Решение № 12668 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. С. Събева-Илиева и А. Илиев, чрез процесуалния им представител адв. Макавеев, обжалват Решение 3617/06.07.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 9546/2019 г., с което е отменено издаденото по тяхно заявление Разрешение за поставяне 17/05.09.2017 г. на главния архитект на район Студентски - Столична община за обект Покриване на съществуващи слънцезащитни перголи и частично остъкляване на покривна тераса за обособяване на зимна градина в ап. А5.1, намиращ се на първи подпокривен етаж в Жилищна сграда с обществено обслужване и подземни гаражи в УПИ IV-2931, кв. 155, м. Студентски град, гр. София, с адм. адрес: [адрес]. С твърдения за недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторите искат неговата отмяна и решаването на делото по същество, евентуално връщането му за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции. Ответниците М. Ангелов и Г. Костов, чрез адв. Игнатов, в писмени бележки излагат становище за неоснователност на жалбата, а в проведеното открито съдебно заседание претендират разноски. Ответната страна главният архитект на район Студентски Столична община, чрез пълномощника си юрк. Стойкова, в съдебно заседание моли да се отмени първоинстанционното решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна. Не се споделя от настоящата инстанция поддържаното от касаторите възражение за произнасяне на съда свръхпетитум. В мотивите към решението е обсъдено единствено оспорването на законосъобразността на административния акт. Искане за отмяната му действително липсва в уводната част на жалбата, където се твърди само нищожност на разрешението за поставяне. Формулировка в този смисъл се съдържа обаче в заключителната й част, която наред с обявяването на нищожността на разрешението обективира алтернативно и отмяната му като незаконосъобразно. Затова произнасянето на съда не надхвърля петитума на сезиращата го жалба. Приемането на първоинстанционната жалба за допустима предвид липсата на представени по делото доказателства за съобщаване на акта на Ангелов и Костов също е правилно. Съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, 14-дневният срок за оспорване започва да тече от момента на съобщението, каквото в случая не се установява да е извършено. Следователно, дори при подаването на жалбата близо две години след издаването на разрешението за поставяне, при отсъствието на надлежно съобщаване на административния акт оспорването следва да се счита за предявено в срок. Утвърдителен отговор за съществуването на правен интерес у първоинстанционните жалбоподатели да оспорят разрешението е даден с Определение 17568/20.12.2019 г. по адм. дело 13681/2019 г. на Върховния административен съд. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. С определение от 10.04.2020 г. съдия-докладчикът е пренасрочил адм. дело 9546/2019 г. за разглеждане в открито заседание на 15.06.2020 г. По силата на чл. 138, ал. 2 АПК, на страните е следвало да се изпратят последващи призовки за отсрочването на делото. Пренасрочването е осъществено по време на обявеното в страната извънредно положение и на основание Заповед А3-30/08.04.2020 г. на председателя на АССГ, разпореждаща връчването на призовки за периода на извънредното положение да се извършва по телефон или по електронен път. За извършването на устно съобщение е необходимо разпореждане на съда и удостоверяването му с подпис на длъжностното лице вж. чл. 137, ал. 5 (ал. 4 към момента на съобщаването) вр. чл. 18а, ал. 7 АПК и чл. 42, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Използваното средство за съобщаване предполага и предоставен от страната телефон за връзка, чрез който да се извърши уведомяването. На призовката до А. Илиев длъжностното лице е удостоверило съобщаване на посочен телефон, а на тази до С. Събева-Илиева е отбелязано уведомяване чрез съпруга и е пресъздадено съдържанието на разписката към първата призовка, като не е налице индивидуализация на длъжностното лице и положен подпис. Дори липсата на нарочно разпореждане на съда за съобщаване по телефон да се определи като несъществено нарушение, доколкото докладчикът е възприел уведомяването на Илиеви за редовно в проведеното открито заседание, няма данни по делото фигуриращият в призовките телефонен номер да е заявен от страните за кореспонденция и извършване на съобщения (не е ясен и източникът на информация относно телефонния номер, на който връчителя е осъществил контакт), не е установен и опит на длъжностното лице за контакт с касаторката (наред с отсъствието на надлежно удостоверяване върху призовката до нея). Връчването на друго лице пък е изключение от общото правило за лично връчване на съобщението на адресата, което е приложимо при невъзможност съобщението да бъде връчено лично чл. 45 и чл. 46, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Отделен е въпросът за допустимостта съобщението да бъде връчено на друго лице, когато се предприема уведомяване чрез телефон арг. ал. 2 на чл. 46 ГПК. В контекста на констатираните пороци в процеса по уведомяване на касаторите за провеждането на пренасроченото открито съдебно заседание, съобщаването е било нередовно. С нарушаването на процесуалните правила страните са лишени от възможността да участват в делото, включително да изразят становище по изготвената съдебно-техническа експертиза, на чието заключение почива и постановеното решение. Това е самостоятелно основание за отмяната на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани и друго допуснато нарушение при установяването на фактите, което е от значение за правилното приложение на материалния закон. Предметът на изследване на назначената техническа експертиза и мотивирането на решаващите изводи на съда не са подчинени на ясно проведено разграничение между разрешения с акта обект и изпълнения на място с оглед квалификацията му като строеж или преместваем обект. Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно дължимия, предвиден с проекта, а не фактически реализирания, обект. Ако съществува отклонение на последния от разрешението, то е относимо към евентуално производство по премахване на преместваем обект или строеж чл. 57а или чл. 225, респ. чл. 225а ЗУТ, а не към предпоставките на упражненото с издаденото разрешение правомощие. По претенциите за разноски, в т.ч. и за касационната инстанция, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение