя Манолова от АК - Варна, против решение № 1761/06.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1860/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата за прогласяване нищожността на Акт за установяване на общинско вземане (АУОВ) № 79/31.03.2010 г., издаден от кмета на Община Аксаково. В касационната жалба се навежда довод за неправилност на решението поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Сочи се, че съдът неправилно не е приел възражението, че в оспорения АУОВ липсва посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, т. к. от съдържанието му не става ясно по каква методика е определен размерът на задължението за такса битови отпадъци, както и върху каква главница и за какъв срок е начислена лихвата. Касаторът поддържа, че издаден по този начин АУОВ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е достатъчно основание за обявяването на неговата нищожност. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и спорът да бъде решен по същество, като АУОВ № 79/31.03.2010 г. на кмета на Община Аксаково бъде обявен за нищожен. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - кметът на Община Аксаково, не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка на оспореното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за допустима, като подадена в срок па чл. 211, ал. 1 АПК от активнолегитимирана страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд - Варна е приел, след направено уточнение от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното на 6.06.2012 г. открито съдебно заседание, че предмет на съдебен контрол е АУОВ № 79/31.03.2010 г., издаден от кмета на Община Аксаково, чиято нищожност е релевирана с депозирана в Районен съд - Варна и препратена на Административния съд по компетентност, искова молба вх. № 33026/1.12.2011 г. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Слънчево" АД за обявяване нищожността на АУОВ № 79/31.03.2010 г., с който са установени задължения за битови отпадъци за периода 2005 г. - 2009 г. в общ размер на 3 496 лв. и лихва за същия период в размер на 1 224.72 лв. Посочил е, че дружеството е оспорило връчения му на 7.04.2010 г. АУОВ с жалба с вх. № РД-10-0807-60/30.04.2010 г. до областния управител на гр. Варна, по която няма произнасяне. С оглед разпоредбата на чл. 97 АПК областният управител е следвало да се произнесе в двуседмичен срок от получаване на преписката. Жалбата е входирана в областна управа на 30.04.2010 г. и срокът за произнасяне на областния управител е изтекъл на 14.05.2010 г. Съгласно правилото на чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред 14-дневният срок за обжалването му пред съда започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В случая по-горестоящият орган не се е произнесъл в законоустановения срок по чл. 97, ал. 1, предл. 1-во, поради което срокът за обжалване на административния акт е започнал да тече от 15.05.2010 г. и съответно е изтекъл на 29.05.2010 г. Жалбата (исковата молба) до Районен съд - Варна, препратена по компетентност на Административен съд - Варна е депозирана на 10.05.2012 г., следователно е просрочена и така е преклудирана възможността за разглеждане по същество на спор относно унищожаемостта на оспорения акт. Поради това решаващият съд е извършил проверка на АУПОВ само относно изрично релевираната с исковата молба от 1.12.2011 г. негова нищожност (Арг.: от чл. 149, ал. 5 АПК). За да отхвърли жалбата на "Слънчево" АД за прогласяване нищожността на АУПОВ № 79/31.03.2010 г. на кмета на Община Аксаково, съдът е обсъдил наведените основания, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина. Посочил е, че при извършената проверка не е констатирано наличие на такива тежки пороци, които да квалифицират административния акт като нищожен. АУОВ е издаден в изискуемата писмена форма, като съдът е отхвърлил възражението за липсата на фактически основания за издаване на акта като порок, обуславящ нищожността му. В тази връзка е посочил, че не са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да липсва волеизявление. Не е налице и нарушение на материалния закон - заповедта е издадена на основание изрична законова разпоредба - чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Въз основа на това решаващият съд е счел, че всички изложени от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен, при която той да не породи правни последици и да обосноват неговата нищожност. По тези съображения жалбата е приета за неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в действащата към датата на издаване на АУПОВ редакция ДВ, бр. 105/2006 г., урежда правомощието на кмета на общината да установи вземанията от такси (в т. ч. и от лихвите) с акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. В конкретния случай актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в писмена форма. Обстоятелството, че АУОВ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК обуславя неговата незаконосъобразност, но не води до нищожност. Непосочването на фактическото основание за издаване на акта може да доведе до отмяната му (при проверка по същество, каквато не може да се извърши поради факта, че жалбата е просрочена), както правилно е посочил и първоинстанционният съд. При данните по делото настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда и без да е нужно да ги повтаря намира, че липсват основания за нищожност, т. к. не са налице такива съществени пороци при издаването на АУОВ, които да обосноват този най-тежък порок на акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока; 3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф. К. Лазаров); 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т. е. - нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост; 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Съобразно тези критерии Административен съд - Варна законосъобразно е приел, че наведените основания не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. За решаващия съд обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради просрочие на жалбата. Пред настоящата инстанция касаторът не навежда конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - т. 3 АПК, по които се дължи произнасяне, а релевира доводи срещу оспорения акт, по които първоинстанционният съд се е произнесъл изчерпателно. Неоснователно е касационното оплакване, че немотивираността на административния акт е основание за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването си е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан. На практика касаторът прави недопустимо смесване на формата на акта като условие за валидното му действие с мотивирането на административния акт, като основание за неговото валидно действие. В конкретния случай АУПОВ не страда от порока липса на форма. Същият е издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Липсата на фактически основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, т. к. мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта (Арг.: чл. 145, ал. 1 АПК). Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Така е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В конкретния казус обсъдените пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение на които съдът не дължи произнасяне поради преклудиране на възможността за съдебна защита. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния акт. Ако актът е без мотиви, той е само унищожаем, не и нищожен, както правилно е приел Административният съд. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,