Решение № 11862 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция Митници, чрез юрк. Якимов, против решение 614/22.03.2024 г., постановено по адм. дело 241/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването на първоинстанционното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в хода на административното производство са събрани доказателства и са обсъдени всички релевантни факти от значение за преценката в случая. В тази връзка оспорва съдебните изводи за нарушение на процедурата по чл. 22, § 6, ал. 1 Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета и недоказаност на съмненията на митническите органи за определяне на нова митническа облагаема стойност на процесната стока. Съгласно развитите съображения, основателността на съмненията е безспорно доказана и мотивирана с обстоятелството, че декларираната стойност е определена на база фактури, които категорично са негодни да докажат реално платената цена на автомобилите. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесния административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес на дружеството. Ответникът - И. ЕООД, чрез адв. М. Ичев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 20.05.2024 г. С молба по хода на делото моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира разноски за настоящото производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.05.2024 г. и приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на релевираните с нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Ловеч е било решение 32-195231 от 14.06.2022 г. на директора на ТД Митница Русе при Агенция Митници, към митническа декларация (МД) с MRN 19BG004205003797R1/30.08.2019 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59, ал. 1 АПК, е отказано да бъде приета декларираната и е определена нова митническа стойност на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока по МД в размер на 16 348,48 лв.; И. ЕООД е задължено да заплати дължимите държавни вземания за мито в размер на 1 002,65 лв. и ДДС в размер на 2 205,84 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 30.08.2019 г. с МД с MRN 19BG004205003797R1 в МП Пристанище Лом е приета за режим допускане за свободно обращение стока, описана като употребяван лек автомобил , марка Субару, модел: XV Crosster, тип: бензин, брой места: 5, товароносимост 500, цвят: бордо, работен обем: 2 000 куб. см., мощност на дв.: 150, шаси: JF2GPASC5FH245153, код по ТАРИК 8703239000, декларирана митническа стойност 6 321,97 лв. (USD 3 200), държава на изпращане: САЩ, условие на доставка EXW. При извършена проверка по реда на чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 ЗМ са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите за определяне на митническата стойност. С искане за предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки е изискано жалбоподателят да представи допълнителни документи и информация, посочени в констативната част на решението. След депозиране на отговора, митническият орган е възложил експертна пазарна оценка на МПС с указание да бъде извършен по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по методите на амортизирана възстановителна стойност и пазарни сравнения. Резултатите от проверката са обективирани в доклад BG004000/1/13/24.03.2022 г. На 20.04.2022 г. И. ЕООД е уведомено за предстоящото издаване на решение от митническия орган със съобщение по реда чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013. В указания срок управителят на дружеството е изразил становище (наим. оспорване с вх. 32-161429/18.05.2022 г.), което не е уважено с процесното решение 32-195231 от 14.06.2022 г. За изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 04.04.2023 г. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и е потвърдил валидността на митническото решение като постановено от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на правомощията му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, обективирано в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяване на последващ контрол. Доказателствената тежест за наличие на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган. В случая органът е възприел наличието на основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на автомобила, без да оспорва автентичността на представените фактури, доказващи придобиването му от жалбоподателя. Изложените мотиви относно приложението на вторичните и резервният метод по чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са формални и от тях не става ясно дали условията за приложението им са били изпълнени. Крайното заключение за незаконосъобразност на митническото решение се подкрепя от пропуските при изготвяне на експертната оценка на движимия актив, без обаче да е извършен оглед и да бъде съобразено действителното му състояние, придобиването му на публичен търг в САЩ, както и от констатациите на вещото лице И. по СИЕ, направени след проверка и запознаване със счетоводните документи на дружеството. Обжалваното решение на Административен съд Ловеч е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Наведените оплаквания и аргументите на страните са обсъдени последователно и обективно от съда, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон е правилно. Неоснователни са развитите касационни доводи във връзка с отмяната на решение 32-195231 от 14.06.2022 г. поради допуснато съществено нарушение в процедурата по чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013. Възраженията не кореспондират с мотивите на първостепенния съд по съществото на спора и поради тази причина тяхното задълбочено обсъждане е безпредметно. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че изискване на чл. 8, § 1, б. а) и б. в) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е в съобщението по чл. 22, § 6 от кодекса да бъдат посочени документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и да упоменат правото на съответното лице на достъп до съответните документи и информация. Видно от изпратеното уведомление рег. 32-131472/20.04.2022 г., в случая е посочено само правото на лицето да изрази становище съгласно чл. 8, § 1, б. б) Регламент за изпълнение. Нарушенията в тази насока дават самостоятелно основание за отмяна при положение, че в съдържанието му отсъстват данни относно съмненията на митническите органи по отношение коректността на декларирането по разглежданата МД. В обжалваното съдебно решение са изложени ясни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката, която в случая се отнася до: 1. Обосноваността на възникналите съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; 2. Изключване на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3; и 3. Спазване на правилата на чл. 144 Регламент за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с MRN 19BG004205003797R1/30.08.2019 г. на база налични данни на територията на Съюза. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и е обосновал надлежно крайния извод, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства от страна на митническия орган. Приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Недопустимо е използването на метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на дискредитиращи твърдения спрямо представената фактура за придобиване и водената счетоводна отчетност, без да бъдат ангажирани други доказателства и източници на информация, вкл. опит за получаване на информация по линия на международното сътрудничество. Този подход правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Бланкетните твърдения не са достатъчни, за да бъде доказана защитната теза. В същата насока е практиката на ВАС по дела с аналогичен предмет между страните - решение 2216/26.02.2024 г. по адм. дело 7940/2023 г., решение 2831/11.03.2024 г. по адм. дело 7938/2023 г., решение 4591/11.04.2024 г. по адм. дело 11575/2023 г., решение 3624/25.03.2024 г. по адм. дело 11615/2023 г. и др. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". Съгласно приетото от СЕС в т. 48 от решение от 09.06.2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, съответстваща на чл. 74, § 3 МКС), трябва в максимално възможна степен да се основават на по-рано определяни митнически стойности, а методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, § 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на чл. 31 от посочения кодекс. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. От ответника е представен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2024 г., съгласно който договореното възнаграждение в размер на 1 500 лв. за настоящото производство е платено в брой при подписването му. Направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора е основателно, съобразно защитавания материален интерес от 3 208,49 лв. (1 002,65 лв. мито и 2 208,49 лв.) и действителната фактическа и правна сложност в случая. С оглед на посоченото Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на И. ЕООД разноски за касационното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,